Инфекциозна анемия при пилетата | Contagious anaemia in chicken (CAV)

Д-р Константин Симеонов
Институт по експериментална патология и паразитология-БАН
“Акад. Г. Бончев“ 25, София, 1113
kbsimeonov@yahoo.com

При изследвания върху пилета, заболели след ваксиниране срещу болестта на Марек, Yuassa et al., (46) изолираха в Япония инфекциозен агент с неустановена първоначално природа, неописван дотогава в литературата. Поради тежката анемия, наблюдавана като постоянен признак в експериментално инокулирани пилета, той е наречен “агент на анемията по пилетата, chicken anaemia agent“. Последвалите изследвания (14, 15, 33), доказаха, че се касае за вирус с малки размери /19-25 nm/, с икосаедрална симетрия, без обвивка, резистентен на органични разтворители, ниско рН и загряване на 70^оС за 30 min, с относителна плътност в градиент от CsCl 1,33-1,36 g/ml. Въз основа на тези данни първоначално бе предположено, че се касае за парвовирус, но задълбочените молекулярно-биологични изследвания наложиха корекция в това схващане. Беше установено (14, 32, 40, 41), че геномът на chicken anaemia virus, CAV, е представен от едноверижна ДНК с циркуларна /пръстеновидна/ форма, с негативен поляритет и съдържа 2 319 нуклеотидни двойки. Поради структурното сходство на генома на CAV с този на свинския цирковирус, гълъбовия цирковирус и вируса на т.нар. ”psittacine beak and feather disease” които също съдържат едноверижна ДНК с циркуларна /пръстеновидна/ форма, вирусът на инфекциозната анемия по пилетата таксономично бе отнесен към новосформираното семейство Circoviridae (41). До настоящия момент хомоложност в техни ДНК-секвенции и общи антигенни детерминанти между четирите вируса не са установени (41).

В конвенционални клетъчни култури вирусът не се реплицира. За своето размножение изисква клетки от лимфоиден произход. Успешно се култивира в суспензионната линия MDCC-MSB1, получена от Марек-индуцирана Т-клетъчна лимфома (47). Цитопатичният ефект /ЦПЕ/ се изразява в понижен метаболизъм, поради което растежната среда остава алкална, окръгляне и набъбване на клетките с вакуолизация и поява на гранули в ядрата на засегнатите клетки. Изисква адаптиране чрез няколко последователни пасажа. В ембрионирани яйца от неимунни родители се намножава обикновено без да предизвика смърт на ембриона (6), но пилетата развиват типичните клинични симптоми на анемия 2 седмици след излюпването. Този факт има изключително важно епизоотологично значение, особено когато се касае за яйца от SPF-птици, използувани във ваксинопроизводството (26, 31).

CAV е идентифициран като основния етиологичен агент на инфекциозната анемия при пилетата. До 80-те години са описани редица заболявания с анемично-хеморагичен синдром (Gray et al., 1954, Hanley, 1962, Klopp et al., 1975, Rosenberger et al., 1975 /по 50/), но се е възприемало, че имат полиетиологичен характер или, че водеща роля имат авиаденовируси. След първоначалното доказване на CAV, вируси, антигенно родствени на референтния щам Gifu-1 са изолирани от 16-21-дневни пилета с анемия (10, 16, 25), заедно с реовируси от бройлери с хеморагично-анемичен синдром /blue-wing disease/(11, 45), от пилета със синдром на ранна смъртност заедно с щамове на вируса на болестта на Марек /MDV/ (5, 33), от пилета с маладсорбционен /runting/stunting/ синдром (12, 25). Многобройните съобщения за изолация на вируса на инфекциозната анемия в различни страни /Япония , Германия, Швеция, Великобритания, САЩ, Бразилия, Унгария и др. показват, че инфекцията е разпространена в цял свят. Широкото и разпространение в птичите стада се потвърждава и от проведените серологични изследвания както в комерсиални (25, 49), така и в SPF- (26,31) стада.

Наличните данни показват, че заболяването се среща само при кокошките. Антитела срещу CAV са доказани и в серуми от японски пъдпъдък, но не и от пуйки, патици, гълъби и врани (13). Засягат се птици както от бройлерно, така и от яйценосно направление, като се наблюдава силно изразена възрастова възприемчивост. Чувствителни към заразяване са едно-двудневни пилета, които развиват клинични симптоми между 2 и 3-седмична възраст; по-късно заразените пилета остават интактни, въпреки, че развиват антителен отговор срещу CAV. Определяща роля в развитието на възрастова невъзприемчивост спрямо CAV играе хуморалният имунитет. В бурзектомирани и третирани с циклофосфамид пилета с напълно елиминирани механизми за развитие на антитела /В-клетъчно дефицитни птици/, вирусът предизвиква типични клинични признаци, дори и при експериментално заразяване на 21 и 38- дневна възраст (19).

Клиничните признаци са нехарактерни и се изразяват в депресия, настръхване на перушината, бледа кожа, изоставане в растежа и повишена смъртност, варираща от 10% до повече от 60% около 16-21-ия ден. Изключително важно значение в развитието на болестта има имунният статус на родителските птици. Често заболяването е съпроводено и с хеморагичен синдром (11, 45). В много от случаите клиничната картина е маскирана и утежнена от съпътствуващи инфекции. Инкубационният период при експериментално заразяване е около 12-14 дни. Най-характерен признак при тази инфекция е анемията, варираща по степен от умерена до тежка, при която хематокритната стойност от норма 27% достига в някои случаи до 10%. Анемията е апластична, обусловена от подтискане на еритропоезата и разрушаване на хемоцитобластите в костния мозък и има транзитерен характер. След 25-29 дневна възраст хематокритната стойност при преболедувалите птици се връща към нормата. Патоморфологичната находка при умрели 2-3-седмични пилета се характеризира с умерена до силна атрофия на тимуса и фабрициевата бурза и бледожълтеникаво оцветен костен мозък (11, 12, 17, 38). Описани са и петехиални кръвоизливи в скелетната и сърдечна мускулатура и субкутиса (11, 45), както и некротични огнища в черния дроб. Хистологично се установява генерализирана атрофия на хемопоетичната и лимфоидна тъкан. Най-съществени изменения се наблюдават в костния мозък, който е апластичен или хипопластичен с единични запазени огнища от хемопоетична тъкан, заменена в по-голямата си част от мастни клетки. В кортикалната част на тимуса лимфоцитите са почти изчерпани, което обуславя атрофията на тимусните лобули. Атрофични изменения, но в относително по-малка степен се наблюдават и в лимфоидните структури на бурзата и далака, както и в струпванията от лимфоцити в цекалните тонзили, черния дроб, бъбреците и провентрикулума. При имуноцитохимично изследване на органи на експериментално инокулирани с CAV еднодневни пилета, вирусен антиген се открива най-рано на 3-4-ия ден в костния мозък, тимуса и далака, както и между лимфоидните включения на други органи (24, 38). Струпването на вирусен антиген в тимуса и костния мозък и значителното изчерпване на тимусните лимфоцити показва, че те са основната мишена на CAV. Hu et al., (19) установиха, че основни таргетни клетки за вируса са CD4+ и CD8+ лимфобластните клетки, прекурсори на Т-хелперните и Т-цитотоксичните клетки, чиято популация в организма при инфекция с CAV съществено намалява. Освен в тях, вирусна репликация е демонстрирана и в интра- и екстрасинусоидалните хемоцитобласти и ретикулни клетки (38). Установено е, че CAV предизвиква тежки дефекти във функциите на главните имунокомпетентни клетки, каквито са лимфоцитите и макрофагите (2, 22), включително и при пилета със субклинична инфекция с CAV (23).

Редица съобщения свързват силното намаляване на Т-лимфоцитите и функционалното увреждане на имунната система с развитието на имуносупресия, която компрометира за продължително време, дори и след елиминирането на вируса от организма, способността на заразените с CAV птици да изградят успешен имунен отговор срещу вторична микрофлора от бактериален и вирусен произход. На тази основа в заразени с CAV пилета се наблюдава екзалтиране на някои съпътствуващи инфекции и взаимно потенциране на техния патогенетичен ефект с този на CAV. Симултантно протичащи инфекции с утежнена клинична картина и повишена смъртност са описани с вируса на болестта на Марек -синдром на ранна смъртност (7, 32, 45), реовируси-blue wing disease, хеморагично-анемичен синдром (11, 45), вируса на инфекциозния бурзит и на ретикулоендотелиозата (7). Синергичен ефект е установен и с едновременно протичаща инвазия с Criptosporidium baileyi (18). От друга страна, вирусът на инфекциозната анемия оказва депресивен ефект и върху протективния имунитет, индуциран след ваксинации срещу някои инфекции, каквито са болестта на Марек (7, 34) и NDV (4). Пряка корелация между настъпилия срив в имунния статус по отношение NDV и появата и разпространението на инфекциозната анемия сред бройлерни стада установяват и Ragland et al. (36) .

При естествени условия болеста се появява, когато родителските стада се инфектират за пръв път в периода на яйцеснасяне или 2-3 седмици преди това. Въпреки, че при тях не се наблюдават видими клинични признаци, вирусът се предава вертикално към излюпените от тях пилета, които след 10-14 дни развиват признаци на анемия. В случаите, когато в яйцата се съдържат жълтъчни антитела, пилетата могат да се инфектират след тяхното изчерпване, обикновено след 3-седмична възраст, при което се развива субклинична инфекция с вирусоизлъчителство, но без признаци на анемия (29, 37). Чувствителни еднодневни пилета без майчини антитела, отглеждани в контакт с експериментално заразени пилета се инфектират с CAV и развиват имунен отговор, но не заболяват. McNulty et al. (28) доказаха икономическата важност не само на клинично проявената, но и субклиничната инфекция с CAV, като установиха 13% по-ниско тегло на 1000 птици и 2% по-лошо усвояване на храната при бройлерно стадо, в което птиците притежават антитела срещу CAV, сравнени със серонегативни птици, отглеждани при аналогични условия.

Икономическото значение на инфекцията налага точното и диагностициране и диференциране от другите птичи патогени с оглед разработване на адекватна терапевтична и профилактична програма. Комплексната диагностика се базира на епизоотологичните и клинични данни, характерната патоморфологична находка и лабораторни тестове. Заразяването на ембриони и чувствителни пилета е несигурен и скъп метод, изискващ неимунни SPF-животни и не може да бъде използуван в рутинната диагностика. Изолирането на вируса в пермисивни клетъчни култури / MSB1 / е трудно и изисква понякога до 10 последователни пасажа за адаптирането му (13, 16, 47). Най-широко в диагностиката на инфекциозната анемия се прилагат индиректния имунофлуоресцентен (24, 49) и имунопероксидазен (24, 27) метод. В хистосрези от органи на инфектирани с CAV пилета, както и в заразени клетъчни култури, вирусния антиген се манифестира с появата предимно на перинуклеарна или грануларна интрануклеарна флуоресценция. Серологичното доказване на антитела срещу CAV е базирано на вируснеутрализационния тест (48), индиректния имунофлуоресцентен метод /IIF/ (26, 49) и ELISA (39). При последните два обаче е акцентирано върху честите фалшивоположителни реакции (8, 30) обусловени от факта, че птичите имуноглобулини / IgG/, протеин А и анти IgG-конюгати се свързват директно с епитопи на вирусни антигени на капсида на CAV (21). Този проблем се преодолява с използуването на по-високи разреждания на изследваните серуми. За директно доказване на вирусни частици в плазма от пилета, суспектни за инфекциозна анемия е предложена и трансмисивна електронна микроскопия (15). Сравнителните изследвания сочат, че между различните щамове CAV съществува антигенно родство и те принадлежат към една серологична група, което позволява унифициране на използуваните диагностични средства. В последните години за детекция на вирусна ДНК са разработени и dot blot и in situ хибридизация с биотинилирани или радиоактивно белязани сонди, а също и полимеразно-верижна реакция (PCR) (3, 20, 42, 43).

Тъй като инфекцията с CAV е широко разпространена, пълното освобождаване на птичите стада от вируса е практически невъзможно. В стратегията срещу нея се изхожда от факта, че клинически заболяват само пилета, излюпени от родители без антитела, т.е., такива, които не са се срещали с вируса или са се инфектирали след започване на яйцеснасянето. Пилета, придобили протективен имунитет с майчините антитела, не развиват признаците на анемия. Ето защо, в някои страни (29) в подрастващите родителски стада са прилагани неотслабени ваксини с цел кокошките носачки да навлезнат в яйценосния период с достатъчно високи нива на серумни антитела, които биха предотвратили пренасянето на инфекцията трансовариално или заразяването на пилетата в първите дни след излюпването. Тъй като тази процедура е потенциално опасна, правят се успешни опити за създаване на атенуирани ваксини с редуцирана патогенност, но запазени имуногенни качества (44), или се прилагат убити ваксини в родителските стада преди периода на яйценасяне (35). Някои от ваксините се предлагат и на нашия пазар. Въпреки, че с посочените профилактични мерки непосредствените загуби от повишена смъртност на новоизлюпените пилета се редуцират, инфекцията с CAV остава сериозен икономически проблем от гледна точка на субклиничното и проявление при подрастващите птици, асоцииращо се с настъпилата имуносупресия и забавен растеж (28). С изключение на подробни обзорни данни от по-предни години (1), информация за инфекциозната анемия по пилетата в нашата страна липсва. Това налага започване на проучвания по тази инфекция и у нас с оглед разработване на адекватна стратегия за профилактика и борба с нея.

Л И Т Е Р А Т У Р А

1. Хаджиев, Г.(1995), Селскостопанска наука и производство, 32, (3-6), 79.
2. Adair, B. et al. (1991), Avian Dis., 35, 783.
3. Allan, G. et al. (1993), Avian Dis., 37, 177.
4. Box, P. et al. (1988), Avian Pathol., 17, 713.
5. v. Bulow, V. et al. (1983), Zbl. Vet. Med. B., 30, 742.
6. v. Bulow, V. et M. Witt. (1986), J. Vet. Med. B., 33, 664.
7. v. Bulow, V. et al. (1986), J.Vet. Med. B., 33, 93.
8. v. Bulow, V. Avian infectious anemia. In: Diseases of poultry, 9th ed. B.W. Calnec et al., Iowa State University Press, Ames, Iowa, 1991, 690.
9. Chandratileke, D. et al. (1991), Avian Dis., 35, 854.
10. Chettle, N. et al. (1989), Vet. Rec., 124, 211.
11. Engstrцm, B. (1988), Avian Pathol., 17, 23.
12. Farkas, T. et al. (1992), Acta Vet. Hung., 40, 207.
13. Farcas, T. et al. (1998), Avian Pathol., 27, 316.
14. Geldeblom, H. et al. (1989), Arch.Virol., 109, 115.
15. Goodwin, M. et al. (1991), Avian Dis., 35, 869.
16. Gorio, M. et al. (1985), Avian Pathol., 14, 483.
17. Gorio, M. et al. (1989), Avian Pathol., 18, 73.
18. Hornok, S. et al. (1998), Vet. Parasitol., 76, 43.
19. Hu. et al. (1993), Avian Dis., 37, 157.
20. Imai, K. et al. (1998), Res. in Vet. Sci., 64, 205.
21. Lucio, B. et al. (1991), Avian Dis., 35, 180.
22. McConnel, C. et al. (1993), Avian Dis., 37, 358.
23. McConnel, C. et al. (1993), Avian Dis., 37, 366.
24. McNeilly, F. et al. (1991), Avian Pathol., 20, 125.
25. McNulthy, M. et al. (1989), Avian Dis., 33, 691.
26. McNulthy, M. et al. (1989), Avian Pathol., 18, 215.
27. McNulthy, M. et al. (1990), Avian Dis., 34, 352.
28. McNulty, M. et al. (1991), Avian Dis., 35, 263.
29. McNulty, M. and F. Ferran. (1996), Chicken anemia virus. In:Poultry diseases. E.Jordan et al. W.B.Saunders Co Ltd., 1996.
30. Michalski, W. et al. (1996), Avian Pathol., 25, 245.
31. Nicholas, R. et al. (1989), Vet. Record, 124, 170.
32. Noteborn, M. et al. (1991), J. Virol., 65, 3131.
33. Otaki, Y. et al. (1987), Avian Pathol., 16, 291.
34. Otaki, Y. et al. (1988), Avian Pathol., 17, 333.
35. Pagиs-Mantй, A. et al. (1997), Avian Pathol., 26, 721.
36. Ragland, W. et al. (1998), Avian Pathol., 27, 200.
37. Rosenberger, J. et S. Cloud. (1989), Avian Dis., 33, 753.
38. Smyth, J. et al. (1993), Avian Dis., 37, 324.
39. Todd, D. et al. (1990), Avian.Dis., 34, 352.
40. Todd, D. et al. (1990), J. Gen. Virol., 71, 819.
41. Todd, D. et al. (1991), Arch. Virol., 117.
42. Todd, D. et al. (1991), J. Clin. Microbiol., 29, 933.
43. Todd, D. et al. (1992), J. Clin. Microbiol., 30, 1661.
44. Todd, D. et al. (1998), Avian Pathol., 27, 74.
45. Vielitz, E. et H. Landgraf. (1988), Avian Pathol., 17, 113.
46. Yuasa, N. et al. (1979), Avian Dis., 23, 366.
47. Yuasa, N. (1983), Natl. Inst. Anim. Health Q. (Jpn), 23, 13.
48. Yuasa, N. et al. (1983), Natl. Inst. Animal Health Q, Tokyo, 23, 78.
49. Yuasa, N. et al. (1985), Avian Pathol., 14, 521.
50. Yuasa, N. et al. (1987), Avian Pathol., 16, 521.