Некласифициран до днес ДНК вирус. Притежава характеристики на iridovirus и на poxvirus
Устойчивост на физическо и химическо въздействие
Температура:
Много устойчив на ниски температури. Инактивира се при 56°c/70 за мин; 60°c/20 за мин
ph:
Инактивира се при ph <3.9 или >11.5 при свободна от серум среда. Серумът повишава устойчивостта на вируса, напр. при ph 13.4 - устойчивостта продължава до 21 часа без серум, а 7 дни със серум
Химикали:
Чувствителен на етер и хлороформ
Дезинфектанти:
Инактивира се от 8/1,000 натриева основа (30 min), хипохлорити - 2.3% хлорин (30 min), 3/1,000 формалин (30 min), 3% орто-фенилфенол (30 min) и йодни съединения
Оцеляване:
Запазва подвижността си за дълги периоди в кръв, фекалии и тъкани. Може да се размножава във векторни преносители
Епизоотология
Гостоприемници
Прасета, африкански глиган, европейски глиган, американски диви прасета. Наблюдава се видово-свързана предиспозиция: африканските диви прасета обикновено прекарват инапарентна инфекция
Предаване
Директно предаване:
контакт между болни и здрави животни
Индиректно предаване
хранене с отпадъци съдържащи инфектирано месо
биологични вектори: меки кърлежи от род Ornithodoros
отпадъци, превозни средства, съоръжения, дрехи
Източници на вируса
Кръв, тъкани, секрети, екскрети от болни и умрели животни
Съществува състояние на носителство, специално при африканските диви прасета, както и при домашните прасета в ензоотичните области
Меки кърлежи от род Ornithodorus
Поява
Африканската чума по прасетата е ензоотича болест в африканска Сахара. В Европа са констатирани случаи на Иберийския полуостров и Сардиния.Констатирана е в четири южноамерикански и карибски страни, но е изкоренена.
Диагноза
Инкубационен период от 5-15 дни
Клинична диагноза
Остра форма (силно вирулентен вирус)
Температура (40.5-42°C)
Ранна левкопения и тромбоцитопения (48-72 часа)
Зачервяване на кожата (бели прасета) - върховете на ушите, опашката, дисталните части на крайниците, вентралните части на гърдите и корема
Анорексия, апатия, цианоза и нарушена координация 24-48 часа преди смъртта
Учестен пулс и дихателни движения
Повръщане, диария (понякога кървава) и изтечения от очите
Смърт от 6-13 дни или около 20-ия ден
Аборти при бременни свине - понякога
Оцелелите са доживотни носители
При домашните свине смъртността може да достигне 100%
Субакутна форма (по-слабо вирулентни вируси)
Симптоми с по-малък интензитет
Продължителност на заболяването от 5-30 дни
Аборти при бременни свине
Смърт за 15-45 дни
Смъртността е по-ниска (от 30-70%, варира значително)
Хронична форма
Разнообразни признаци: загуба на тегло, повишавания на температурата през неравномерни интервали, респираторни симптоми, некрози по кожата, хронични кожни разязвявания, артрити
Перикардити, адхезия на белите дробове, отоци на ставите
Развитие от 2-15 месеца
Ниска смъртност
Лезии
Акутна форма (не всички лезии се наблюдават)
Хеморагии в стомашно-чернодробните и бъбречни лимфни възли
Петехиални хеморагии в бъбречната кора
Конгестивна спленомегалия
Едематозни цианотични области в безкосмените части на тялото
Кожни екхимози по крайниците и корема
Събиране на плеврална, перикардиална и/или перитонеална течност
Петехии по мукозата на ларинкса и пикочния мехур и по висцералните повърхности на органите
Едем по мезентериалните структури на колона и в съседство на жлъчния мехур, както и по стените на жлъчния мехур
Хронична форма
Огнищни казеозни некрози и минерализация на белите дробове
Увеличени лимфни възли
Диференциална диагноза
Класическа чума по свинете (Classical Swine Fever-CSF) (hog cholera). Диференцирането на двете заболявания е невъзможно по клинични признаци и изследване post-mortem . Съществено е изпращането на проби за лабораторно изследване
Червенка
Салмонелоза
Пастьорелоза
Всички септицемични състояния
Лабораторна диагноза
Процедури
Идентификация на агента
Изолиране:
Инокулиране на клетъчна култура
Инокулиране на прасета - неваксинирани и ваксинирани срещу класическа чума по свинете (hog cholera)
Антигенна детекция чрез директна имунофлуоресценция
Детекция на вирусния геном чрез верижна полимеразна реакция (PCR)
Серологични тестове
Групово-специфични тестове
ELISA
Indirect fluorescent antibody test
Immunoblotting (потвърдителен тест)
Counter immunoelectrophoresis test (само за скрининг на големи групи)
Типово-специфични тестове - няма на разположение за рутинна употреба
Проби
Идентифициране на агента
Кръв, получена през ранния фебрилен период, в хепарин (10 IU/ml) или EDTA (0.5%)
Малки части (2-5 g) от далака, бъбреците или лимфните възли, съхранени при 4°C
Серологични тестове
Серум, събран в първите 8-21 дни след инфекцията от оздравяващи животни
Предпазване и контрол
Няма лечение
Няма ваксина до днес
Санитарна профилактика
Свободни от заболяване страни
Предпазлива политика по вноса на животни и животински продукти
Внимателно използване на отпадъци от самолетите и корабите, идващи от неблагополучни страни
Ефикасна стерилизация на хранителните отпадъци
В огнищата на заболяване
Изколване на всички прасета и отстраняване на труповете на умрелите животни и отпадъци
Щателно почистване и дезинфекция
Отцепване на заразената област и строг контрол на движението на прасета
Детайлно епидемиологично разследване, издирване на вероятните източници на инфекция и предотвратяване разпространението на заразата
Инфектирани страни
Избягване на контакта между прасета и вектори (меки кърлежи-Африка) - напр. ограничаване на скитащите прасета
