История и нови разбирания
James Howell, dvm, mph
isdh epidemiology resource center
Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии са група от заболявания, причиняващи неврологични дисфункции при животни и хора. Клиничните характеристики на тези заболявания са загуба на моторен контрол, деменция, парализа и евентуална смърт. Те събуждат небивал интерес и тревога през последните 10-15 години, поради скорошната идентификация на tse по говедата във Великобритания (bovine spongiform encephalopathy, или bse) и свързването и през 1996 с новия вариант на creutzfeldt-jakob disease (nvcjd) при няколко човека в Обединеното Кралство. Диагнозата е поставена при аутопсия, на база на хистологичните изменения в мозъка, които му придават гъбовидна структура.
Животинските видове, при които е установено заболяване от tse, включват овце и кози (scrapie), говеда (bovine spongiform encephalopathy-bse), норки (transmissible mink encephalopathy), елени и лосове (chronic wasting disease), а също и хора (creutzfeldt-jakob disease, gerstmann-straussler-scheinker syndrome, fatal familial insomnia, kuru, and alpers syndrome).
Предполагало се е, че тези заболявания се причиняват от агент, който не съдържа никакъв генетичен материал(ДНК или РНК), а е съставен единствено от протеин. Причинителят има инфекциозен и предаващ се на поколението компонент. Има известни доказателства, че причиннителят на заболяването е модифицирана форма на нормален клетъчен протеин, включен в синаптична функция. Нормалният протеин е чувствителен на протеаза. Модифицираната форма е относително устойчива на протеаза и се натрупва в цитоплазмените мехурчета на заразените индивиди. Ненормалния протеин би могъл да се появи и като резултат от генна мутация, водеща до продукция на модифицирана форма и предаваща се на поколението. Експериментално инжектирани приони от заразени животни на мишки и примати предизвиква у тях развитие на tse. Всички tse агенти са устойчиви на високи температури и нормални дезинфекционни разтвори.
Болестта scrapie е най-старата позната Тse, установена във Великобритания и Западна Европа преди повече от 250 години. Това е и първото заболяване, установено в usa през 1947, в едно мичиганско стадо от овце. Scrapie първоначално е докладвано при порода suffolk, но след това и при други породи. Името е свързано с поведението на болните овце, разчесващи вълната си срещу фиксирани предмети, за да облекчат сърбежа (scrape-стържа, драскам, чеша). Друг преобладаващ признак на заболяването е загубата на моторен контрол, свързано с нарушение на координацията и походката. Предаването се предполага, че е от овцата на малкото и от овца на овца, чрез контакт с плацентата и околоплодните течности. В лабораторни условия причинителя е предаван на лабораторни животни, включително и маймуни. Няма доказателства scrapie да се предава на хора. USDA (united states drug association)е положила усилия за идентифициране на болните стада и ликвидиране на заболяването. Щат Индиана има три заразени suffolk стада. Напоследък се разработва експериментален тест за откриване на носители сред здравите животни.
Трансмисивната енцефалопатия по норките е наблюдавана за пръв път в САЩ през 1947 като рядко заболяване по отглеждани във ферми норки. От тогава заболяването е докладвано в Канада, Финландия, Германия и бившия Съветски съюз и мн.др. Клиничните признаци на заболяването са: промяна в поведението, нарушена координация, слабост на задните крайници, въртене в кръг, дъвкателни движения и скърцане със зъби. Случаи на заболяване са докладвани в различни ферми на Уисконсин, Минесота и Охайо. Епидемиологичните проучвания показват, че заразената храна е най-вероятната причина.
Chronic wasting disease (cwd) е установено за пръв път като клиничен синдром през 1967 и продължава периодически в ограничени области на Колорадо и Уайоминг. От 1981 насам са документирани около 200 случая на заболяване. То е възниквало както при свободно отглеждани, така и при отглеждани във ферми животни(елени и лосове). Заболяването се характеризира с хронична загуба на тегло, водеща до смърт. Наблюдавани са също така и поведенческите нарушения, както при другите видове животни: вялост, серии от необичайни движения, а специално при лосовете са наблюдавани свръхраздразнителност и нервност. Въпреки многобройните възможности за контакт с други преживни животни, като говеда, овце, кози, няма докладвани заболявания от cwd при други видове. Пътя за проникване на инфекцията не е известен, но се предполага, че е външен и чрез майката.
Bovine spongiform encephalopathy (bse), по-скоро известна като "луда крава", е наблюдавана като заболяване на централната нервна система при говедата във Великобритания през 1986. Оттогава заболяването е наблюдавано в над 10 европейски страни. Около 180,000 са случаите на заболяване в световен мащаб, като 95% от тях са във Великото Кралство. Предполагало се, че заболяването е предизвикано при говеда чрез изхранване на месокостно брашно от болни овце, което не е претърпяло необходимата термична обработка за унищожаване на прионите. За заболяването се говори като за "луда крава", поради клиничните признаци и специално поведенческите промени към агресивност и безпокойство. Други признаци са нетипичният стоеж, липса на координация, затруднения при ставане, намален млеконадой, загуба на тегло, при запазен апетит. Инкубационният период е от 6-8 години и след поява на клинични признаци животните умират за 2 седмици до 6 месеца. През 1988 епидемиологията на заболяването бе значително проучена и Великобритания забрани изхранването на протеини, добити от преживни, на други преживни и постанови други мерки за ликвидиране на bse по говедата. Броят на заболелите говеда в Обединеното Кралство през 1993 намаля значително и продължава да намалява.
През март 1996 са обявени 10 случая на нова разновидност на заболяването на creutzfeldt-jakob disease (nvcjd), които са диагностицирани през 1994 и 1995. Това заболяване на cjd се различава значително от класическото заболяване. Засегнатите индивиди са значително по-млади (средна възраст 28 срещу 60+); продължителността на заболяването е по-голяма(13 месеца срещу 6 месеца), електроенцефалографската активност е различна, както и централномозъчната патохистология, познати досега при cjd. Най-нови изследвания при мишки подкрепят теорията, че bse и nvcjd се предизвикват от еднакъв причинител.
U.S. department of agriculture (usda)предприема строги мерки за недопускане появата на bse в USA. Спряно е използването на преживни в приготвянето на месокостно брашно. Вносът на говеда от Великобритания е преустановен, а животните внесени до момента са издирени и идентифицирани, за да се изключи влагането им в хранителната верига. Съвсем скоро usda се опита да ликвидира стадо овце, внесени от Белгия, поради съмнение, че са заразени с bse.Фермата е поставена под карантина, за да се гарантира изключването им от хранителната верига.
Заболяване creutzfeldt-jakob disease (cjd) за пръв път е описано през 1920 от немския невролог Creutzfeldt, последвано от описание на четири подобни случая от A. Jakob през следващата година. Клинически cjd е дълбока деменция с атаксия и дифузни миоклонични спазми. Това е нетипично заболяване, появяващо се обикновено през старческа възраст, при честота едно на милион. Възниква най-често спорадично, но се предава чрез трансплантация на корнея, човешки растежен хормон и мозъчни електроди. Познати са случаи на предаване в семейство, но не е известно по какъв начин.
След идентифицирането на nvcjd във Великобритания, повишено внимание се обръща на cjd в САЩ. Centers for disease control and prevention (cdcp)проучва смъртните случаи от cjd за периода 1979-1997. За периода са идентифицирани 4,471 смъртни случая от cjd. Това прави 0.97 смъртни случая/милион. 94.9% от случаите са на бели хора на средна възраст 68 години(64% от смъртните случаи в Европа от nvcjd са на по-млади от 30 години хора). Преобладават мъжете. Клиническите и/или невропатологически 77 от 87 пациенти, умрели от cjd по-млади от 55 години, не показвали никакви признаци на nvcjd. Мозъчната тъкан от 269 предполагаеми cjd смъртни случая показват патология на nvcjd. За САЩ смъртността от cjd за периода 1979 до 1997 остава стабилна и няма доказани смъртни случаи от nvcjd.
Друга човешка спонгиформна енцефалопатия, позната като kuru, е идентифицирана през ранната 1900 сред племе в Нова Гвинея, практикуващо смъртен канибалистичен ритуал.С прекратяване на канибалистичната практика kuru изчезва.
Литература:
- Principles and practice of infectious diseases, Mandell, Douglas, Bennet, 3rd ed. Churchill and Livingstone, 1990.
- The prion disease, scientific american, jan 1995
- Creutzfeldt-jacob disease surveillance in the united states, Gibbons, Belay, Holman, Shahriare, Schonberger. abstract, international conference on emerging infectious diseases 2000.
- kuru: the dynamics of a prion disease
- Bovine spongiform encephalopathy (bse)
- Creutzfeldt-jacob disease: recommendations for infection control, Victoria McGreevy Steelman, r.n., american journal of infection control, vol. 22. no.5, oct 94, 312-318.
