Марсилска треска

от Д-р Илия Цачев

Май 22, 2004

[Boutonneuse Mediterranean spotted fever]

Марсилската треска е остро протичащо инфекциозно заболяване при хората с причинител Rickettsia conorii. Възниква при ухапване от заразени кърлежи.

За първи път болестта е описана през 1916 г. от Conor и Bruch в Тунис, под наименованието Fievre boutonneuse. Днешното наименование "марсилска треска" е предложено от Olmer, който наблюдава болестта в Марсилия през 1925. Причинителят е изолиран от Caminopetros през 1932, a в същата година Broumpt го описва и му дава сегашното име.

R. conorii e вътреклетъчен облигатен инфект. Формата му е пръчковидна и по-рядко нишковидна. Устойчивостта му във външна среда е сравнително малка. В хранителни продукти и вода загива след 10-12 дена. В кърлежите обаче се съхранява до 1.5 година.

В България първите клинични случаи на марсилска треска са описани от Вапцаров (1943), а по-късно подробни лабораторни и епидемиологични проучвания прави Шиндаров(1955, 1956). От 1943г. до 1970г. у нас са установени общо 240 болни. Последва период от 20 години, през който болни от марсилска треска не са регистрирани.

От началото но 90-те години, внезапно заболяемостта от тази рекитсиоза ежегодно расте, като клиничното протичане е много по-тежко, включително и с летален изход. У нас, за разлика от миналото, когато Марсилската треска е регистрирана само в Южна и Югоизточна България, понастоящем регионите, в които боледуват от това заболяване хората, ежегодно се разширяват.

В естествени условия резервоар на рикетсията е кучешкия кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Заразяването става контактно-при ухапване от кърлежа или през конюнктивата (замърсени ръце, след смачкване на кърлеж). Териториалното разпространение на вектора у нас включва югоизточна България и Черноморието. В ограничени количества се среща и в Благоевградско, Ловешко и др. Установено е, че 12% от кърлежите Rhipicephalus sanguineus са инфектирани.

Марсилската треска има добре подчертана лятна сезонност, свързана с най-голямата активност на кърлежите през топлите месеци. Заболяват лица от всички възрасти, но най-често деца между 3-14 години, имали контакт с кучета.

Инкубационният период при хората е 3-7 дни. Започва с втрисане, висока температура, адинамия, ставни болки. Лицето на болния е тургесцентно и набъбнало. Конюнктивите са инецирани, гърлото е зачервено. Към 3-4 ден се явява характерен обрив -розеоло-папулозен, който след 1-2 дни преминава в пъпчест. Той обхваща крайниците, седалището, лицето и цялото тяло. Ефлоресценциите са с диаметър 2-5 mm, с розов или тъмночервен цвят. След изчезването им се получава кафеникава пигментация.

Прогнозата е благоприятна по принцип, но има отбелязани и летални случаи.

За лечение са показани тетрациклиновите антибиотици. Eфекта от тяхното приложение настъпва след около 2-3 дни.

Марсилската треска при кучето е заболяване, върху което едва в последните 15-тина години известен брой изследователи насочиха своите проучвания. Целта на тези изследвания /сероепидемиологични/ бе да се провери до каква степен кучето е резервоар и източник на инфекция. Eто и някои от тях:

Проведените серологични изследвания в Израел през 1997 показаха 28% серопозитивни кучета.

В Италия 39% /изследвани 459 кучета/ са серопозитивни за IgG и IgM антитела на R.conorii /1997/.

Данните от eдно проучване в Испания /1989/ показват невероятните 93% серопревалентност на R.conorii cpeд кучета!!!

За съжаление много малко на-брой са изследванията относно клиника, патология, терапията, профилактиката и т.н. при R.conorii инфекцията cpeд кучета.

Това което е установено като клинична картина включва :

• треска
• летаргия
• лимфоаденомегалия

Доказана е успешна терапия с традиционния антибиотик за рикетсийните заболявания доксициклин.