От Ст. н. с. I ст. д-р Ангел Мотовски
публикация в сайта www.farmer.bg
предоставена със съдействието на авторите на сайта
Цирковирусните заболявания се причиняват от вирус, срещу който няма ефективни антибиотици и други медикаменти. Съобщава се за добри резултати (намаляване на смъртността) от серотерапия (инжектиране на серум от угоени прасета) на прасета сукалчета или отбити прасета. Получено е рязко намаляване на смъртността (от 6,1 на 1,3) и увеличаване на прираста (с 31 грама дневно) след инжектиране на прасетата със серум от угоени прасета с висок титър на антителата срещу PCV2, докато хиперимунният серум от коне е показал по-слаби резултати. В друг експеримент е изпитван серум от реконвалесцентни прасета, от прасета в акутна фаза на експериментална инфекция и от прасета с висок титър на антитела и не са получени задоволителни резултати.
Профилактика
Засега профилактичните мерки са насочени към установяване на съпътстващите фактори и спускови механизми в отделната ферма и тяхното отстраняване. Подобряването на условията на отглеждане и прилагането на препоръките на Мадек значително намалява смъртността в някои тежко засегнати ферми. Тези мерки целят да се намали инфекциозното налягане по отношение на PCV2 и други инфекции, да се подобри хигиената и да се намали стресът в различните стадии на производство. Тези мерки обаче не дават резултат във всички случаи и прилагането им понякога е трудно или непрактично при съществуващите технологии на отглеждане.
Контролирането на съпътстващите вирусни инфекции в периода след отбиването също е изпитано като метод за намаляване на случаите на PCVD. Обаче опитите за намаляване тежестта на инфекцията чрез ваксинация срещу парвовироза за опазване на малките прасета от заразяване с този вирус при експериментални условия са били безуспешни.
Нашите наблюдения показват, че ваксинацията не само срещу PRRS, но и срещу класическа чума, болестта на Ауески и червенка (живи ваксини) ускоряват появата и утежняват протичането на PCVD. Това налага да се определи приблизителното време на поява на инфекция с PCV2 и съобразно това да нагоди ваксинационната програма. Нашите наблюдения показват, че проблемът с взаимодействието между PCV2 и ваксиналния вирус на PRRS може да се реши по два начина: 1. Ранна ваксинация на прасетата (21-дневна възраст), което се предлага и от фирмите производители на ваксини, но което крие риск от късно проявление на PRRS при прасетата и 2. интензивна (на всеки 3 месеца поголовно или на 6-ия ден от опрасването и 60-ия ден от бременността) ваксинация на свинете майки с жива ваксина, което осигурява пасивен имунитет за прасетата след отбиване и ваксиниране на прасетата с жива ваксина на 40-дневна възраст.
в. Фермер новият
