БГВет по www.econ.bg
Геномът му има 96% прилика с човешкия, но и значителни разлики, свързани най-вече с възпроизводството, развитието на мозъка, имунната система и обонянието.
Първата детайлна генетична съпоставка между човека и шимпанзето показва, че 96% от ДНК структурата им е идентична, но има и значителни разлики, свързани най-вече с възпроизводството, развитието на мозъка, имунната система и обонянието.
Генетичният код на най-близкото до Хомо сапиенс животно бе публикуван от международен консорциум от учени публикува в научното сп. "Нейчър" (Nature.com).
Шимпанзето e четвъртият бозайник след мишката, плъха и човека, чийто геном е напълно разкрит.
Някои от научните анализи по този повод се фокусират върху забележителното сходство с човешкия геном.
След 6 млн. години отделна еволюция разликите между шимпанзето и човека са едва 10 пъти повече от разликите между двама несвързани души и 10 пъти по-малко, отколкото между мишката и плъха, отбелязва "Файнаншъл таймс".
Много учени обаче се концентрират върху различията. Три ключови гена, свързани с човешката имунна система, липсват у шимпанзето.
От друга страна, човекът е изгубил ген за ензим, който вероятно защитава други животни от болестта на Алцхаймер.
Най-ясната разлика е в Y (мъжката) хромозома. Докато при човека Y-хромозомата се е задържала в 27 активни генни семейства повече от 6 млн. години, някои от тях са мутирали и вече не са активни у шимпанзето.
Междувременно Би Би Си информира за поредното предупреждение, че човекоподобните маймуни - шимпанзета, горили, орангутани - са обречени на изчезване и могат да престанат да съществуват в дивата природа след само едно поколение.
В някои части на Индонезия заради новите селища, мините и болестите орангутаните могат да изгубят половината си територия до пет години. На всяко шимпанзе на планетата в момента се падат по 20 000 души.
Световния атлас на приматите и тяхното опазване (World Atlas of Great Apes and their Conservation) е публикуван от агенциите на ООН по околната среда и биоразнообразието.
За горилите и шимпанзетата опасност представлява и вирусът ебола, за който се предполага, че вирее в области, където се изсичат горите.
Друга причина за намаляването на популациите е бракониерският лов.
