Български Ветеринарен Център> наука

Пситакоза-орнитоза (Psittacosis, ornithosis)

Наука

Орнитозата е контагиозна болест по домашните и дивите птици, която се проявява с поражения на конюнктивите, дихателните пътища и серозите (перикардит, перитонит), уголемяване на далака и некрози в черния дроб. Предава се и на хората (зооноза), поради което трябва да се вземат предпазни мерки за предотвратяване на трансмисията на заболяването от инфектирани животни и птици.

Описание

През 1894-1897г. в Париж се появяват епидемични заболявания и Nocard твърди, че източник на инфекцията са папагалите; затова Morange (1895) нарича болестта пситакоза (от psittacus-папагал). По късно е доказана вирусната етиология на заболяването, а по-късно Meyer и Eddie (1933, 1947) установяват, че болестта е широко разпространена и засяга не само папагалите, но и над 90 вида други птици, поради което те предлагат името орнитоза (от ornis-птица). Инфекцията се предава и на други видове и регулярно води до заболяване на хора, говеда, овце, прасета, котки. Докладвани са отделни случаи при кучета.

Причинител

Причинителят Chlamydia psittaci спада към най-едрите вируси. Принадлежи към семейство Chlamydiaceae и е облигатен вътреклетъчен бактерий състоящ се от РНК и ДНК.

Породна чувствителност

Няма доказана специфична породна предиспозиция към заболяването.

Клинични признаци

Клиничните признаци варират в зависимост от вида :

Птици

Котки

Говеда

Кучета

Хора

Прасета

Овце

Разпространяването на заболяването е чрез директен контакт със секрети от инфектирани животни или аерозолно разпространение.
Източници на инфекцията са болните птици и заразоносителите (някои птици прекарват латентна инфекция, която може да се прояви под влияние на неблагоприятни условия); вирусоносителство е установено до 174 дни след заразяване.
Отделяне на вируса става главно с изпражненията, носните изтечения и издишания въздух при кашляне, пърхане). Доказано е отделяне на вируса с яйцата и предаването му на пилета.
Някои от птиците (гълъби, папагали, диви водоплаващи, пуйки, пилета и др.) са обикновено източник за заразяване на човека. Особено широко заразоносителство съществува сред гълъбите в големите градове.

Усложнения

Стресови ситуации често провокират заболяването при животите, които са носители на микроорганизмите и обикновено изглеждат напълно здрави.
Залявянето и транспортирането на диви папагали обичайно предизвиква силен стрес и води до проява на заболяването.
Животни, възстановили се от прекарано заболяване, остават носители на микроорганизмите и могат да се разболеят отново.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез изолиране и идентифициране на микроорганизми в проби от фекалии, очни изтечения, както и тъканни проби взети post-mortem.
За предпазване на разпространение на заболяването post-mortem трябва задължително при работа с трупен материал да се носят предпазни ръкавици, маски и да се намокрят труповете за редуциране на риска от аерозолно разпространение.

Лечение

Съществува сериозен риск за здравето на хората, поради което решението за лечение на заболяването трябва да се вземе много внимателно. Обикновено лечението на пситакозата е с тетрациклини. Дозирането във водата за пиене е незадоволително за поддържане на високи терапевтични нива в кръвта, което е абсолютно необходимо за ефикасното лечение на заболяването.

Дългосрочни проблеми

Латентното носителство е често срещано, особено при птици.

Външни връзки

Забележка за собственици

Тази информация е превод от сайта на Provet и е единствено с образователна цел.

Ако вашият домашен любимец е болен, трябва да потърсите помощта на ветеринарен лекар, който единствен има право да постави точната диагноза и да назначи подходящото лечение.



web www.bgvet.org
eXTReMe Tracker