Да изберем най-добрата ваксина

от Д-р Илия Цачев

Февруари, 2004

Коя е най-добрата ваксина? До нея можем да стигнем най-често трудно, ако нямаме необходимата информация за ваксината и лесно, ако имаме достатъчно източници на данни и успеем да се запознаем с тях.

Ето някои от критериите, които биха улеснили нашия избор и с които би било добре да се съобразим:

• Как е тестирана ваксината - само лабораторно или и на терена
• Какви методи на изследване са използвани
• Достатъчен брой ли са животните при експериментите, резултатите достоверни ли са и има ли повтаряемост
• Обективно ли е отчетен клиничния резултат при провокацията
• До каква степен е нивото на клинична защита - пълна или с редукция на някои признаци
• Кога най-рано настъпва имунната защита и колко дълго продължава
• Провокиран ли е имунитета и при животни с майчини антитела в кръвния серум
• Стабилен ли е ваксиналния щам при препасирането му сред ваксинираните
• Съществува ли излъчителство на ваксиналния щам
• Проведени ли са сравнителни проучвания с други ваксини
• Наблюдават ли се тъканни промени на мястото на апликация - какви и колко продължават
• Тествана ли е ваксината при бременни
• Повлияват ли се показатели като тегло, млечна продукция и други
• Къде са публикувани резултатите от проведените проучвания

Изборът на ваксина, като надеждно средство за имунопрофилактика на инфекциозните болести, е изключително важен и отговорен момент от ветеринарно-медицинската практика. Това е така, защото ваксинацията не е само обикновена манипулация, а отговорност за лекаря и надежда за съхранение на индивидуалното и колективно здраве на животните.

Ваксинацията започва със съветите на лекаря към собственика на домашния любимец или фермер, минава през доставената от производителя информация за ваксината и не на последно място се съпътства и от "съвети" на приятели и колеги за необходимостта от нейното приложение и ефективност. Трудно и недостатъчно е обаче всичко това, за да се избере най-качествения биопродукт.

Качествата на една ваксина зависят в най-голяма степен от нейната ефикасност и безвредност.

Ефикасността може да се дефинира като степен на защита, осигуряваща протективен имунитет у ваксинираните животни. Критериите за ефикасност може да са различни: при гана при кучетата - бързо изграждане на защита у кученцата с остатъчни майчини антитела; при паровирозата по свинете - предпазване на фетуса от интраутеринно заразяване; при болестта на Ауески - предпазване или максимално редуциране на разпространението на заразното начало във фермата.

Ефективността на ваксината се определя и при лабораторни, строго контролирани условия, и при теренни, широкомащабни експерименти. Основните проучвания в лабораторни условия са серологичните. По принцип на по-висок установен титър съответства по-надеждна защита. Тази постановка е напълно вярна, ако корелацията е проверена задължително при теренни условия.

В изследванията по тестиране на ваксината се включват репрезентативно подбрани групи от животни. Всяка група трябва да е най-малко от 4 и задължително да има контролна. Провокацията на изградения имунитет се реализира чрез заразяване по традиционния за дадено заболяване път на инфектиране. Следят се показателите заболеваемост, леталитет, клинични признаци и др.

Ефективността се определя на основата на достоверни различия между опитни и контролни животни. Получените при лабораторни условия резултати не могат да бъдат екстраполирани директно на терена, защото:

• много често изследванията са проведени само на SPF животни
• провокацията се прави обикновено няколко седмици след ваксинацията, докато на терена тя може да се реализира по всяко време
• провокацията се извършва най-често еднократно и с висока концентрация, докато на терена животните постоянно са изложени на риск от заразяване и то с по-малки дози и с по-ниско вирулентни причинители.

Посочените съществени моменти ясно дефинират необходимостта от добре организирани и проведени теренни опити, които да потвърдят или отхвърлят констатираните лабораторни закономерности. Работата на терена с по-големи контингенти от животни се реализира значително по-трудно, с много по-голям брой специалисти, изисква се значителен брой животни и е свързана с големи финансови средства.

Другият важен качествен критерий на ваксината е нейната безвредност. Извършват се немалък брой изследвания и се следи за:

• провокация на заболяване
• предизвикване на имуносупресия
• влияние на завишената доза
• тъканна реакция на мястото на апликация
• въздействие върху тегло, млекодобив и др.
• влияние върху бременността и плода
• локализиране и перзистиране на ваксиналния щам
• реверсия към вирулентност на ваксиналния щам
• отсъствие на контаминация
• пълна инактивация на убитите ваксини

Разбира се, ваксинацията не трябва да довежда до поява на заболяване сред ваксинираните животни и до поява на локални реакции на мястото на апликация. Ограничени възпалителни реакции на мястото на апликация по принцип са приемливи, но в никакъв случай една ваксина не бива да индуцира абсцеси. При авирулентни ваксини, антигенът е необходимо да бъде генетично стабилен - не трябва да променя своята вирулентност след препасирането си.Излъчването на ваксиналния щам и циркулацията му сред контактните животни, по принцип е нежелателно. Това е така, защото е възможна рекомбинация с дивите, теренни щамове, което може да доведе до появата на нови. В птицевъдството обаче, където повечето от ваксинациите се правят аерозолно, ваксиналното излъчителство не се приема като отрицателна характеристика. Обикновено in vitro се извършва тестирането за чистота - ваксината не трябва да е контаминирана с бактерии, гъбички, микоплазми или вируси. Известно е, че чест спътник на феталния телешки серум е вирусът на IBR.

Когато се прави преценка на една ваксина, самостоятелно или в сравнителен аспект с друга, е добре да се разполага с още данни. Например: ваксината предпазва ли от развитие на треска след провокацията или само я редуцира? Има ли излъчителство на използвания за провокиране патогенен щам и в каква степен? Изключително важен критерий за сравнение е началото и продължителността на имунния отговор - колко рано след ваксинацията настъпва имунитета и колко дълго той продължава. Ако една ваксина е показана за приложение при млади животни и тя е тестирана при такива с висок титър на остатъчни майчини антитела, би трябвало тя да се предпочете пред такава, която е изпитвана при животни с нисък титър или без наличие на такъв. Броят на апликациите също е от значение - по-малкия брой е винаги за предпочитане. При живите ваксини ваксиналният титър е до голяма степен показателен - по-висок титър по-добра защита, а и при тях се включва в по-голяма степен клетъчно-медиирания имунен отговор, за разлика от инактивираните.

Често и лекари и стопани са изправени пред казуса да ваксинират ли срещу няколко заболявания едновременно или да работят с моноваксини.Ако на пазара се предлага поливалентна ваксина и за нея се разполага с резултати за ефективност и безвредност - аналогични или по-добри от тези на моновалентните - би могло да се помисли и предпочете комбинираната ваксина.

Когато стремежът е да се подбере най-доброто, което се предлага, трябва да се отдели нужното внимание и на съпътстващата документация. За съжаление, до нея имат достъп само ограничен кръг от специалисти.

Много високо се оценяват качествата на даден биопродукт, ако за него съществуват научни статии във водещи ветеринарно-медицински издания или съответните разработки са били докладвани на научни конференции. Това със сигурност натежава много повече, отколкото оскъдната информация от брошурите на производителя.

Цената също е много важен аргумент при избора - евтината, ефикасна и безвредна ваксина винаги е за предпочитане пред скъпата и също толкова ефикасна и безвредна ваксина.

Биофармацевтичните характеристики като: атенуирани или инактивирани ваксини, наличие или отсъствие на аджувант, стабилизатори и консерванти, начин на приложение, необходимост от карентен период преди клане, температурен режим на съхранение и др., също имат своето значение.

Безспорен факт е, че критерии за обективност на оценката трябва да има и те да бъдат количествено измерими (Фигурата).

Обръщайки по-голямо внимание на избора на по-добра ваксина, със сигурност практикуващия ветеринарен лекар би допринесъл значително за създаването и прилагането на по-надеждни ваксини, гарантиращи реномето на производителя, авторитета на ветеринарномедицинската професия и здравето на животните.