Везикулозната болест е силно контагиозна епизоотична заразна болест по свинете, която клинически протича остро, с поява на везикули и ерозии в областта на копитата, рилото и устата и завършва с оздравяване. Причинява се от вирус.
Етиология
Класификация на причинителя
Семейство Picornaviridae, род Enterovirus
Устойчивост на физически и химически фактори
- Температура: Съхранява се при охлаждане и замразяване, инактивира се при 56°c/1 час
- ph:Устойчив на широк спектър на ph
- Дезинфектанти: В присъствие на органични материи се инактивира от натриева основа (1% комбинирана с детергент). За лична дезинфекция, при отсъствие на органични материи, са подходящи дезинфектанти като окисляващи агенти, йодофори, киселини, комбинирани с детергенти.
- Устойчивост: Устойчив на ферментация и опушващи процеси. Може да се запази в шунка до 180 дни, сушени колбаси до >1 година, а в обработени чревни обвивки до>2 години
Епизоотология
- Заболеваемостта в стадата може да е ниска ,но висока в отделни групи(примерно в отделен бокс)
- Не причинява смърт
Гостоприемници
- Прасета
- Хора
Предаване
- Вирусът лесно инфектира през лезиите по кожата и лигавиците. Директен контакт с екскрети от инфектирани прасета. Фекалната контаминация е основна форма за разпространение на вируса, много често чрез замърсени превозни средства.
- Месни отпадъци,получени от заразени прасета.
Вирулентен материал
- Чревния тракт е първичен обект на инфекцията
- Всички тъкани съдържат вируса по време на виремичния стадий
- Епитела от мехурчетата, течността в тях, фекалии, кръв от болни животни
Поява
Заболяването е установено в Хонг Конг, Япония и няколко европейски страни
Диагноза
Инкубационен период 2-7 дни
Клинична диагноза
Клиничните признаци лесно могат да бъдат объркани с тези на шапа
- Внезапна поява на куцота при няколко животни от една контактна група
- Повишаване на телесната температура с 2-4°C
- Върху твърд под могат да се забележат накуцващи животни, стоящи изгърбени, и отказващи да се движат дори в присъствие на храна. По-тежко се засягат младите животни
- Везикулите се появяват по рилото и коронарния ръб на копитата, междупръстната цепка, по-рядко по мукозата на бузите, езика и цицките
- Разкъсаните везикули преминават в ерозии по кожата на крайниците и коронарния копитен ръб. Прасетата, особено младите животни, могат да загубят копитната капсула
- Възстановяване се наблюдава след около 1 седмица, най-много до 3 седмици
- Някои щамове предизвикват по-слаби клинични признаци или асимптоматично протичане
Лезии
Образуването на везикули е единствената лезия свързвана директно със инфекцията
Диференциална диагноза
- Везикуларен стоматит
- Везикулозна екзантема по прасетата
- Шап
NB!!Лабораторното потвърждаване на диагнозата е задължително!
Лабораторна диагноза
Процедури
Идентифициране на агента
- ELISA
- Direct complement fixation test
- Cell-culture isolation (pig-derived cell cultures)
Серологични тестове
- Вирус-неутрализация
- ELISA
Проби
Въпреки устойчивостта на вируса ,пробите трябва да бъдат подложени на същите условия,както при съмнителните за шапен вирус, т.е. при pH 7.2-7.4.
Вирусна изолация
- Течност от везикули
- Епител от везикули: поне 1 g в PBS съдържащ глицерин 50% (pH 7.2-7.4)
- Цели кръвни проби,събрани през фебрилния стадий
- Фекални проби от животни с или без лезии
Серологични тестове
- Серумни проби (1-2 ml)
- Получава се серум от други прасета от помещението за установяване на субклинични случаи
Предпазване и контрол
- Няма лечение
- Никаква ваксинация
Санитарна профилактика
- Строга карантина
- Елиминиране на заразените и контактни прасета
- Забрана на храненето с корабни и самолетни отпадъци
- Продължително варене на изхранваните отпадъци
- Контрол на предвижването на прасета и превозни средства за транспорт на прасета
- Щателна дезинфекция на помещения, транспортни средства, съоръжения
Медицинска профилактика
Лабораторните работници спазват всички мерки за безопасност, както при работа с микробиологичен материал, потенциално опасен за хора
