Нюкасълска болест, Newcastle disease

Етиология

Вирус от сем. Paramyxoviridae, род Rubulavirus

Температура:Инактивира се при 56°c/3 часа, 60°c/30 min
ph:Инактивира се от кисело ph
Химикали:Чувствителен на етер
Дезинфектанти:Инактивира се от формалин и фенол
Оцеляване:Оцелява за продължителни периоди от време при обикновена температура, особено във фекалии

Много видове птици, както домашни така и диви
Смъртността и заболеваемостта варират при различните видове и от щама на вируса
Пиленцата са най-възприемчивите птици, а гъските и патиците са най-слабо възприемчиви
Носителство може да съществува при папагаловите и при някои други диви птици

Респираторни секрети, фекалии
Всички части на трупа
Вирусът се излъчва през инкубационния период и за ограничен период през раконвалесцентния стадий
Някои папагалови могат да отделят вируса до 1 година

Нюкасълската болест е ендемично заболяване в много страни по света.Някои европейски страни са свободни от заболяването от години

Инкубационен период от 4-6 дни

Респираторни и/или нервни признаци:
- затруднено дишане и кашляне
- увиснали крила, влачене на краката, извиване на главата и врата, движение в кръг, депресия, загуба на апетит, пълна парализа
Частично или пълно спиране на яйценосенето
Яицата са деформирани, с груба черупка, с тънка черупка и съдържащи разводнен белтък
Зеленикава водниста диария
Отичане на тъканите около очите и по врата
Заболеваемостта и смъртността зависят от вирулентността на вирусния щам, степента на ваксиналния имунитет, условията на средата, и състоянието на стадото

Няма патогномонични изменения
Няколко птици трябва да бъдат изследвани за да се направи първоначална диагноза
Окончателната диагноза трябва да изчака изолацията на вируса и идентифицирането му
Лезиите, които могат да бъдат наблюдавани са:
- Eдем на интерстициалната или перитрахеална тъкан на врата, специално в близост до входа на гръдния кош
- Застой и понякога кръвоизливи по трахеалната мукоза
- Петехии и екхимози по лигавицата на стомахчето, концентрирани около отворите на мукозните жлези
- Оток, кръвоизливи, некрози и разязвявания на лимфоидната тъкан по лигавицата на тънките черва
- Оток, кръвоизливи или дегенерация на яйчниците

Идентификация на агента

Инокулация на 9-11-дневни пилешки зародиши, последвано от:
- изследване на хемаглутинационната активност
- потискане на хемаглутинацията чрез вирус-специфичен антисерум

Серологични тестове

Идентификация на причинителя

Трахеални или клоакални тампони (или фекалии) от живи птици или от органи и фекалии от умрели птици

Серологоични тестове

Няма лечение

Ваксинацията с живи и/или емулсионни ваксини може значително да намали загубите в птичите стада
Живи B₁ и La Sota щамове се прилагат във водата за пиене или под формата на спрей. Понякога се прилагат интраназално или интраокуларно. Здравите пиленца могат да бъдат ваксинирани на 1-4 дневна възраст, но отлагането на ваксинацията за втората до третата седмица повишава нейната ефективност
Някои други инфекции (напр. Mycoplasma) могат да влошат ваксиналната реакция. Тогава трябва да се прилагат убити ваксини