Интерпретация на цитологичната находка при животните за компания

от Д-р Радостин Симеонов

Декември, 2005

Цитологичното изследване е бърз и евтин метод, който се основава на клетъчната морфология. Въпреки, че не винаги може да се постави окончателна диагноза, то в повечето случаи в рамките на няколко минути може да се установи дали се касае за възпалителен или неопластичен процес. В случаите, когато поставянето на диагнозата се затруднява е препоръчително цитологичните препарати да се изпратят за изследване в специализирана лаборатория. Обикновено в такива случаи се прибягва и до допълнителни методи на изследване. Колкото по изчерпателни са клиничните данни, толкова вероятността за поставянето на обективна диагноза е по голяма. От особена важност за точното поставяне на диагнозата е не само правилното получаване и оцветяване на материала за цитологично изследване, но и вярната цитологична интерпретация. В този смисъл квалификацията на цитопатолога е от първостепенно значение. Цитологичният отговор не трябва да бъде двусмислен и трябва да дава възможно най-прецизна информация на клинициста. Цитологичната находка се класифицира в една от следните групи:

1. Нормална/хиперпластична тъкан
2. Кистозни маси
3. Възпалителни процеси
4. Отговор спрямо тъканно дразнене
5. Неоплазии
6. Недиагностицирана находка

Невъзможността за класифициране на някои находки се дължи на недостатъчен клетъчен материал или голямо количество кръв, попаднала в пробата. Интерпретацията на цитологичната находка може да включва повече от една група, например възпалителни процеси се наблюдават както при тъканно дразнене, така и при неопластичен растеж.

1.Нормална/хиперпластична тъкан:

Нормалните тъкани се състоят от напълно диференцирани клетки. Клетъчният състав е еднообразен, като общата големина и ядрата на клетките са сходни по размери. Цитоплазмата на клетките обикновено е в по-голямо количество в сравнение с техните ядра. Хиперплазията е уголемяване на тъканите, което често е свързано с хормонални смущения или постоянно тъканно дразнене. Цитологично хиперплазиралите клетки имат по-високо ядрено/цитоплазмено съотношение отколкото нормалните клетки. Хиперплазиралите тъкани се уголемяват симетрично за разлика от неоплазиите. Най-често наблюдаваните хиперплазии при дребните животни са на простатната жлеза и черния дроб (Фиг.1).

2.Кисти

Кистите са патологични образувания, които представляват затворени кухини, изпълнени с течно или полутечно съдържание. Отвътре са постлани с епител, а отвън са капсулирани. Цитологично при тях се наблюдава оскъден клетъчен материал, примесен с обилно количество трансудат. Най-често се срещат кисти на слюнчените, потните жлези, кожата, млечната жлеза и простатата.

3.Възпалителни процеси

Цитологичната класификация на възпаленията се основава на преобладаващият клетъчен състав. Въз основа на това се различават следните възпалителни процеси:

-гнойно възпаление

При него във ексудата се съдържат повече от 85 % неутрофилни левкоцити. Неутрофилите могат да бъдат дегенеративни и недегенеративни. Недегенеративните неутрофили преобладават при сравнително нетоксични състояния като имуномедиирани възпаления, неоплазии и стерилни възпалителни процеси причинени от дразненето на урина или жлъчка. Морфологията им е сходна с неутрофилните левкоцити в кръвта. Ядрата на дегенеративните неутрофили показват патологични промени (кариолиза, кариопикноза, кариорексис). Дегенеративните неутрофили преобладават при бактериални инфекции, особено причинени от Грам (-) микроорганизми. При тежки септични състояния бактериите могат да бъдат открити и интрацелуларно.

-хронично възпаление

При него преобладават макрофагите и хистиоцитите. При грануломните възпаления активираните макрофаги, които морфологично приличат на епителни клетки се означават като епителоидни макрофаги. Те често формират гигантски многоядрени форми. Грануломатозните лезии са често свързани с чуждотелна тъканна реакция и микобактериални инфекции. Пролиферати от лимфоцити и плазматични клетки се срещат при алергични състояния, ранни вирусни инфекции и хронични процеси.

-пиогрануломатозно възпаление

Преобладаващите клетки са неутрофили и макрофаги, но могат да се открият лимфоцити и плазматични клетки (Фиг.2). Тези типове възпалителни процеси са свързани с хронични тъканни патологични процеси, чужди тела и микобактериални инфекции.

-еозинофилно възпаление

Преобладаващите клетки са еозинофили (над 10 % от общата клетъчна маса). Среща се при еозинофилен гранулом, алергични състояния, паразитози, гъбични инфекции, мастно клетъчни тумори и други неоплазии, индуциращи тъканна еозинофилия.

4.Отговор спрямо тъканно дразнене:

-кръвоизливи

Важно е да се отдиференцира дали се касае за кръвоизлив или за вторично контаминиране на клетъчният материал с кръв. При контаминация на пробата с кръв еритроцитите се разполагат на многобройни монетни стълбове. При острите кръвоизливи се наблюдава както еритрофагоцитоза, така и свободни еритроцити. При хроничните кръвоизливи в макрофагите се откриват кръвни пигменти като синьо-зелени до черни гранули от хемосидерин или жълти ромбоидни кристали от хематоидин (Фиг.3).

-белтъчни отломки

Белтъчните отломки се наблюдават като фон на препаратите. Слузта се визуализира като аморфна светлобазофилна маса. Лимфогландуларните телца са базофилни цитоплазмени фрагменти от разрушени клетки. Те са указание за крехкостта на клетъчният материал и се наблюдават предимно при лимфоидни неоплазии (Фиг.4). Остатъците от ядрата се оцветяват розово до пурпурно. Холестериновите кристали са отломки от разрушените клетъчни мембрани. Те имат правоъгълна форма и се срещат при епидермални и фоликуларни кисти. Некротичните тъкани се състоят от неразличими клетъчни отломки, които често придават "мръсен вид" на цитологичната находка.

5.Неоплазии:

Доброкачествените тумори се състоят от еднообразни по форма и размери клетки, които имат сходно ядрено/цитоплазмено сътношение. Злокачествените тумори се състоят от клетки, които показват три или повече от следните критерии за злокачественост :

I. Основни критерии за злокачественост:

1. Анизоцитоза (anisocytosis)-вариации в размерите на клетките. Понякога неопластичните клетки могат да бъдат над 1.5 пъти по-големи, отколкото нормалните клетки.
2. Многоклетъчност (hypercellularity)-свързана е с увеличена ексфолиация на клетките, поради намаляване на клетъчната адхезия.
3. Плеоморфизъм (pleomorphism)- различна големина и форма на клетките от един и същи тип.

I I. Ядрени критерии за злокачественост:

1. Макрокариоза (macrokaryosis)- нарастване размерите на ядрото.
2. Нарастване на съотношението ядро/цитоплазма (increased nuclear/cytoplasm ratio)-нормално то е 1:3-1:8 (изключение правят клетките от лимфоидният ред). Нарастване на това съотношение (1:2, 1:1) се свързва със злокачествен процес.
3. Анизокариоза (anisokaryosis)-вариации в размерите на ядрата. Особено важно е ако ядрата на многоядрените клетки варират по размери.
4. Многоядреност (multinucleation)-в клетките има повече от едно ядро.
5. Нарастване броя на митозите (increased mitotic figures).
6. Ненормални митози (abnormal mitosis)- ненормално разпределение на хромозомите.
7. Грубо разполагане на ядрения хроматин (coarse chromatin pattern)-хроматина се разполага на "бучици" в сравнение с нормалните клетки.
8. Притискане и деформиране на ядрата (nuclear molding).
9. Макронуклеоли (macronucleoli)- нарастване на ядърцата по размери.
10. Ъгловати ядърца (angular nucleoli)- нормално ядърцата са кръгли до леко овални. Тук формата им е вретеновидна или ъглеста.
11. Анизонуклеолиза (anisonucleolisis)- вариации в размерите и големината на ядърцата (особено важно е ако това се наблюдава в едно и също ядро)

Цитологично, неопластичните формации се разделят на епителни, мезенхимни, кръглоклетъчни и тумори, състоящи се от голи ядра. Тази класификация се основава на формата, големината и начина на разполагане на неопластичните клетки в цитологичните препарати. Трябва да се подчертае, че не винаги туморните клетки показват белези, спрямо които можем да ги класифицираме в горепосочените категории. В такива случаи се взема материал за хистологично изследване и се прибягва до хистохимия и имунохистохимия.

А.Епителни тумори

Епителните тумори произхождат от жлезисти, паренхимни или епидермални епителни клетки. Към тази група се отнасят сквамозноклетъчният карцином, перианалната аденома и аденокарцинома, базалноклетъчният тумор, аденомите и аденокарциномите на млечната жлеза и т.н. (Фиг.5).

Цитологично епителните тумори се характеризират със следните особености:

• клетъчният състав е изобилен; клетките се разполагат на отделни групички и рядко самостоятелно.
• клетките са свързани една към друга посредством ясно видими междуклетъчни връзки, наречени десмозоми.
• клетките са големи, овални до многоъгълни и имат ясно очертани цитоплазмени граници.
• ядрата на клетките са кръгли до овални.

Б.Мезенхимни тумори

Клетките на тези тумори приличат на ембрионалната съединителна тъкан наречена мезенхим. Те се подреждат индивидуално и са често примесени с изобилен екстрацелуларен матрикс. Към тази група се отнасят фибросаркома, липосаркома, остеосаркома, хемангиосаркома и т.н.(Фиг.6). Цитологично мезенхимните тумори се характеризират със следните особености:

• клетъчният състав е беден; клетките се разполагат предимно индивидуално, но понякога могат и да се срещнат и групички от неопластични клетки
• клетките са овални, вретеновидни или звездовидни и имат неясни цитоплазмени граници
• клетките са обикновено по-малки отколкото епителните клетки
• ядрата на клетките са овални до елипсовидни

В.Кръглоклетъчни тумори

Туморите се състоят от еднородни овални клетки . Към тази категория се отнасят мастноклетъчният тумор, хистиоцитома, плазмоцитома, лимфосаркома и трансмисивният венеричен тумор (Фиг.7). Цитоморфологичната характеристика на тези тумори е следната:

• клетките се разполагат индивидуално и имат ясно забележими цитоплазмени граници
• клетките са обикновено с по-малки размери в сравнение с епителните клетки
• формата на клетките е овална
• ядрата на клетките са овални до назъбени

Г. Тумори, съставени от голи ядра

Неоплазиите, класифицирани към тази група се състоят цитологично от хлабаво прикрепени клетки и множество свободни ядра. Това е указание за лесното разкъсване на клетъчният материал и освобождаването на ядрата на клетките. Към тази група се причисляват туморите от ендокринен и невроендокринен произход (Фиг.8). Основните цитологични белези на тези тумори са:

• клетките се отделят на малки групички, като са слабо захванати помежду си; понякога в клетъчните групи цитоплазмените граници на клетките са ясно видими; срещат се и множество голи ядра
• клетките обикновено са по-малки от епителните клетки; клетъчният материал е изобилен
• клетките са овални до полигонални
• ядрата на клетките са овални до назъбени