Антракс (Синя пришка, Pustula maligna, Anathrax)

Определение

Антраксът е заразно заболяване, засягащо всички видове домашни животни, както и човека; проявява се ензоотично и протича остро в септицемична форма, която се характеризира с увеличение на далака и със серозно-хеморагични инфилтрации в подкожната и подсерозната съединителна тъкан; причинява се от Bacillus anthracis.

Синоними

Въглен, Синя пришка, Pustula maligna, Anthrax, Сибирска язва

История

Антраксът е познат като заболяване още от дълбока древност (описан е от елински и римски автори). Причинителят на болестта е констатиран за пръв път в кръв от умрели животни през 1849г. от Pollender в Германия. Отначало антраксните бацили са използвани само като диагностичен показател. По-късно се установява тяхното етиологично значение. Koch (1876) ги изолира като чиста култура и открива свойството да образуват спори. Pasteur (1881) прави първите успешни опити за ваксиниране на животни против болестта чрез отслабване на причинителя.

Етиология

Класификация на причинителя

Антраксният бацил (Bacillus anthracis) е неподвижна права пръчица. В организма бацилите са свързани в къси, а в културите - в дълги верижки.

В организма на животните бацилите са обвити в капсули, които са своеобразна защита от бактерицидните субстанции в животинския организъм. В присъствие на кислород те образуват спори.

Устойчивост на физически и химически въздействия

Неспорови форми:

Неспоровите форми са слабо устойчиви. Гниенето ги убива бързо. По-дълго време се запазват при ниски температури (до 2 седмици в замразено месо) и в хипертонични разтвори на готварска сол (1 1/2 месеца в саламура).

В торова течност умират за 2-3 часа, а в стомашен сок - за 15-20 мин.
Обекновени дезинфекционни препарати (хлорна вар, креолин, формалин) ги убиват лесно.

Спорови:

Много устойчиви. Издържат на гниене: в почвата се запазват с десетилетия, във вода, торова течност и силажи - няколко години, а в изсушено състояние ( на тъмно) -повече от 72 години. Кипяща вода ги убива за 30 мин., а пряка слънчева светлина-за 2-5 часа.

Дезинфектанти:

Най-подходящи с хлорната вар(5-20%), формалин(5-7%),сярно-крезолова смес(5%); за дезинфекция на кожи се прилага разтвор на Shattenfroh(1-2% HCl + 10% NaCl)

Епизоотология

Болестта е разпространена в цял свят, особено в Южна Америка, Африка, Австралия, Азия (Индия, Пакистан). Среща се във всички страни от Европа, особено в южните и източните части на континента.
Има ензоотичен (стационарен) характер: вирее на определени места, където има трайни вторични източници на инфекцията (заразени пасища).
Има изразена лятна сезонност, поради размножаване на табанидите, които са преносители на заболяването и изсъхването на тревата, когато животните са принудени да пасат изгорялата трева по-ниско, поради което рискът да поемат антраксни спори от почвата е много по-голям.

Гостоприемници

При естествени условия се заразяват конете, козите, овцете, говедата; възприемчиви са също биволите, камилите, елените и дивите тревопасни; по-слабо възприемчиви са свинете
Хищниците и птиците са доста устойчиви
Експериментално се заразяват и някои лабораторни животни (мишки, морски свинчета, зайци)

Заразяване

Първични източници на инфекцията са болните животни и особено труповете на умрели от антракс животни, тъй като в тях антраксните бацили се намножават интензивно до загниването на трупа. Болните отделят бацила доста трудно.
Вторични източници на заразата се явяват пасищата, водите. Те се заразяват при отваряне на труповете на умрели от антракс животни и попадане на бацилите във външната среда, където те образуват спори. Така се образуват понякога трайни вторични източници на зараза, т.нар. "прокълнати полета".Заразени полета се образуват и чрез промивните води от кожарската индустрия, особено при преработка на вносни кожи; тези води отиват в реките, а оттам по полетата, които се напояват от тях.
Животните се заразяват най-често алиментарно, много по рядко от кръвосмучещи насекоми и изключително рядко-аерогенно.

Патогенеза

Намножаване на причинителя на "входната врата" на инфекцията и предизвикване на серозно-хеморагично възпаление
При по-устойчивите животни и животински видове причинителя се локализира на "входната врата" във вид на серозно-хеморагично възпаление с некроза в центъра (карбункул), като винаги се засягат и регионалните лимфни възли
Септицемия-причинителят не се размножава в кръвта, а се пренася до места и органи, където се размножава и образува вторични (метастатични) серозно-хеморагични възпаления (отоци)
Емболия на главни кръвоносни съдове, което в повечето от случаите се изтъква като причина за смъртта

Диагноза

Средна продължителност на инкубационния период е от 3-5 дни, но може да варира от 1 до 14 дни.

Клинична диагноза

Свръхостра форма

Протича с проява на мозъчна апоплексия: животното изведнъж пада, рита, отделя кървави изтечения от носа и ануса и умира за няколко минути, най-много за 1/2 час

Остра форма

Тежка септицемия-висока температура, учестени пулс и дишане, загуба на апетит, кръвоизливи по конюнктивите и другите видими лигавици; запек последван от диария; изпражненията , урината и млякото са примесени с кръв
Понякога се появяват възпалителни отоци (горещи и болезнени) по кожата, най-често на гърдите и корема
Бременните животни понякога абортират
Ако не се лекуват, животните умират за няколко часа до няколко дни

Подостра форма

В редки случаи се наблюдава първично заболяване на кожата (кожна форма) - образуване на карбункул.
Понякога (особено при говеда и коне, а най-често при свине) се наблюдава първичен афект в устата и глътката, който обикновено засяга и езика

Изменения

Трупът е силно подут, а от телесните отвори изтича тъмночервена несъсирена кръв; трупно вкочаняване настъпва много късно или съвсем липсва; лигавиците са цианотични и осеяни с хеморагии; понякога се наблюдават подкожни отоци по шията, гърдите, корема
При аутопсия (която се допуска само в изключителни случаи) се открива следното:
1) пихтиести отоци по шията, гърдите, корема, мезентериума, медиастинума и др.
2)силно увеличение на далака (капсулата е опъната, а понякога и спукана; пулпата е тъмночервена, размекната)
3)несъсирена или недобре съсирена кръв

NB!!! При съмнение за антракс аутопсиране на труповете не се допуска.

Диференциална диагноза

Слънчев удар
Отравяния
Устрел и злокачествен оток
Остра пастьорелоза
Хемоспоридиози
Обикновени колики
Братзот

Лабораторна диагноза

Процедури

За повече подробности се обърнете към OIE Ръководство.

Бактериологична диагноза - основава се на микроскопско, културелно или бактериологично изследване

Серологична диагноза

Обикновено на реакция преципитация (по Ascoli и Valenti).

Проби

При неотворен труп се взема цяло ухо
При отворен труп се взема малко парчeнце от далака, а при изпращане на материала на големи разстояния най-добре е да се изпрати кръвна натривка