Болести на роговата капсула и кориума

от Мартин Николоски

Април, 2006

1.Хоризонтална пукнатина на роговата стена (Fissura ungulae horisontalis)

Определение:

Хоризонталната пукнатина на роговата стена представлява нарушение целостта на роговата стена успоредно на венеца.

Клинични признаци:

Съществува лека форма, при която се появяват дълбоки бразди на роговата стена, разположени успоредно на венеца, но без напукване и поява на куцота.

Аномалията може да засегне всички копита на животното. Появата на клиника е много неясна и са необходими няколко месеца, за да се установи. Причините за това заболяване са от най-различно естество. Като предразполагащ фактор може да бъдат грешки в храненето - нарушение в метаболизма или остри фебрилини заболявания (мастит, метрит, шап и др.). Може да се развие и след работа на твърд път в горещо време. Няколко месеца след това се появява бразда върху роговата капсула, успоредно на венеца, дължаща се вероятно на влошеното рогообразуване, вследствие на нарушения метаболизъм. След няколко месеца браздата се придвижва към центъра на стената, навлиза в зоната на тензионните въздействия, възникващи при движението. Ако хипокератогенезата е силно проявена, браздата може да се пукне или разцепи по цялото си протежение. Тогава долната част на роговата капсула остава прикрепена само за чувствителните ламели. Когато животното върви, този свободен рог се движи и предизвиква силна болка.

Наблюдава се едно отслояване, което е по-силно изразено към петката, където обикновено песъчинки и камъчета предизвикват увреждане и вторична инфекция.

Изследването на плантарната повърхност на петката показва, че браздата се придружава от кореспондираща зона на влошено рогообразуване във венечната зона на петката, която е често място на хроничен некротичен пододерматит (erosion unugulae).

Друга форма на хоризонтална фисура със загуба на рогова капсула е описана от Wyssmann в Швейцария като случайна находка при високомлечни крави. Първоначално кравата е с повишена температура и подтисната, а след 1 - 2 дни тя проявява куцота с един или повече крайници. След около 4 седмици в зоната на венеца се установяват хеморагии и рогът в тази област се отслоява от живеца. В последствие дефектът се придвижва надолу, като междувременно се образува нов рог под стария слой.

Прогноза:

В случая прогнозата е благоприятна. Увреждането е указателно за остър ламинит.

Лекуване:

Болката може да се намали чрез отстраняване на част от рога в зацепа, намалявайки по този начин движенията на частично отслоената стена при обременяването на крайника. Ако състоянието е много болезнено, трябва да се положат определени грижи през време на операцията. Прилага се проводна анестезия на целия пръст. Копитата може да бъдат предварително потопени в дезинфекционна баня за размекване на рога.

В пукнатината се вкарва дърводелско длето и острието му се начуква към зацепа, за да се отстрани дисталната част на рога. С копитните ножици се манипулира по-трудно, поради това че предизвикват по голяма болка. След това временно облекчение свободния рог (напръстникът) се изблъсква постепенно към стъпалната част.

2.Вертикална пукнатина на роговата стена (Fissura ungulae longitudinalis)

Oпределение:

Вертикалната пукнатина на роговата стена представлява нарушаване на целостта на междутръбестия рог, което се простира на различно разтояние от венеца към дисталния ръб на стената.

Етиология:

Двата главни фактора в етиологията на различните форми са изсъхването на рога и травмата. Едната от формите е свързана с условията, предизвикващи дехидратация на рога. В Северна Америка силните ветрове и песъчливата почва могат да предизвикат преждевременно отстраняване на stratum externum на копитото. Горещината и ниската влажност предизвиква същия ефект в полутропическите области. При възрастните животни външният слой на роговата капсула е по-тънък, отколкото при младите. Всяко силно натоварване може да предизвика началото на фисури при копита, които са предразположени към това. Храненето може също да играе роля чрез образуване на лошокачествен рог и пукнатини в някои копита.

Втората форма е свързана с механична травма, причинена в зоната на венечния кориум.

Разпространение:

Уврежданията на венеца са сравнително редки и се наблюдават обикновено в копитата на задните крайници. В редки случаи могат да бъдат засегнати всички копита, без да се предизвика видимо разтройство в движението. Засягат се повече тежките породи крави за месо.

При 103 случая, установени при англииски млечни крави, 68% от тях са със засегнати задни крайници и 75% - със засегнати латерални копита; 83% от случаите са констатирани на пасища, обикновено в края на лятото и есента. Най-често засегнати са възрастните (7-8 годишни) крави.

Клинични признаци:

Вертикалните пукнатини може да се срещат в две форми:

1.Пукнатини в областта на венеца. Обикновено те са много фини и може да бъдат замаскирани от кал или фекалии. Тези пукнатини са незначими до момента, когато се развие инфекция и животното прояви куцота с локална болка и зачервяване в областта, разположена проксимално на венеца. Когато увреждането е локализирано абаксиално, към областта на procesus extensorius, съществува значителна опасност от проникване на инфекцията в копитната става, тъй като дорзалния рецесус на ставата е извънредно повърхностен в тази област и следователно лесно уязвим.

2.Пукнатини на стената. Въпреки че те се срещат твърде често, тези пукнатини рядко предизвикват появата на куцота. През време на обременяването на крайника се забелязва задвижване на ръбовете на фисурата и в редки случаи малки чужди тела може да проникнат навътре и да предизвикат натиск и некроза на по-меките рогови слоеве в непосредствена близост до кориума.

Диагноза:

Уврежданията върху стената са очевидни и лесно се констатират. Ако животното прояви куцота, препоръчва се изследването с копитни клещи. Трябва да се определи и размерът на евентуално констатирана гранулационна тъкан.

Тъй като уврежданията на венеца често се изследват повърхностно и поради това се определят като остър случай на некробацилоза, желателно е в тези случай да се упражни дигитален натиск около цялата венечна област като една рутинна процедура за изследване.

Лекуване:

Острите увреждания на венеца са опасни поради риска от засягане на ставата. След съответна анестезия може да се изреже малка триъгална част от рога, лежащ над абсцеса във венечния кориум. Основата на този триъгалник граничи с кожната граница и върхът му се простира до най-дисталния край на пукнатината. Кюретирането на увреждането е строго противопоказано! Може да се приложат в продължение на няколко часа хигроскопични лапи. След почистването се поставя адстрингентна превръзка и раната се притиска с еластичен бинт. Ако тя се остави непревързана, може да се развие хипергранулация. Животното не трябва да се движи, тъй като това улеснява бързото проникване на инфекцията към ставата.

По местоположение пукнатините биват още:

Зацепни, странични, петъчни, опороно-стълбови, външни и вътрешни, стрелкови и стъпални. По дължина те могат да бъдат: венечни, стъпални, непрекъснати от венеца до стъпалния ръб; според дълбочината - повърхностни и дълбоки които засягат глазурния, защитния и отчасти ламелния рог на стената и дълбнокопроникващи, които достигат живеца. Ако пукнатината не предизвиква заболяване на живеца, се нарича проста, а когато е съпроводена с рана, гнойно възпаление, язва на живеца - усложнена.

При говедото най-често се намират на границата между зацепа и външната странична стена. Характерно е, че роговите цепнатини не са праволинейни а се съпътстват с напречни цепки. На стъпалната повърхност на копитото се срещат наклонени пукнатини между стъпалото и петката или стъпалото и външната рогова стена, в самата бяла линия при крави, болни от остеомалация или от хроничен асептичен ламинит.

При свинете копитините рогови пукнатини са подобни на тези при говедото, образуват се често на петките между външната стена и петката и се установяват в широки размери при промишлено отглеждане на по-възрастните свине майки и нерези.

Деформирани копита

Равностъпално копито (плоско)

I.Описание

Характеризира се с равно тънко рогово стъпало без вдлъбване, което лежи на една равнина със стъпалния ръб. Стрелката е силно развита, широка и понякога надвишава стъпалния ръб. Страничните му бразди са плитки.

II.Подковаване

При подрязване се сваля само напуканият рог на стъпалото. Стъпалният ръб и бялата линия само се заглаждат, за да легне подковата. За да предпазва тънкото стъпало от контузия, подковата в зацепа и страничните части е значително по-широка. Извивката се изковава широка и дълбока,като започва от външния ръб на подковата.

I.Пълностъпално копито

I.Описание

Представлява по-висока степен на плоско копито. При него стъпалото надвишава стъпалния ръб на стената и има изпъкнала форма.

II.Подковаване

Както при плоските. Обръща се голямо внимание на петките, т.е. да се оформят така, че копитото в тях да се разширява. Винаги между подковата и стъпалото се поставя кожа или кече.

I.Стеснени копита

I.Описание

Характеризират се с намаляване на някои от напречните диаметри на стъпалото, обхвата на венеца или стъпалото, атрофия на стрелката и други промени въвъ формата и качеството на рога. Различават се: А)петъчно-стеснено копито - изразява се в обща атрофия на петките на стрелката, изчезване на нейните бразди със сближаване,допиране на петъчните стени и ъгли и дъгообразно извиване на опорните стълбове по цялото им протежение и Б)венечно-стеснено копито - среща се изключително на предните копита и е разновидност на петъчно-стесненото, които едновременно са остри или широки. Стеснението наподобява пясъчен часовник - широко във венеца, след това стесняване и към стъпалото постепенно се разширява.

II.Подковаване

А)на петъчно-стеснено копито - изрязва се умерено стъпалния ръб, а стъпалото се подрязва, за да се получи вдлъбната форма. Ако петъчните стени са завити навътре, те се подрязват, за да се получи нормална форма. Стеснената рогова стена се изтънява или се нанасят разширяващи жлебове. Б) на венечно-стеснено копито - изтънява се роговата стена или на нея се правят жлебове. Използват се широка затворена подкова с подложка и странични езичета за намаляване на сътресението, за разпределяне на опората върху всички части и ограничаване на разширяването им встрани. Стъпално-стеснено копито се подковава с полулунна подкова. За венечно-сетсненото - пантофена подкова.

Криви (диагонални) копита

I.Описание

Страничната и петъчната част на роговата капсула от едната страна не са праволинейни, а вдлъбнати и силно наклонени. Другата страна е стръмна и изпъкнала.

II.Подковаване

Повече се скъсява наклонената дълга страна, докато на късата стръмна стена се заглажда само стъпалния ръб. Поставя се изменена пантофена или затворена подкова, на която рамото, лежащо под стръмната копитна стена, трябва да бъде широко и по-дебело от рамото, лежащо под полегатата стена.

Стръмни (тъпи) копита

I.Описание

Характеризират се с много високи петъчни стени и сравнително къса и почти зацепна стена. Среща се както на предните така и на задните копита. Когато зацепната и петъчните стени имат еднаква дължина, копитото се нарича цилиндрично.

II.Подковаване

През 2-3 седмици се извършват допустими подрязвания на петките, като се пази зацепът. По този начин се постига задоволително и пълно изправяне на тъпото копито. Подковава се с полулунна или пантофена подкова с клиновидни рамена или с подкова със зацепен издатък, които увеличават опорната площ на зацепа и го предпазват от изтриване.

При преживните вследствие на неправилната постановка на крайниците се срещат следните деформирани копита:

1. Остри копита: най-често при предстояща постановка на задните крайници. Зацепният ръб е силно наклонен и сключва със стъпалната повърхност ъгъл, по-малък от 45^о. Копитото изглежда заострено. При израснали остри копита много често върхът на външното копито се извива като човка или се кръстосва с другото копито.
2. Тъпи копита: срещат се при задстояща и козя постановка. Зацепната им линия е стръмна и сключва със стъпалната повърхност ъгъл 60-85^о. Външните им стени са изпъкнали и заоблени, междупръстните-вдлъбнати и стръмни, междукопитната цепка е по-широка.
3. Стеснени копита: външната странична и петната част на стените не са изпъкнали, а са извити навътре и копитата изглеждат осторъгълни, странично сплеснати, петките им са с по-малки размери. Засяга повече задните копита.
4. Силно разчекнати: при тях е характернма широка междукопитна цепка - 6см. Копитните върхове са извити навън.
5. Плоски и плоскостъпални копита: както при коня. Особеност при говедото е, че вътрешната стена на копитото е силно вдлъбната, надраства към междукопитната цепка и петките са ниски. По роговата стена могат да се образуват множество успоредни или пресичаши се пръстени.
6. Криви копита: при тях външната копитна стена е дъговидно извита навън, изпъкнала и долната й част е подвита към стъпалото, а вътрешната копитна стена е вгъната към междукопитната цепка. Животното почти не стъпва на стъпалото.
7. Кози копита: срещат се рядко при биците, предимно на предните крайници. Най-често са свързани при възпаление и скъсяване на сухожилията на свивачите или хронично възпаление на копитните, бабковите, китковите или лакътните стави.

При тези заболявания крайникът е свит в бабковите стави, животното стъпва само на зацепната част на копитата и петъчните им части не участват в опората. Надрасналия рог няма контакт със земята, изсъхва, напуква се, става трошлив.