по Netinfo.bg
Според учените, HAR1F е виновник за утрояването на кората на главния мозък на човека, в сравнение с тази на приматите
Американски учени откриха гена, изиграл ключова роля в хода на еволюцията на приматите и човека. В продължение на няколко милиона години, част от генома на човекоподобните ни предци, се развивала 70 пъти по-бързо от останалия им генетичен код, съобщава ABC News. По всичко личи, че този ген е повлиял за бързото утрояване на размера кората на главния мозък, отговаряща за интелигентността, което способствало появата на Homo sapiens на планетата, се посочва в изследването, публикувано в научното списание Nature.
Съавторът на изследването и директор на Центъра за биомолекулярни изследвания и генно инженерство на Калифорнийския университет в Санта Круз, Дейвид Хойслер (David Haussler), посочва, че екипът учени смята, че откритият ген HAR1F е отговорът на въпроса “как за кратко време първобитният човек се е оказал по-умен от останалите примати”. В хода на изследването на 49-те участъци от човешкия генотип, които са претърпели най-голямо развитие в сравнение с генотипа на шимпанзетата, екипът на д-р Хойслер открил “зона, претърпяла драматични изменения за сравнително кратък период от време”.
Въпросният ген изобщо не съществувал преди 300 млн. години, след което се появил при птиците и при бозайниците с развит гръбначен стълб. HAR1F не се среща при рибите и безгръбначните. След появата си, за дълъг период от време той останал почти непроменен – между разновидностите му при птиците и шимпанзетата има само 2 различия. На определен етап от еволюцията обаче, HAR1F започнал скоростно да мутира, което довело до 18-те различия в сегашната му структура при шимпанзето и човека. Изследователите засега не са установили, за какво точно отговаря HAR1F в развитието на човешкия зародиш, но е известно, че той почва да “работи” на 7-та седмица след оплождането и спира да функционира през 19-тата седмица от развитието на плода.
