За ваксините и ваксинациите при кучето

от Д-р Илия Цачев

Март, 2004

"A practice that was started many years ago and that lacks scientific validity or verification is annual revaccinations."
Kirk's Current Veterinary Therapy, Volume XI

What Vets don't tell you about vaccines
Catherine O'Driscoll

През последните няколко години голям брой ветеринарни лекари и собственици на кучета и котки влязоха в директен и задочен дебат по горещата тема “ваксини, схеми и следваксинални усложнения ”. Особено активна в дискусията бе английската организация Canine Health Census, която проведе свои проучвания, касаещи ваксинозите /ваксиналните странични явления/. В свои издания тя документира данни и мнения за продължителността на ваксиналния имунитет, от водещи специалисти към престижни университетски центрове в САЩ. Същевременно, в авторитетни американски списания и чрез on-line връзка, бяха публикувани поредици от въпроси, отговори и статии на практикуващи лекари по същите проблеми. Със свои мнения и предложения в дискусията взеха участие и представители от Нова Зеландия, Израел, Мексико, Канада и др. Съобразявайки се с тези реалности, университетската клиника в Колорадо предложи и нови схеми за ваксинация на домашните любимци. Тези ваксинални протоколи предизвикаха огромен отзвук и коментари сред специалистите, а за мнозина бяха и голяма изненада. Кои всъщност бяха основните акценти в дисусията и каква е новата схема за ваксинация ?

Ваксините не са безвредни

В проведените анкетни проучвания върху 2700 кучета от Canine Health Census, се документират болестни състояния, предизвикани от приложението на различни ваксини /Таблица 1/.

Ветеринарномедицинските специалисти с недоверие приемат получените данни, въпреки че те са обработени статистически и получените резултати са достоверни. И ако скептицизмът надделява за посочените по-горе резултати, то публикуваните данни за заболявания/Таблица 2/,провокирани от ваксинации, в специализирани ветеринарномедицински издания, не могат да останат незабелязани и омаловажени. Ето и някои от тях:

Ваксините не са 100% ефикасни

Без да се цитират известни случаи на ниска ефикасност на ваксини, лицензирани и прилагани, както в Европа, така и в Америка, могат да бъдат споменати следните три:

- През 1993/94 година във ветеринарномедицинския факултет на университета в Уискинсън в САЩ е изпитана ефикасността на 6 поливалентни кучешки ваксини, производство на водещи фармацевтични компании.Тестиран е имунитетът само по отношение на парвовирозата. При серологичното изследване, последвано от провокация, е доказана пълна защита срещу парвовироза само при 2 от ваксините!

- За периода - януари 1994/март 1995 година във Финландия са регистрирани 790 клинични прояви на гана. В 52% от случаите е била провеждана ваксинация на заболелите !

- В университетската ветеринарната клиника в град Гисен, Германия /1990 -1996/, постмортално е доказана гана при 27 кучета. Интерес буди ваксиналният им статус /Таблица 3/.

Много са аргументите, които могат да бъдат посочени като причини за посочените резултати. Eдин от тях, който трябва обаче да се знае задължително, е степента на сероконверсия на всяка една валенция. Ако тя е под 30-40 %, а такива на пазара има, ваксинацията лесно бива компрометирана и лекарят и стопанинът- неприятно изненадани.

“Срещу” годишните реваксинации

Както е известно, не същестуват досатъчно и категорични данни за провеждане на годишни реваксинации. Нещо повече:

1. Не са достатъчно коректни изискванията за лицензиране на биопрапарати към производителите. Така например в САЩ регистрационните формалности не изискват контролни серологични проучвания и провокация на ваксиналния имунитет след 1 година за каквато и да е ваксина / с изключение за бяс/. Изисква се провокация на имунния отговор 2 седмици след ваксинацията / с изключение за бяс/ само…?
2. Серологичният титър, който корелира с имунната протекция за основните заболявания, е известен. Той може да бъде измерен, но това почти не се практикува преди реваксинации?
3. При експериментално проучване с кучета, ваксинирани с инактивирана ваксина срещу гана, е доказана хуморална протекция след 4 години.
4. Контролни изследвания показват, че ваксинацията с атенуирана ваксина срещу гана индуцира протективни титри за повече от 3 години.
5. Някои ваксини срещу инфекциозния хепатит изграждат имунитет за 2 години, а има данни и за постваксинална защита за повече от 3 години.

Нова ваксинална схема

При направени проучвания сред лекарите, занимаващи се с домашни любимци в САЩ, от водеща фармацефтична фирма, се констатират невероятните 1700 различни ваксинални препоръки ?

През 1998г. университетската болница на ветеринарния факултет в Колорадо предложи на своите клиенти нова ваксинална схема, известна като програма 1701. По нея в момента работят и в още няколко университетски клиники в САЩ. Програмата е съобразена с дългогодишния опит на клиниката и с известните от литературата данни за продължителността на ваксиналния имунитет. Целта на схемата е оптимизиране на имунопрофилактиката при кучетата и намаляване на ваксинозите при тях.

Ваксиналната програма включва използването на 2 ваксини:

Progard-5 (Intervet)

атенуирана комбинирана ваксина срещу гана, инфекциозен хепатит, парвовироза и параинфлуенца

lmrab 3 (Меrial)

инактивирана ваксина срещу бяс, с 3 годишна продължителност на имунитета.

При кучета под 16 седмична възраст схемата включва:

1-ва ваксинация на 8-ма седмица
реваксинации на 12-та и 16-та седмици

Ако кучето се доведе една седмица по-късно/ 9 седмична възраст /

1-ва ваксинация на 9-та седмица
реваксинации на 12-та и 16-та седмици

Ако кучето се доведе на 10 седмична възраст

1-ва ваксинация на 10-та седмица
реваксинации на 13-та и 16-та седмици

Ако кучето се доведе на 11 седмична възраст

1-ва ваксинация на 11-та седмица
реваксинации на 13-та и 16-та седмици

Ако кучето се доведе на 12 седмична възраст

1-ва ваксинация на 12-та седмица
реваксинация само на 16 седмица

Кучета над 16 седмици се ваксинират еднократно Задължителна реваксинация след 1 година със същата ваксина и последващи реваксинации през 3 години.

Ваксинацията срещу бяс се прави на 16-та седмица -реваксинация след 1 година -последващи реваксинации през 3 години. /Може да бъде направена успоредно с Рrogard 5/.

Прави впечатление, че ваксинациите срещу коронавироза, бордетелиоза, лаймска болест и особено лептоспироза, не влизат в основната схема. Това е така, защото посочените заболявания не представляват проблем за щата. Те са препоръчителни само в рисковите райони за посочените заболявания.