Ехинококоза, Кучешка тения (Echinococcosis, hydatid disease)

Кучешката тения ( Ехинококоза) е заболяване с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи. Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник ( куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни - овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)

Причинител:

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвните форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus: 

• Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
• E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
• E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
• E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза

Жизнен цикъл:

Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни.  Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите.  След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб.  В тези органи онкосферата се развива в циста,  която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата и празнина.  Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници.  След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица) , и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни.  Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия: крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци; междинните гостоприемници са дребни гризачи; ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани.  При E. vogeli (до 5.6 mm дължина) крайните гостоприемници са кучета; междинните гостоприемници са гризачи; ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета.  E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем.Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници. 
Хората се заразяват при поглъщане на яйца , с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти , , ,  , ,   в различни вътрешни органи.

Географско разпределение:

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни.  E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка.  E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.

Клинични признаци:

Инфекцията с Echinococcus granulosus най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи.  При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал.  При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв.  Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите.  Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци.  Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка.  Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.

Лабораторна диагноза:

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания. 

Лечение и профилактика:

Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно.  След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.

• Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.
• Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация ( обезпаразитяване).
• Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.

***Изображенията са предоставени с любезното разрешение и съдействие на © Dr Peter Darben, Queensland University of Technology clinical parasitology collection