Шапът е остра, извънредно контагиозна болест по двукопитните животни, която се проявява с треска и с везикулозни екзантеми (афти) по кутанните лигавици на храносмилателния канал (уста, хранопровод, предстомашия), по кожата на вимето и междукопитната цепка. Причинява се от вирус.
Етиология
Класификация на причинителя
Вирус от семейство Picornaviridae, род Aphthovirus. Седем имунологично различни серотипа: A, O, C, SAT1, SAT2, SAT3, Asia1
Устойчивост на физични и химични въздействия
- Температура:Запазва се при охлаждане и замразяване и прогресивно се инактивира при температури над 50°c
- ph:Инактивира се при ph <6.0 or >9.0
- Дезинфектанти:Инактивира се от натриева основа (2%), натриев карбонат (4%), лимонена киселина (0.2%).Устойчив на йодофори, четвъртични амониеви съединения, хипохлорит и фенол, особено в присъствие на органични материи
- Устойчивост:Устоява в лимфните възли и костен мозък при неутрална ph, но се разрушава в мускулите при ph <6.0 след rigor mortis. Може да перзистира в хранилките и съоръженията,които са контаминирани и в средата за около 1 месец, в зависимост от температура и ph условията
Епизоотология
- Една от най -контагиозните болести по животните, с големи икономически загуби
- Ниска смъртност при възрастни животни, но често с висока смъртност при младите ,дължаща се на миокардити
Гостоприемници
- Бовиди(говеда, зебу, домашни бизони, якове), овце, кози, прасета, всички диви преживни.Camelidae (камили, лами) са слабо възприемчиви
Предаване
- Директен или индиректен контакт(капчици)
- Живи преносители(хора, etc.)
- Неживи преносители(превозни средства,)
Източници на вируса
- Инкубиращи и клинично проявени животни
- Издишан въздух, слюнка, фекалии, урина; мляко и семенна течност(до 4 дни преди клиничните признаци)
- Месо и месни продукти,в които pH е останала над 6.0
- Носители: отчасти говеда, биволи; възстановяващи се животни (вируса перзистира в орофаринкса за около 30 месеца при говедата или по-дълго при биволи, 9 месеца при овце). Африканският бизон е основен носител на SAT серотипа
Възникване
Шапът е ендемично заболяване в някои части на Азия, Африка, Средния Изток и Южна Америка(спорадични взривове в свободните области)
Диагноза
Инкубационен период е 2-14 дни
Клинични диагноза
Говеда
- Пирексия,анорексия,треперене,намаляване на млеконадоя за 2-3 дни, след което:
- мляскане,скърцане със зъби,куцота,тропане или ритане с крака: причинено от везикули (афти) на бузната и назалната мукозна мембрани и/или между копитната цепка и коронарната линия
- след 24 часа: разкъсване на везикулите и образуване на ерозии
- везикули могат да се появят и по млечната жлеза
- Възстановяване обикновено се появява в 8-15 дни
- Усложнения: ерозии по езика, суперинфекция на лезиите, деформации на копитото, мастит и постоянно нарушаване на млечната секреция, миокардити, аборти, смърт на млади животни, загуба на тегло,
Овце и кози
- Лезиите са по-слабо изразени. Лезиите по краката могат да останат незабелязани. Лезии по небцето на овцете. Агалакцията при лактиращи овце и кози е признак. Смърт при млади животни
Прасета
- Могат да развият силни лезии на краката ,особено отглеждани на бетон. Висока смъртност при подрастващи прасета
Лезии
- Везикули или по-големи мехури по езика, зъбната възглавничка, венците, бузите, твърдо и меко небце, устни, рило, цицки, виме, междукопитната цепка
- Постмортални изменения в румена, миокарда, особено при млади животни (тигрово сърце)
Диференциална диагноза
Клинично неразличим:
- Везикуларен стоматит
- Везикуларна болест по свинете
- Везикуларна екзантема по свинете
Други диференциални диагнози:
- Чума по говедата
- Мукозна болест
- Заразен ринотрахеит по говедата
- Син език
- Говежди мамилит
- Папуларен стоматит по говедата
- Вирусна диария по говедата
Лабораторна диагноза
Процедури
Идентификация на агента
- ELISA
- Complement fixation test
- Вирус изолация: инокулиране на първични говежди клетки от щитовидна жлеза и първични бъбречни клетки от прасета, телета и агнета; инокулация на BHK-21 и IB-RS-2 клетъчни линии; инокулиране на мишки
Серологични тестове
- ELISA
- Virus neutralisation test
Проби
- 1 g тъкан от неразкъсан или наскоро разкъсан везикул. Епителиалните проби трябва да се съхраняват в транспортна среда с pH от 7.2-7.4 и се пази на хладно.
- Езофагеално-фарингеалните течности трябва да се замразят до под -40°C непосредствено след събирането им
NB!!Специални мерки се вземат, когато се транспортират съмнителни за шап материали в и между страните
Предпазване и контрол
Санитарна профилактика
- Предпазване на свободните зони по границите от движение на животни
- Клане на инфектирани, възстановени, и възприемчиви контактни животни
- Дезинфекция на всякакъв инфектиран материал
- Унищожаване на труповете
- Карантинни мерки
Медицинска профилактика
Инактивирани вирусни ваксини, съдържащи адювант. Имунитет: 6 месеца след 2 начални ваксинации, през 1-месец, в зависимост от антигенната връзка между ваксината и щамовете причинители
