Цитологично изследване на черен дроб при животните за компания

от Д-р Радостин Симеонов

Март, 2006

Получаване на метериал за цитологично изследване

Получаването на материал за цитологично изследване от черен дроб е сравнително нетравматизиращо за пациента. В близкото минало материал за цитодиагностика е бил получаван след извършване на лапаротомия. Сега материал за цитологично изследване от черен дроб се получава чрез тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ). ТАБ може да бъде изпълнена на сляпо или с помоща на ултразвук. Тя може да бъде аспирационна и неаспирационна. ТАБ на черен дроб се извършва при дорзално фиксиран пациент, но може да се приложи и на правостоящо животно. След предварителната подготовка на операционното поле иглата се забива в средата на триъгълника, очертан между лявата ребрена дъга и краят на processus xiphoideus. Ако черният дроб е уголемен така, че излиза извън очертанията на ребрата, то мястото може да се определи и чрез палпация. Иглата се насочва краниодорзално, за да се избегнат разкъсвания на черния дроб, тъй като той се движи заедно с диафрагмата, в синхрон с дишането. За предпочитане е извършването на неаспирационна биопсия, но ако при нейното изпълнение не се получи достатъчно клетъчен материал се преминава към аспирационна техника. Използването на стилет предотвратява запушването на иглата с части от кожа или мезентериална мастна тъкан при пробиването на коремната стена. След определяне мястото на пункцията, върхът на иглата пробива коремната стена и навлиза в черният дроб. Следват няколко аспирации, връщане обратно на буталото на спринцовката, изваждане на иглата, изтласкване и фиксиране на клетъчният материал. Дължината на иглата се подбира в зависимост от големината на пациента. Не е удачно използването на игли с голям лумен, тъй-като се получават кръвотечения и цитологичната картина се замъглява. След получаването на материала той се разстила внимателно върху предварително почистено предметно стъкло. Следва фиксиране, оцветяване и микроскопиране на находката.

Интерпретация на цитологичната находка

Цитологичната находка от черен дроб при кучетата и котките се класифицира в следните групи:

1. Нормалнa находка
2. Дегенеративни процеси
3. Хиперпластични процеси
4. Пигментни аномалии
5. Възпалителни процеси
6. Неоплазии
7. Клетъчни фрагменти от хематопоетичната система
8. Недиагностицирана находка

1.Нормална находка

Цитологично, нормалните хепатоцити са големи овални до многоъгълни клетки с кръгло до леко овално ядро и изобилна цитоплазма (Фиг. 1). Цитоплазмата се оцветява леко базофилно и има зърнист вид. Ядрото на клетките е локализирано централно, ядреният хроматин е дребнозърнест. Понякога се наблюдават и двуядрени клетки и включения от кристали в ядрата на клетките. Те нямат диагностично значение. Размерът на нормалните хепатоцити понякога варира, но ядрено/цитоплазменото съотношение си остава постоянно. Интензивността на оцветяване на хепатоцитите се променя в зависимост от начина на разстилането на клетъчният материал. Често клетките се разполагат на малки групи. Епителните клетки от жлъчните канали имат овално, централно разположено ядро и оскъдна цитоплазма (Фиг. 2). Клетките са еднообразни по форма и големина и имат високо ядрено/цитоплазмено съотношение. Епителните клетки от големите жлъчни канали са призматични, а от малките каналчета-кубични. Жлъчните епителни клетки почти винаги се разполагат на групи по 15-20 клетки. Тъй-като черният дроб е силно кръвоснабден орган при ТАБ нормално всички проби съдържат и кръвни елементи. Нормалната находка включва още единични мастоцити и макрофаги.

2.Дегенеративни процеси

Вакуолна дистрофия на хепатоцитите се наблюдава при токсични състояния. В такива случаи цитоплазмата на клетките има пенест вид. Мастната дистрофия на черният дроб се среща най-често при котки. При нея хепатоцитите са разширени от множество различни по размери мастни вакуоли в цитоплазмата си (Фиг. 3). При тежки случаи ядрата на клетките са изтласкани в периферията и показват дистрофични промени. Стероид-индуцираната хепатопатия се наблюдава при кучета след продължително третиране с глюкокортикостероиди. При това състояние засегнатите хепатоцити са два-три пъти по-големи в сравнение с нормалните клетки, поради акумулацията на гликоген и вода в цитоплазмата си. Засегнатите клетки лесно се разкъсват при разстилането на материала. Некрози в черния дроб се наблюдават при токсикози, инфекциозни болести, исхемични състояния или неопластични процеси. Засегнатите клетки или не се различават или от тях са останали отделни фрагменти, които придават "мръсен вид" на цитологичните препарати. Амилоидoзата на черният дроб е рядко срещаща се патология при дребните животни. В литературата има единични съобщения за фамилна амилоидоза при кучета от породата Шар Пей и Сиамски котки. В засегнатите чернодробни клетки амилоида изглежда като аморфна, еозинофилна екстрацелуларно оцветяваща се материя.

3.Хиперпластични процеси

Цитологично е невъзможно да се разграничи хиперплазията от аденома на черният дроб. При тези състояния се наблюдава слабо повишаване на ядрено/цитоплазменото съотношение на хепатоцитите. Установява се и средно изразена анизоцитоза и анизокариоза и нарастване на клетъчната базофилия. В някои случаи това е свързано и с повишаване честотата на интрануклеарните кристали в хепатоцитите.

4.Пигментни аномалии

Смущенията в обмяната на пигментите се наблюдават цитологично като различно оцветени гранули в цитоплазмата на чернодробните клетки. Акумулацията на жлъчни пигменти се визуализира като малки тъмнозелени гранули в цитоплазмата на хепатоцитите. При тежка застойна жълтеница жлъчните пигменти могат да бъдат открити между съседни хепатоцити (жлъчни тромби) (Фиг. 4) Хемосидериновите гранули са жълти до жълто-кафяви на цвят. Те се доказват при оцветяване с Prussian blue. Липофусциновите гранули се срещат при възрастните животни и не се свързват с патологичен процес. Те се доказват при оцветяване с Luxol fast blue. В литературата има съобщения за мед-индуцирани хепатопатии при някои породи кучета и котки. Смущения в обмяната на пигментите се наблюдават при холангити, мастна дистрофия, анемични състояния, стероид-индуцирана хепатопатия, нодуларна хиперплазия и цироза на черният дроб. Във всички случаи на пигментни аномалии за тяхното отдиференциране се извършват специални цитохимични оцветявания.

5.Възпалителни процеси

При цитодиагностиката на възпалителните процеси трябва да се подхожда с особено внимание, тъй-като ако при ТАБ се аспирира кръв, то формените елементи на кръвта могат погрешно да се интерпретират като елемент на възпалителен процес. При гнойните възпаления преобладаващите клетки са неутрофилни левкоцити (дегенеративни и недегенеративни), които са примесени с нормалните чернодробни клетки (Фиг. 5). При холангиохепатитите се наблюдават и жлъчни пигменти. Дегенеративни промени в неутрофилите се срещат основно при инфекции, причинени от Грам (-) микроорганизми. При хроничните възпалителни процеси клетъчният състав е разнообразен. Откриват се неутрофили, макрофаги, лимфоцити, плазматични клетки и в някои случаи гигантски клетки. Съотношението между отделните клетки зависи от етиологичният агент (Rebar, 1980). Когато в клетъчните пролиферати доминират макрофагите и гигантските клетки, възпалението се означава като пиогрануломатозно. При негнойните възпаления пролифератите се състоят главно от малки лимфоцити, примесени с различно количество плазматични клетки. Когато клетъчният състав е предимно лимфоцитарен е необходима диференциална диагноза с лимфосаркома (Фиг. 6). При мастноклетъчни тумори, засягащи черния дроб и паразитни инвазии, преобладаващите клетки са еозинофилите, които се диагностицират лесно цитологично на базата на червеникавите гранули в цитоплазмата на клетките.

6.Неопластични процеси

I.Епителни тумори

Първични епителни тумори на черният дроб са хепатоцелуларните и билиарните аденоми и карциноми (Фиг. 7). Клетките от аденомите и добре диференцираните хепатоцелуларни карциноми цитологично трудно се различават от хиперплазиралите чернодробни клетки. Kлетки, които показват признаци на атипизъм (много големи ядра, високо ядрено/цитоплазмено съотношение, анизоцитоза, анизокариоза) се класифицират като злокачествени. Неоплазиите, произлизащи от клетките на жлъчните канали са съставени от кубични или слабо призматични клетки. Клетките са по-малки от чернодробните и имат значително по-малко количество цитоплазма от тях. Анапластичните карциноми се състоят от клетки, показващи ясни цитологични белези на злокачественост. Клетъчният атипизъм и плеоморфизъм са типични за тези нискодиференцираните епителни тумори.

II.Ендокринни и невроендокринни тумори

Първични невроендокринни тумори на черният дроб са хепатобилиарните карциноиди. Метастатични ендокринни тумори са туморите на панкреаса, феохромоцитомите и карциномите на щитовидната жлеза. Отпечатъчните препарати и аспиратите от ендокринни и невроендокринни тумори сe състоят от голямо количество клетки. Клетките се разкъсват много лесно и затова в пробите се срещат както интактни клетки, така и голи ядра. Интактните клетки са овални до многоъгълни и приличат на хепатоцитите, но са по-малки от тях. Ядрата на клетките са овални и се разполагат централно. Цитоплазмата е обилна и в някои случаи в нея се наблюдават множество разпръснати вакуоли. Клетките от отпечатъчните препарати се разполагат мозаично, а при ТАБ - единично или на малки клетъчни групи.

III. Саркоми

Злокачествените съединителнотъканни тумори могат да произхождат от черният дроб, но най-често са метастатични. Хемангиосаркомите са най-често наблюдаваните тумори (Фиг. 8). Туморните клетки са вретеновидни до звездовидни с неясни клетъчни граници. Ядрата са овални и са разположени близо до центъра на клетките. Клетъчният атипизъм и плеоморфизъм варират в зависимост от степента на диференциация на тумора.

IV.Тумори произхождащи от хемолимфната система

Най-често наблюдаваните тумори от този тип са лимфомите и лимфосаркомите (Фиг. 9). В повечето случаи неопластичните клетки показват цитологични белези на незрели, бластни клетки. Ядрата на неопластичните лимфоцити приличат много на ядрата на моноцитите, а хроматина е грубозърнест.

7.Фрагменти от хематопоетичната система

Екстрамедуларната хематопоеза се характеризира с наличието на клетки от хематопоетичната система, които показват различна степен на клетъчна зрелост. Обикновено доминират предшествениците на еритроцитите, примесени с мегакариоцити и незрели неутрофилни левкоцити. Тази находка се наблюдава при анемии и хронични възпалителни процеси.

8.Недиагностицирана находка

Невъзможността за класифициране на някои находки се дължи на недостатъчен клетъчен материал или голямо количество кръв, попаднала при получаването на клетъчният материал. При такива случаи се препоръчва повторно получаване на материал за цитологично изследване или да се премине към извършване на чернодробна биопсия.

Литература

1. Baker, R., J. Lumsden, 2000. Color Atlas of Cytology of the Dog and Cat. In: The gastrointestinal tract, ed. R. Baker and J.H. Lumsden, Mosby, St. Louis, Mo., pp. 177-197.
2. Bunch, S., D. Polak, E. Hornbuckle, 1985. A modified laparoscopic approach for liver biopsy in dogs. JAVMA 187, pp. 1032-1035.
3. Cowel, L., R. Tyler, J. Meinkoth, 1999. Diagnostic Cytology and Hematology of the Dog and Cat. In: The Liver, ed. J. T Blue, T.W. French and D.J.Meyer, St .Louis, CV Mosby., pp.183-194.
4. Dimski, D., J. Taboada, 1990. Feline idiopathic hepatic lipidosis. Vet. Clin. No. Am., 25, pp. 9-12.
5. Gagne, J., D. Weiss, P. Armstrong, 1996. Histopathology of cholangiohepatitis in cats. Vet Pathol, 33, pp.521-526.
6. Hamer, A., D. Sikkema, 1995. Hepatic neoplasms in the dog and cat. Vet Clin North Am Small Anim Pract, 25, pp.419-435.
7. Haynes, J., P. Wade, 1995. Hepatopathy associated with excessive hepatic copper in a Siamese cat, Vet Pathol, 32, pp.427-429.
8. Kerwin, S., 1995. Hepatic aspiration and biopsy techniques. Vet Clin No Am (Small Anim. Pract.), 25, pp. 275-291.
9. Kline, T., 1981. Handbook of Fine Needle Aspiration Biopsy Cytology, CV Mosby, St.Louis, pp.1-7.
10. Koss, L., S. Woyke, W. Olzewski, 1984. Aspiration biopsy: Cytologic Interpretation and Histologic bases, Igaku-Shoin, Tokyo, pp.3-21.
11. Kristensen, A., 1990. Liver cytology in cases of canine and feline hepatic disease. Compend Cont Ed, 12, pp. 797-808.
12. Kristensen, A., D. Weiss, J. Klausner, R. Hardy, 1990. Liver Cytology - A Diagnostic Tool in Canine and Feline Hepatic Diseases. J. Cont Ed Small Anim Practitioner, 12, pp. 811-814.
13. Livraghi, T., B. Damascelli, C. Lombardi, I. Spagnoli, 1983. Risk in fine needle abdominal biopsy. J Clin Ultrasound, 11, pp. 77-81.
14. Loeven, K., 1994. Hepatic amyloidosis in two Chinese shar pei dogs. JAVMA, 204, pp. 1212-1216.
15. Lundquist, A., 1971. Fine needle aspiration biopsy of the liver. Acta Med Scand (suppl) 520, pp. 1-28.
16. Menard, M., M. Papageorges, 1997. Fine needle biopsies: how to increase diagnostic yield. Compend contin Educt Pract Vet, 19, pp.738-740.
17. O`Rourke, L., 1983. Cytology technics. Mod Vet Pract, 64, pp.185-189.
18. Patnaik, A., A. Hurvitz, P. Lieberman, 1981. Canine hepatocellular carcinoma. Vet Pathol, 18, pp.427-438.
19. Patnaik, A., A. Hurvitz, P. Lieberman, 1981. Canine bile duct carcinoma. Vet Pathol, 18, pp.439-444.
20. Patnaik, A., A. Hurvitz, P. Lieberman, J. Johnson, 1981. Canine hepatic carcinoids. Vet Pathol, 18, pp.445-453.
21. Patnaik, A., 1992. A morphologic and immunocytochemical study of hepatic neoplasm in cats. Vet Pathol, 29, pp.405-415.
22. Raskin, R., 2000. Liver cytology: Interpreting needle biopsy samples. Veterinary Medicine 95, pp.244-249.
23. Raskin, R., D. Meyer, 2001. Atlas of Canine and Feline Cytology. In: The Liver, ed.R. Raskin and D.J.Meyer, W.B. Saunders Company, Philadelphia, pp.231-252.
24. Rebar, A., 1980. Handbook of Veterinary Cytology, Ralston Purina, St.Louis, Mo, pp.22-50.
25. Rolfe, D., D. Twedt, 1995. Copper-associated hepatopathies in dogs. Vet Clin No Am, 25, pp.399-417.
26. Rothuizen, R., R. van Papendrecht., W. van den Brom., 1990. Postprandial and cholecystokinin-induced empting of the gallbladder in dogs. Vet Rec, 126, pp.505-507.
27. Twedton, H., R. Cowel, 1999. Cytology of neoplastic and inflammatory masses. In: Small Animal Clinical Diagnoses by Laboratory methods, 3rd Ed., ed. W.B. Saunders, Philadelphia, Pa., pp.300-315.
28. Voros, K., E. Varga, S. Wladar, 1997. The role of ultrasound-guided biopsy in the diagnosis of hepatic diseases of dogs and cats. Magyar Allatorvosok Lapja, 119, pp.389-394.
29. Weiss, D., A. Moritz, 2002. Liver cytology. Vet Clin Small Anim, 32, pp.1267-1291.
30. Weiss, D., M. Blauvelt, B. Arid, 2001. Cytologic evaluation of inflammation of canine liver aspiration smears. Vet Clin Pathol, 30, 193-196.
31. Weiss, D., J. Gagne, P. J. Armstrong, 2001. Inflammatory liver diseases in cats. Compend Contin Educt Pract Vet, 23, pp. 364-373.
32. Zuber, B., 1993. Systemic amyloidosis in Oriental and Siamese cat. Aust Vet Practit, 23, pp.66-70.