Псевдотуберкулоза, Caseous Lymphadenitis, CL, CLA, Cheesy Gland, Abscesses, Boils

от Доц. Илия Цачев, Доц. Михни Люцканов

Юли, 2005

Псевдотуберкулозата - една нова "стара" инфекция (хронология)

• След 1984 година болестта псевдотуберкулоза е установявана многократно в различни европейски страни - Холандия, Великобритания, Франция.
• В Бъпгария през последните 10 години псевдотубуркулоза не е констатирана.
• В края на ноевмри 2004 година, със съдействието на френското правителство, на нашата страна са подарени и внесени 361 овце от породата "Мутон Шароле". От тях 57 животни са настанени в Института по животновъдни науки-гр. Костинброд; 73 броя в Научния институт по говедовъдство-гр.Стара Загора; 115 броя в Комплексната опитна станция-гр.Търговище и 116 броя в Комплексната опитна станция-гр. Видин .
• През май и юни 2005 се констатират 50 болни животни от псевдотуберкулоза.
• На 1 юни тази година в НДНИВМИ в София се изолира причинителя на заболяването Corynebacterium pseudotuberculosis и следва незабавно сигнализиране в НВМС.
• На 11 юни 2005 година, в лабораторията на Секция "Епидемиология, инфекциозни болести и превантивна медицина" при ВМФ на Тракийския университет в Стара Загора, също е доказан C. pseudotuberculosis в проби гноен ексудат от две овце, собственост на Научния институт по говедовъдство-гр.Стара Загора .

[Синоними: Псевдотуберкулоза, Caseous Lymphadenitis, CL, CLA, Cheesy Gland, Abscesses, Boils]

Етиология

Псевдотуберкулозата или казеозният лимфаденит е хронично протичаща, супуративна бактериална инфекция при овцете и козите, при която най-често се засягат лимфните възли. Като основен причинител на заболяването се сочи Corynebacterium pseudotuberculosis. Това е Грам позитивна пръчица (често пъти е налице плеоморфизъм), неформираща спори и капсули, неподвижна, с ферментативен тип метаболизъм. Причинителят произвежда комплексен екзотоксин, отговорен за патогенезата на инфекцията.

Възможно е успоредно с този каузален агент да бъдат изолирани още стафилококи и стрептококи, както и Yersinia pseudotuberculosis. Последния агент по-често е причинител на заболяване при птиците.

Епизоотология

Към псевдотуберкулозата са възприемчиви и конете, зайците и птиците, но най-често се засягат дребните преживни. Описани са случаи на инфектиране на хора, което включва заболяването в групата на зооантропонозите.

Източник на инфекцията са зесегнатите животни, които излъчват причинителя най-вече с изтичащите от отворените абсцеси гнойни маси, а при генерализиране на инфекцията - с урината и изпражненията.

Механизмът на предаване е предимно алиментарен. Овцете и козите се заразяват като приемат причинителя с контаминираната храна или вода. В предаването на инфекцията може да участва още аерогенния механизъм, както и контактното предаване при преминаване през увредена кожа или лигавици.

Заболяването най-често е спорадично, но може да добие характеристиките на ензоотия. Затова голяма роля играят предекспониращите фактори - лоша хигиена в помещенията, завишена влажност, пренаселеност, липса на достатъчно слънчева светлина, непълноценно и особено недоимъчно хранене. Контагиозността е слаба.

Заболяемостта е вариабилна - от 2-3 до 20-30%. Леталитетът рядко надвишава 50%, а кумулативната смъртност е обикновенно под 10 %. Стопанските загуби се формират още от загубата на продукция, разходите за лекуване и пр.

Клинична картина

Клинично при псевдотуберкулозата при овцете и козите обичайно се наблюдават промени в повърхностно разположените лимфни възли [снимка 1] и най-често в шийните и аксиларните. Те са увеличени, при палпация частично или изцяло може да се установи флуктуация в резултат от настъпило абсцедиране. Абсцесите могат да достигнат на големина до 3-4 см. При спонтанно отваряне или резекция от тях изтича жълто-зеленикава гнойна материя. Абсцесите не са болезнени.

Установява се още загуба на тегло, намалена млечност, репродуктивни нарушения, намалена кожна еластичност, намаляване на апетита, обща апатия.

Патологоанатомични изменения

Патологоанатомичната находка се визуализира с наличие на характерни гнойни огнища в лимфните възли и вътрешните органи:

• Казеозен лимфаденит [снимка 2]
• Абсцеси в черния дроб [снимка 3]
• Абсцеси в бъбрека [снимка 4]
• Казеозни образувания в ларингеалните лимфни възли [снимка 5]
• Гноен енцефалит с формирани абсцеси [снимка 6]
• Хемоза, хиперемия и гнойно изтечение в окото [снимка 7]

Диагноза

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното обследване, клиничния преглед, аутопсионната находка. Тя се допълва от бактериологично изследване, с което се цели изолиране на етиологичния агент.

Лекуване

Лекуването на болните животни е трудно осъществимо поради това, че причинителите са капсулирани от гноен пояс в лимфниите възли. Препоръчително е внимателното хирургическо обработване на абсцедиралите лимфни възли, с използването на локални антисептици и дезинфектанти - ихтиол, йодни препарати или формалин. При съмнение за генерализиране на инфекцията и засягане на вътрешни органи, е необходима системна антибиотикотерапия най-малко в продължение на 5 -7 дни.

Профилактика

Профилактиката на псевдотуберкулозата налага закупуване на животни от здрави стопанства, карантиниране на новозакупените и периодични клинични прегледи, в т.ч. прегледи на повърхностно разположените лимфни възли. При необходимост може да се извърши скриниране чрез ЕLISA тест за доказване на носителство.

Отглеждането на овцете и козите трябва да става в оптимални за тях зоохигиенни условия, като лечебните и други инвазивни манипулации да се извършват само със стерили или добре дезинфекцирани инструменти; трябва да се предотвратява раневия травматизъм и да се извършват редовни програмни дезинфекции в помещенията за животните.

За активна имунопрофилактика може да се използва комбинираната ваксина Clostridium tetani-perfringens Type - Corynebacterium pseudotuberculosis Pseudotuberculosis Bacterin - Toxoid Colorado Serum Caseous D-T™ /USA/. Тя включва Clostridium perfringens Type D, Cl. tetani и C. pseudotuberculosis. Дозата е 2 ml и се прилага двукратно подкожно зад плешката. Цената за 10 дози е 4,35$. Изисква се годишна реваксинаия и клането се разрешава след 21 дни от апликацията.

Следва да се подчертае, че ваксинацията е препоръчителна мярка, но в никакъв случай не бива да се прилага като единствена, а заедно с останалите мерки срещу източниците на инфекция, предавателните механизми и факторите за разпространение.

При доказване на болестта в новозасегнати стопанства болните животни се изолират и се унищожават или лекуват в зависимост от преценката на конкретната епизоотична ситуация.

При доказване на Corynebacterium pseudotuberculosis в кланици и преработвателни предприятия трупа или продукцията подлежат на унищожаване.

Обществено здравеопазване

Човек се заразява най-често при контакт с болни овце - при пипане по кожата и вълната, както и при доене!

Corynebacterium pseudotuberculosis е рядко срещана зооантропоноза, но за Австралия тя е особено актуална. През 1997 има описани 10 пациента, контактуващи с болни овце, при които хирургическата намеса и антибиотикотерапията е дала резултат. Доказано е, че използването на ваксина срещу псевдотуберкулоза при овцете в тази страна е основната причина за рязко намаления брой болни хора от псевдотуберкулоза.

Друг интересен случай на заболяването е описан при 63 годишен мъж, при който се заразява склерата след операция на ретината. Направената антибиограма е констатирала чувствителност към пеницилин и ванкомицин и резистентност към еритромицин. Курсът на лечение е включвал едноседмична медикация с ампицилин и клоксацилин, заедно с четири-седмично локално приложение на пеницилин и ванкомицин.

Литература

1. Liu D T L, W-M Chan, D S P Fan and D S C Lam . An infected hydrogel buckle with Corynebacterium pseudotuberculosis British Journal of Ophthalmology 2005;89:245-246
2. Peel MM, Palmer GG, Stacpoole AM, Kerr TG. Human lymphadenitis due to Corynebacterium pseudotuberculosis: report of ten cases from Australia and review. Clin Infect Dis. 1997 Feb;24(2):185-91.
3. Smith B., Aseltine, M. and Kennedy, G. (1997). Beginning Shepherd's Manual. Ames, Iowa : Iowa State University Press.
4. Smith, Mary C. (1999). Ovine Progressive Pneumonia.