Етиология
Класификация на причинителя
- Мycoplasma mycoides subsp. mycoides sc (bovine biotype)
- Микоплазмите са микроорганизми лишени от клетъчна стена, поради което са:a) плеоморфни и b) устойчиви на антибиотици от бета лактаминовата група, такива като пеницилина
- Растежа на микоплазмите е относително взискателен и изисква специални среди богати на холестерол (добавка на серум)
- Има само един антигенен тип
Устойчивост в околната среда и на химикали
Mycoplasma mycoides subsp. mycoides (SC) не е устойчива във външна среда и предаването изисква пряк контакт.
- Температура:В солеви разтвор - чувствителна от 45°c/120 min и/или 47°c/2 min
В лимфа - чувствителна при 45°c/240 min и/или 60°c/2 min - ph:Инактивира от кисело и алкално ph
- Химикали:Чувствителна на етер, живачен хлорид (0.01%), калциев хидроксид, фенол (1%/3 min), и формалдехиден р-р(0.5%/30 секунди)
- Оцеляване:Запазва с в замразени тъкани
Епизоотология
Гостоприемници
Говеда (Bos taurus), зебу (Bos indicus) и воден бивол (Bubalus bubalis). Дивите бовиди и камилите са устойчиви
Предаване
- Аерогенно, предимно чрез директен контакт: капчици излъчвани от кашлящи животни, слюнка, урина. Предаване до няколко километра може да се предполага при подходящи климатиччни условия
- Може да се появи трансплацентарна инфекция
- Инапарентни носители са основен източник на разпространение
- Движението на животни е много важно при разпространението на заболяването
Вирулентен материал
Бял дроб, лимфа и вероятно мозък, черен дроб, бъбреци, лимфни възли, матка, фетус и фетални мембрани,урина
Поява
Заразната плевропневмония по говедата(CBPP) е широко разпространена в Африка, а така също и в други региони на света, включително южна Европа, Средния Изток и части от Азия. В Африка нейната икономическа роля е най-голяма в Сахелските и Сахело-Суданските страни
Диагноза
Инкубационен период 1-3 месеца(понякога по-дълъг)
При естествено избухване на заболяване, само 33% от животните проявяват симптоми (свръхакутна или акутна форма), 46% са инфектирани, но не проявяват симптоми(субклинична форма) и 21% изглежда че са резистентни
Клинична диагноза
При зрели животни
- Лека треска с респираторни, пулмонални и плевритни симптоми: полипнея, характерна стойка (лактите обърнати навън, извит на дъга гръб, изпъната глава), кашлица (първоначално суха, лека, преминаваща във влажна)
- Когато животното стане или след натоварване, дишането е затруднено и могат да се чуят хрипове
- При перкусия могат да се установят тъпи шумове в долните части на гръдния кош
При телета
- Пулмонарният тропизъм не е правило,а инфектираните телета проявяват признаци на артрит с отичане на ставите
- Едновременни прояви на пулмонални симптоми при зрели животни и артрити при млади трябва да е сигнал за клинициста за Заразна плевропневмония по говедата
Лезии
- Важно количество ексудат в плевралната кухина (до 30 литра), който коагулира и образува големи фибриозни съсиреци
- Фибринозен плеврит: удебеляване и възпаление на плеврата с фиброзни отлагания
- Интерлобуларен едем, мрамориран вид,дължащ се на хепатизация на белия дроб
- Обособени участъци,обхванати от фиброзна капсула,ограждаща сива некротична тъкан при възстановени животни
Диференциална диагноза
Остра форма
- Треска от Източния Бряг
- Остра пастьорелоза по говедата
- Бронхопневмония и плевропневмония в резултат на смесени инфекции
Хронична форма
- Хидатидни цисти
- Актинобацилоза и туберкулоза, bovine farcy
Лабораторна диагноза
Процедури
Идентифициране на агента
- Изолиране на патогена и идентифицирането му чрез метаболитен и растеж-инхибиционен тест
- MF-dot
- Polymerase chain reaction
Серологичен тест
- Свързване на комплемента. Този тест се прилага само на стадно ниво и никога за индивидуална диагноза
- Competitive ELISA (under validation by International Atomic Energy Agency and several reference laboratories), and haemagglutination
- Agglutination test can be used as penside test in active outbreaks at the herd level
Проби
- Белодробни лезии, плеврална течност, лимфни възли, белодробнотъканен ексудат
- Акутни и конвалесцентни серуми
Предпазване и контрол
Никакво ефикасно лечение.Забранява се антибиотично лечение
Санитарна профилактика
- В свободните от заболяване зони: карантина, серологични изследвания(свързване на комплемента) и изколване на всички животни от стада,в които са открити болни животни
- Контрол на движението е най-ефикасния начин за ограничаване на разпространението на заболяването
Медицинска профилактика
- В засегнатите области: ваксина,съдържаща T1 щам е широко използвана
- Понякога се използва комбинирана ваксина за чума и заразна плевропневмония по говедата
