по www.green.democrit.com
Учените излизат с нова версия за изчезването на динозаврите, която е по-защитена отвсякога, научаваме от Phys.org.
Оказва се, че прочутият метеорит Чиксулуб (Chicxulub) не само че не единственият виновник за унищожаването на гигантските влечуги, но и най-малко е допринесъл за това.
Екип палеонтолози предполага, че всъщност няколко смъртоносни фактора са действали в добре организирана конспирация в края на периода Креда:
- първо масови вулканични изригвания в Индия добре нажежават обстановката,
- не закъсняват и климатичните промени със задушаваща пелена от парникови газове,
- после от космоса изневиделица идва големичък къс скала, който се забива в п-в Юкатан, Мексико,
- докато противникът още не се е осъзнал, следва серия от по-слаби метеоритни ъперкъти,
- но смъртоносният кинжал забива в стил "И ти ли, Бруте!" тайнствен метеорит, който удря не само далеч по-мощно от мексиканеца, но и на неизвестно ключово място...
Новата версия е разработена от международен екип палеонтолози, включващ Герта Келер (Gerta Keller) от Принстънския университет, Тиери Адет ( Thierry Adatte) от университета на Нюшател, Швейцария, както и Золт Бернер (Zsolt Berner) и Дорис Щюбен (Doris Stueben) от университета Карлсруе, Германия.
Според учените Чиксулуб вероятно е бил най-ранният и относително лек метеоритен удар от цяла серия бомбардировки от космоса. Решаващ фактор обаче се оказва активното изригване на вулкани в Индия, продължило повече от 500 000 г.
Динозаврите вече са беряли душа, когато биват довършени от далеч по-голям метеорит преди 65,5 млн. години. Именно този последен удар заличава от лицето на Земята 2/3 от всички останали видове. Единствената следа от метеорита-убиец за момента е оставеният отпечатък в скалите по цялата планета и известен като слоя извънземен иридий.
"Самият Чиксулуб не би могъл да доведе до подобно масово унищожение. Той е само един от хилядите метеорити, ударили земната повърхност в този период", съгласни са и от Националната научна фондация на САЩ, която финансира работата на екипа.
Палеонтолозите изследвали седиментните проби, взети от кратера му, от поречието на р. Бразос в Тексас и от Североизточно Мексико и установили, че Чиксулуб е ударил цели 300 000 г. преди масовата гибел. Микроскопичните морски обитатели дори останали невредими.
Ето защо Келер смята, че гигантските вулканични изригвания в Декан, Индия, и последвалите климатични промени са по-силните и постоянно действали смъртоносни фактори, които подготвили решаващия удар от космоса.
В продължение на повече от милион години вулканите освобождавали парникови газове в атмосферата и повишавали температурата на планетата. Когато ударил Чиксулуб океаните вече били по-топли с 3-4 градуса дори на дъното и с около 7-8 градуса на повърхността. Температурите скочили за някакви си 20 000 години и се задържали така за около 100 000 г.
Последвало връщане на нормалните нива. Но динозаврите не се радвали дълго на захлаждането, защото почти веднага последвал смъртоносният удар на чудовищния метеорит, за когото журналистите питат "А къде е кратерът му?", а палеонтолозите отговарят като Келер "Де да знаех..."
На 24-ти този месец екипът ще представи доказателствата си във Филаделфия по време на годишната среща на Американското геологическо общество.
