Бесът е остра контагиозна болест, засягаща освен кучето всички бозайници, птици и човека. Нейната клиника, характерна с промени в поведението, нервна възбуда и паралитични явления и почти сигурният смъртен изход я представя като една от най-коварните и ужасяващи хората зоонози.
Етиология
Класификация на причинителя
Вирус от семейство Rhabdoviride, род Lyssavirus, серотип I Има куршумоподобна форма с размери около 100 nm и съдържа едноверижна РНК. При намножаването си в клетъчната протоплазма на инфектираните клетки се формират по няколко колонии от вирусни частици, известни като негриеви телца, които имат съществено значение за диагностиката на заболяването. В негриевите телца могат да се открият и вирусните частици-телцата на Volpino. Вирусът на беса показва подчертан тропизъм към ЦНС и слюнчените жлези на възприемчивите животни.
Устойчивост на физически и химически фактори
- Температура:
- Загива при температура 45°C - за 25ч.,при 58°C - за 30 мин. и при 80°C - за 2 мин.
- pH:
- Високото рН го инактивира бързо
- Химикали:
- Чувствителен на алкохол, етер, детергенти
- Дезинфектанти:
- Обикновени дезинфекционни средства, като натриева основа - 2%, формалин-3%, вирузан-4%, хлорна вар или фенол-5% го инактивират бързо
- Оцеляване:
- Устойчивостта му при лиофилизирано състояние (с години), в глицерин(8 месеца) и при ниски температури (до 900 дни) е голяма.
Епизоотология
- Смъртност почти 100%
Гостоприемници
- Възприемчиви са всички бозайници, включително човекът и птиците. С най-висока чувствителност се нареждат лисицата, вълкът, чакалът, невестулката и полската мишка.
- Тревопасните животни трудно предават заразата, защото инфекцията се реализира преди всичко чрез ухапване, одраскване и олигавяне-действия неприсъщи на тревопасните.
Предаване
- Основният начин за предаване на болестта са ухапването или директното замърсяване със слюнка
- Установени са случаи на заразяване по алиментарен, аерогенен, трансплацентарен и контактен път
- Сезонни вариации: определен сезонен характер, което е свързано с миграцията през размножителния период на съответния вид животни
Източници на вируса
- Основни източници са болните животни, но много по-важни от епизоотологична гледна точка са животните през инкубационния период
- Още преди появата на клиничните признаци (6-9 до 14 дни при кучето и до 10 дни при лисицата) все още здравите на вид животни отделят вируса чрез слюнката
- Кръвосмучещите прилепи, които разпространяват така наречения тих бяс в Южна Америка, може да излъчват заразата над 100 дни преди болестта да се прояви клинично
Диагноза
Инкубационен период при кучето обикновено в над 50% от случаите е между 10 и 60 дни. В много случаи може да е по-кратък, но не по-къс от 7 дни или по-дълъг от 1 година.
Клинична диагноза
Kлиниката при кучето се характеризира със следните 3 форми: буен бяс, тих бяс и атипично протичащ бяс. Най-често при кучетата се проявява буйният бяс. При него се наблюдават три последователни стадия: 1.меланхоличен или начален стадий (St.prodromorum) 2.стадий на възбуда (St.exitacionis) 3.паралитичен стадий (St.paraliticum)
Начален стадий (St.prodromorum)
- продължава до 1/2-3 дни
- променливо настроение, като че ли има халюцинации
- сърбеж на мястото на ухапването
- извратен апетит, повишена рефлекторна възбудимост, засилен полов нагон, затруднения при дефекация и уриниране, диария с вонещи или кървави фекалии
- в края на този стадий се наблюдават затруднения в гълтането, парализа на дъвкателните мускули и като следствие от това слюнотечение и промяна в гласа
Стадий на възбуда (St.exitacionis)
- продължава 3-4 дни, като животното се стреми да тича и хапе, проявява агресивност към хора и животни, като най-често хапе без да лае
- погледът изглежда уплашен и коварен, може да прояви хидрофобия
- невъзможност да преглъща храна (парализа на глътката)
- слюнотечение
- слабо увисване на долната челюст и опашката
Паралитичен стадий (St.paraliticum)
- продължава 1-3 дни
- парализи обхващат по-силно мускулите на долната челюст, глътката, хранопровода, очите(настъпва кривогледство) и опашката
- парализа на задницата в края на периода, като паралитичните явления са насочени асцендентно, като обхващат постепенно дихателната мускулатура и довеждат до смърт от асфиксия
- целият развой на болестта при буйния бяс продължава около 6-12 дни
При тихата клинична форма не се наблюдава стадий на възбуда. Атипичните форми на беса са много редки.
Лезии
- Следи от ухапвания, контузии и травми при външен оглед
- В много случаи се намира празен стомах с наличие на необичайни предмети в него като камъни, дървени парчета, погълнати от животното при нарушаване на съзнанието му
- Хиперимия, кръвоизливи, ерозии по протежение на храносмилателния тракт
- Хиперемия, оток и хеморагии в мозъка и менингите
Диференциална диагноза
- Гана (Чума)
- Тетанус
- Епилепсия
- Пастьорелоза
- Листериоза
- чужди тела в гърлото
- незаразни енцефалити и енцефаломиелити
Лабораторна диагноза
Процедури
Идентификация на агента
Тестове
- Директна имунофлуоресцентна микроскопия
- Микроскопско изследване
- Изследване чрез имунодифузионна проба в агаров гел
Хистологичното изследване на срезове от амониеви рога, малкия или продълговатия мозък при 95% от случаите на бяс показва наличие на няколко негриеви телца в протоплазмата на ганглиевите клетки в близост до клетъчните ядра.
Проби
- Цели трупове от умрели кучета или само главата от едрите породи
Пробите се транспортират опаковани
Предпазване и контрол
- При кучета съмнителни за бяс не се прилага лечение
Медицинска профилактика
- Широк спектър от ваксини
