БГВет по Associated Press
Сипките на Галапагоските острови, проучвани някога от Чарлз Дарвин, реагират изключително бързо на промени по отношение на достъпната храна, като развиват нови размери на човката и тялото, според твърдения на учени, изучаващи тези птици повече от 30 години.
От 1973 семейството изследователи Петер и Розмари Грант от Университет Принстън проследяват еволюционните промени при два типа птици-земната и кактусовата сипки, които обитават остров Дафне Майор, един от Галапагоските острови.
В изследване, публикувано в списание Science, семейство Грант съобщават за драматичния ефект, който оказват промените в климата и съответно времето върху еволюционното развитие на сипките.
Земните сипки се хранят предимно с дребни зрънца, поради което техните човки са адаптирани за целта.
При промяната на времето и засушаването през 1977 повечето от растенията, продуциращи дребни семена, на остров Дафне Майор загиват, оставяйки много оскъдна храна за земните сипки, които имат по-малък размер на човките. Много от птиците измират, но някои от тях, имащи по-дълги и здрави човки, оцеляват, тъй като имат възможност да се хранят с по-твърдите и едри семена на някои растения.
Това довежда до факта, че в рамките на няколко поколения сипките развиват 4% по-големи човки от тези на своите предци.
При възобновяване на дъждовете през 1983, когато дребните семена отново са в изобилие, земните сипки с малки човки отново започват да се хранят ефикасно. Размерът на човките им спада отново с 2,5% в рамките на няколко поколения.
Започналите през 1983 дъждове заливат бодливите растения, фаворизирани от кактусовите сипки и само тези имащи по-къси и притъпени човки успяват да се прехранват със семена от други растения. Повечето женски кактусови сипки гладуват и мъжките се чифтосват със земни сипки. Това води до възникване на здрави хибриди, които се чифтосват само с кактусови сипки.
Този процес води до прехвърляне на генетичен материал от земните сипки в генотипния резервоар на кактусовите сипки. Семейство Грант твърди, че с течение на времето човките на кактусовите сипки стават по-къси и притъпени, което е по-характерно за земните сипки.
