БГВет
Развалената месна консерва и радиооактивните отпадъци може на пръв поглед да имат много малко общо, но това не пречи на микробът Deinococcus radiodurans да намира и двете като превъзходни жизнени среди. Учените се надяват способността на този микроорганизъм да издържа на масивни радиационни дози, да го направи незаменим за възстановяване на замърсени с токсични и радиационни отпадъци места. Макар в момента учените да откриват този микроорганизъм на много и най-невероятни места в почвата и водата, D. radiodurans е идентифициран през близката 1956. Изолиран е от развалена консерва с говеждо месо, която е облъчвана с цел да бъде стерилизирана, но въпреки това се е развалила. Вероятно поради способността си да възстановява радиационното разпадане на собствената си ДНК, D. radiodurans може да издържи 1.5 million рада радиация, доза 3000 пъти по-висока от тази, която би убила всички познати организми от микроби до човек. Учените не са сигурни как се е развила тази устойчивост, но подозират, че вероятно тя е страничен ефект от способността на микроба да оцелява за продължителни периоди на дехидратация, която фрагментира ДНК по подобен на радиацията начин.
Признаването на устойчивостта на D. radiodurans' на радиация кара учените да се надяват, че това би могло да бъде използвано при почистване на места в природата, които са силно замърсени с химични и радиоактивни отпадъци. Поставено е началото на финансиране на проект за дешифриране на генома на микроба и използването му за детоксикация на най-популярните замърсители. Детоксикацията би могла да включва, например, концентриране на тежки метали и разграждане на органични разтворители, като трихлоретилена.
