Луи Пастьор

от Иван Божидаров

Bioscience.com

Великият френски химик и биолог е всепризнат като една от най-значителните личности в историята на медицината.

Пастьор има много заслуги към науката, но е най-известен с теорията си, че болестите се причиняват от бацили, и с разработката на техниката на превантивната ваксинация.

Той е роден в 1822 г. в градчето Дол, Източна Франция. Като студент в Париж изучава научни дисциплини. През студентските години заложбите му не се проявяват; един от неговите професори дори го окачествил, като посредствен в химията. Но след като получава докторат през 1847 г., Пастьор скоро показва, че този професор е сбъркал за него. Неговите изследвания върху изомерите на винената киселина го правят известен химик, когато е само 25 годишен.

След това той насочва вниманието си към ферментацията и доказва, че този процес се дължи на определен вид микроорганизми. Освен това Пастьор демонстрира, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Това скоро го навежда на мисълта, че някои от тях са в състояние да навредят на човека и на други живи същества.

Пастьор не е първият човек предложил теорията, че болестите се причиняват от бацили. Подобни хипотези са излагани преди него от Джироламо Фракасторо, Фридрих Хенле и др. Но Пастьоровата енергична защита на тази теория, подкрепена от многобройни експерименти и демонстрации е главният фактор, убедил научната общественост, че теорията му е правилна.

Щом болестите се причиняват от бацили, много логично е, че ако им се попречи да проникнат в човешкото тяло ще се избегнат и съответните болести. Ето защо Пастьор много набляга на значението, което имат антисептичните методи за лекарите, и оказва силно влияние върху Джоузеф Листър, който ги въвежда в хирургията.

Вредните бактерии попадат в човешкото тяло чрез храната и течностите. Пастьор разработва техника (наречена в негова чест пастьоризация) за унищожаване на микроорганизмите в течности. Когато тази техника е приложена в практиката, млякото престава да бъде източник на инфекции.

Около 55 годишен, Пастьор насочва вниманието си към антракса (синя пъпка), остра заразна болест по добитъка, която се предава и на хората. Той успява да докаже, че тя се причинява от определен вид бактерии. Но много по-важно е, че намира начин за създаването на отслабен щам на антрксовия бацил. Инжектиран в добитъка, този отслабен щам причинява само лека форма на болестта, която вече не е фатална, а помага на животните да си изработят имунитет срещу същинската болест. Пастьор демонстрира публично ефекта от имунизацията на добитъка против антракса и това предизвиква радостна възбуда. Скоро става ясно, че тя може да се използва и за предпазване от много други заразни болести.

Пастьор създава технка за ваксиниране на хора против тежката болест бяс и това е най-прочутото му самостоятелно постижение. След него други учени използват идейте му и изработват ваксини против много други тежки заболявания като епидемичен тиф и детски паралич.

Луи Пастьор, необикновено талантлив учен, има още цял ред не толкова известни, но полезни постижения. Благодарение, преди всичко на негови опити е показано убедително, че микроорганизмите не се самозараждат. Освен това той открил явлението анаеробиоза, което ще рече, че някои организми са в състояние да живеят без въздух или свободен кослород. Пастьоровите изследвания върху болестите по копринената буба имат голямо търговско значение. Между другите му постижения е  и изработването на ваксина против холера у кокошките. Пастьор умира в малко градче близо до Париж през 1895 г.