В сила от 02.05.2006 г.; Обн. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г.
Глава II. УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ
Глава III. УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ
Глава IV. ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА
Глава VI. КОНТРОЛ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
Глава VII. ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ
Глава VIII. ГРАНИЧЕН ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ
Глава IX. ДЪРЖАВЕН ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРЕН КОНТРОЛ
Глава XI. ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ПРОДУКТИ
Глава XIII. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).
Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:
1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:
а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;
б) опазване здравето на хората от зоонози;
в) добив и съхранение на зародишни продукти;
г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;
д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;
е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;
ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;
з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;
к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП);
2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;
3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;
4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;
5. ветеринарномедицинската практика.
Чл. 3. Министърът на земеделието и горите чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 4. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и горите. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.
(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е юридическо лице със седалище в гр. София, чиято структура включва Централно управление и поделения, изградени съобразно административно-териториалното деление на страната.
(2) Поделенията на НВМС са регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор.
(3) Поделенията на НВМС не са юридически лица.
Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба се ръководи и представлява от генерален директор, който е и главен ветеринарен санитарен инспектор.
Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:
1. контрол по здравеопазване при:
а) отглеждане на животни;
б) добив и съхранение на зародишни продукти;
в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;
2. ветеринарно-санитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;
3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;
4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;
5. контрол за безопасност на специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;
6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;
7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;
8. лабораторна и научноизследователска дейност;
9. контрол на ветеринарномедицинската практика;
10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизация и девастацията;
11. контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми.
(2) В НВМС се водят публични регистри на:
1. животновъдните обекти;
2. търговците на животни;
3. търговците на зародишни продукти;
4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;
5. обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;
6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;
7. лицата, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", предназначени за пускане на пазара и търговия, или лица, които по занятие разпределят такива пратки;
8. лицата, които превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;
9. обектите за събиране или карантиниране на животни;
10. организациите, центровете и екипите за добив и съхранение на зародишни продукти;
11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;
12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;
13. производителите на ВМП;
14. лицензираните за употреба ВМП;
15. търговците на едро с ВМП;
16. ветеринарномедицинските аптеки;
17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;
18. транспортните средства, с които се превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;
19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.
(3) Регистрите по ал. 2 се публикуват на на Министерството на земеделието и горите.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.
Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от НВМС.
Чл. 9. (1) Официалните ветеринарни лекари са служители на НВМС, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на генералния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 - 107, след извършване на:
1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;
2. ветеринарно-санитарен контрол;
3. граничен ветеринарномедицински контрол;
4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.
(2) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който:
1. има най-малко три години практически опит в същото направление;
2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.
(3) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.
Чл. 10. (1) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от НВМС при изпълнение на служебните им задължения.
(2) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.
Чл. 11. При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните НВМС уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и горите, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.
Чл. 12. Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта се осъществява от ведомствени ветеринарномедицински звена в съответствие с този закон.
Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и горите.
(2) Поделенията по чл. 5, ал. 2 са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
Чл. 14. (1) Финансовите средства за дейността на НВМС се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, както следва:
1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;
2. собствени приходи на НВМС от:
а) лабораторна дейност;
б) контрол на ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;
в) клиничен преглед на животни;
г) ветеринарно-санитарен контрол на животни, предназначени за клане, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
д) граничен ветеринарномедицински контрол;
е) изпълнение на мониторингови програми;
ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;
и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;
к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;
л) дарения;
м) глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени за нарушения по този закон, както и за нарушения по Закона за храните, когато те са установени от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;
н) други източници.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, букви "а" - "и" НВМС събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 15. Финансовите средства по чл. 14 се разходват за:
1. изпълнение на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1;
2. обезщетение на собствениците на животни;
3. оборудване на лаборатории за диагностика, за изследвания на зародишни продукти, за контрол на суровини и храни от животински произход, ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;
4. изпълнение на мониторингови програми;
5. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;
6. създаване и поддържане на регистрите по чл. 7, ал. 2;
7. създаване и поддържане на компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация;
8. обезпечаване контролната дейност на НВМС;
9. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
10. издателска и просветна дейност;
11. изпълнение на програми за обучение на служителите на НВМС;
12. членство на НВМС в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;
13. стипендии на редовни докторанти за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по реда на Закона за висшето образование;
14. участия в международни и национални междулабораторни тествания;
15. други разходи.
Чл. 16. В случаите на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1, се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от кризи.
Чл. 17. Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат български граждани, които притежават диплома за ветеринарномедицинско образование, издадена от институции в системата на професионалното образование и обучение и акредитирани висши училища в страната, или български граждани, завършили в чужбина, чиито дипломи са признати по реда на Закона за висшето образование.
Чл. 18. (1) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в страната имат чужденци, придобили ветеринарномедицинско образование в Република България.
(2) На лице, придобило ветеринарномедицинско образование и право да упражнява ветеринарномедицинска професия в държава, с която Република България е сключила договор за взаимно признаване на документи за квалификация по ветеринарна медицина, се признава правоспособност за упражняване на ветеринарномедицинска професия по реда на договора.
(3) Извън случаите по ал. 2 правоспособност се признава на лице, придобило ветеринарномедицинско образование и/или правоспособност в държава - членка на Европейското икономическо пространство.
(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 правоспособност може да бъде призната на чужденци, които притежават документ за професионална квалификация по ветеринарна медицина, признат по реда на Закона за висшето образование.
(5) Условията и редът за признаване на право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България на граждани на държави - членки на Европейското икономическо пространство, и граждани на други държави се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.
Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба планира и организира следдипломно обучение, което включва:
1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;
2. периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на НВМС за прилагане на изискванията по този закон;
3. дългосрочно обучение на служители от системата на НВМС за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.
(3) Служителите от НВМС, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на НВМС най-малко три години след завършване на обучението.
(4) При неизпълнение на задължението по ал. 3 служителите възстановяват разходите, направени за обучението им, пропорционално на срока на неизпълнение, освен ако неизпълнението е по независещи от тях причини.
(5) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.
Чл. 20. Генералният директор на НВМС съвместно с деканите на ветеринарномедицинските факултети определя звената от системата на НВМС, в които се провежда практическото обучение на студентите.
Чл. 21. (1) Към НВМС се създава експертен съвет като консултативен орган за внедряване на научно-приложни разработки в системата й.
(2) Генералният директор на НВМС утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.
Чл. 22. Научноизследователска и лабораторна ветеринарномедицинска дейност се осъществява в институти, акредитирани висши училища и лаборатории.
Чл. 23. (1) Лабораторната ветеринарномедицинска дейност обхваща:
1. диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните;
2. изследвания за:
а) безопасност на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
б) безопасност на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси;
в) качество, ефикасност и безопасност на ВМП;
3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.
(2) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на НВМС по международно признати методи.
(3) При необходимост генералният директор на НВМС сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС за осъществяване на дейностите по ал. 1.
Чл. 24. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.
(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:
1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;
2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;
3. да имат възможност за бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на страните членки и съответната референтна лаборатория на Европейския съюз;
4. да прилагат действащите европейски и международни стандарти, необходими при осъществяване на дейността им;
5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.
(3) Националните референтни лаборатории:
1. координират научните изследвания за прилагане на нови аналитични методи за диагностика на болести по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни добавки и премикси;
2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:
а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;
б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;
в) осигуряване и одобряване използването на стандартизирани методи за диагностика на болестите по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход;
г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;
д) оказване на техническа помощ;
3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;
4. подготвят и организират сравнителни междулабораторни тествания за лабораториите от страната и участват в такива, провеждани от референтните лаборатории на Европейския съюз и СОЗЖ;
5. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала в лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол.
Чл. 25. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява от ветеринарни лекари, регистрирани от РВМС, на чиято територия практикуват.
(2) Изискванията за ветеринарномедицинска практика се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 26. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява на територията на един ветеринарен участък във:
1. ветеринарна клиника (лечебница);
2. ветеринарна амбулатория (кабинет);
3. ветеринарна лаборатория.
(2) За лечение на животни компаньони, спорт ни коне, ловни кучета и декоративни животни не се прилага изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък.
(3) Изискванията към обектите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 25, ал. 2.
Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.
(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.
(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, и данните от личните им щемпели се вписват в регистър на НВМС.
Чл. 28. (1) Ветеринарните лекари, които искат да осъществяват ветеринарномедицинска практика, подават заявление до директора на съответната РВМС, което съдържа името на ветеринарния лекар, данните от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта по чл. 26, ал. 1 и седалището на ветеринарния участък.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. диплома за ветеринарномедицинско образование;
2. декларация, че лицето не е лишено от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;
3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;
4. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска практика в страната, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ по чл. 18, ал. 4.
(4) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 25, ал. 2.
(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на професионалните организации на практикуващите ветеринарни лекари.
(6) В случай на непълноти в представените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.
(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или за отказ.
Чл. 29. (1) Когато в срока по чл. 28, ал. 6 нередностите не бъдат отстранени, директорът на РВМС мотивирано отказва регистрацията.
(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 30. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 28, ал. 6.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. име на лицето и постоянен адрес;
2. наименование на ветеринарния участък, адрес и вид на обекта, в който се осъществява ветеринарномедицинската практика;
3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;
4. уникален регистрационен номер на ветеринарния лекар;
5. промени във вписаните обстоятелства по т. 1 и 2;
6. дата на заличаване на регистрацията.
Чл. 31. (1) В Централното управление на НВМС се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на РВМС по чл. 30.
(2) Промените в регистъра се извършват в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 32. При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 1 ветеринарният лекар в 7-дневен срок писмено уведомява директора на РВМС, който отразява промяната в регистъра, обезсилва издаденото удостоверение и издава ново удостоверение за регистрация.
Чл. 33. (1) При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 2 ветеринарният лекар в едномесечен срок подава заявление за извършване на нова регистрация по реда на чл. 28, като прилага издаденото удостоверение.
(2) Когато промяната по ал. 1 не е свързана с регистрация в друга РВМС, директорът обезсилва удостоверението, издава ново и отразява промяната в регистъра.
(3) Когато промяната по ал. 1 води до регистрация в друга РВМС, директорът уведомява директора на РВМС, където е извършена предходната регистрация, за обезсилването на удостоверението.
Чл. 34. (1) Извън случаите по чл. 32 и 33 регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва:
1. по писмено искане на ветеринарния лекар;
2. при смърт на лицето;
3. при поставяне под запрещение;
4. при лишаване на лицето от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;
5. при трайна невъзможност на лицето да осъществява дейността по предписание на здравните органи;
6. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 6 заповедта може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 35. (1) Изпълнението на мерките по държавната профилактична програма по чл. 118, ал. 1 и издаването на ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната се осъществяват от регистрираните във ветеринарния участък ветеринарни лекари.
(2) За извършване на дейностите по ал. 1 директорът на РВМС ежегодно сключва договори с регистрираните ветеринарни лекари.
(3) Контролът върху дейността на ветеринарните лекари по ал. 1 се осъществява от ветеринарни лекари от НВМС, определени със заповед на генералния директор.
Чл. 36. (1) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.
(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС.
Чл. 37. (1) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;
2. изпълняват разпорежданията на НВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;
3. вписват в дневника на животновъдния обект:
а) дата на извършените манипулации с ВМП;
б) наименование, партиден номер, срок на годност и карентен срок на ВМП;
4. уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;
5. водят амбулаторен дневник по образец;
6. изпращат периодично до РВМС сведения и протоколи по образци;
7. представят при поискване на ветеринарните лекари от НВМС водената от тях документация;
8. представят в НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употреба на ВМП;
9. поставят на видно място в обектите по чл. 26, ал. 1 ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и работно време;
10. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;
11. спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-антагонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;
12. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;
13. използват като помощници при осъществяване на ветеринарномедицинската си практика само лица с ветеринарномедицинско образование;
14. издават предписания;
15. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, на обслужваните от тях животновъдни обекти;
16. спазват изискванията за ветеринарномедицинска практика.
(2) Данните от регистъра по ал. 1, т. 15 се предоставят на НВМС.
Чл. 38. (1) Ветеринарните техници упражняват ветеринарномедицинска практика само под контрола на ветеринарен лекар.
(2) Ветеринарните техници имат право да извършват:
1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;
2. вземане на проби за лабораторно изследване;
3. нормално и ортопедично подковаване;
4. изкуствено осеменяване на животни;
5. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и дезодорация на обекти и девастация на пасища и терени - след завършен специализиран курс.
(3) Ветеринарните техници:
1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;
2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.
Чл. 39. Директорът на РВМС писмено уведомява кметовете на общините за ветеринарните лекари, регистрирани за упражняване на ветеринарномедицинска дейност на територията на общината.
Чл. 40. При отсъствие регистрираният ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието си и за регистрирания ветеринарен лекар, който го замества.
Чл. 41. (1) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, генералният директор на НВМС сключва граждански договор с ветеринарен лекар или ветеринарен техник за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност в този участък.
(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, гражданският договор по ал. 1 се прекратява.
Чл. 42. При прилагане на задължителните мерки по чл. 118, ал. 1 НВМС осигурява необходимите средства за тяхното изпълнение в рамките на утвърдените за целта средства по бюджета.
Чл. 43. (1) Когато ветеринарните лекари по чл. 35, ал. 3 установят нарушения на регистрирания ветеринарен лекар, в зависимост от вида и тежестта им предприемат заедно или поотделно следните мерки:
1. дават предписания;
2. спират временно осъществяването на ветеринарномедицинската практика до отстраняване на нарушенията.
(2) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1, може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението.
Чл. 44. След изтичане на една година от влизането в сила на акта за заличаване на регистрацията ветеринарният лекар има право да подаде заявление за регистрация по общия ред.
Чл. 45. Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при кризи.
Чл. 46. Ветеринарните лекари членуват в национална съсловна организация, която се урежда с отделен закон.
Чл. 47. (1) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и горите.
(2) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на генералния директор на НВМС и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители.
(3) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.
(4) Генералният директор на НВМС, извън случаите по ал. 2, със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или на цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.
(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.
(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".
(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.
Чл. 48. Националната ветеринарномедицинска служба изготвя план за действие (контингенс план), който се прилага при съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1.
Чл. 49. (1) Забраняват се профилактичните ваксинации срещу болестите по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксинацията срещу псевдочума (нюкясълска болест) по птиците.
(2) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и горите, по предложение на генералния директор на НВМС, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.
Чл. 50. (1) Болестите по чл. 47, ал. 1, възникнали в страната, подлежат на задължително обявяване и регистрация от генералния директор на НВМС.
(2) Информацията за обявяването на болестите по ал. 1 се изпраща в Европейската комисия чрез специализирана информационна система за обявяване на болести по животните.
(3) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 51. (1) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в НВМС.
(2) На едрите преживни и еднокопитните животни след идентификацията се издава ветеринарномедицински паспорт.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по ал. 3 на представител на Европейската комисия при поискване.
(5) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 52. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Придвижването и транспортирането на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се извършва, при условие че:
1. произхождат от животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, чийто здравен статус отговаря на изискванията за профилактика, ограничаване и ликвидиране на определени болести по отделните видове животни;
2. се превозват в механично почистени и дезинфекцирани специализирани транспортни средства, регистрирани в НВМС;
3. са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на НВМС;
4. търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в НВМС;
5. зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в НВМС.
(2) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и горите.
Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г.) Министърът на земеделието и горите със заповед определя болести по отделни видове животни, за които при обмен Република България може да поиска от държава членка допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните.
Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за определяне на здравния статус на обектите по чл. 52, ал. 1, т. 1, допълнителните гаранции по чл. 53 и другите здравни изисквания за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 55. Собствениците, гледачите, превозвачите и търговците на животни са длъжни незабавно да уведомяват органите на НВМС при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1, чл. 52, ал. 2 и чл. 53.
Чл. 56. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) Внасяне на животни и зародишни продукти в Република България се допуска, при условие че:
1. произхождат от трета страна, част от трета страна или регион, които са включени в списъка по видове животни и зародишни продукти на Европейската комисия;
2. произхождат от центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, включени в списъка на Европейската комисия;
3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;
4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.
(2) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на животни и зародишни продукти се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 57. (1) Суровини и храни от животински произход се пускат на пазара, ако отговарят на изискванията на този закон, Закона за храните и нормативните актове по прилагането им.
(2) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход трябва да са добити от животни:
1. които отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински контрол;
2. за които няма наложени забрани или ограничения поради съмнение или поява на болест по чл. 47, ал. 1.
(3) Изискването по ал. 2, т. 2 не се прилага, когато суровините и храните от животински произход са обозначени със специална маркировка или са обработени и преработени по методи, които гарантират унищожаване на причинителите на съответната болест.
(4) Здравните изисквания към животните, от които се добиват суровините и храните, се определят в наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 58. (1) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход се маркират със здравна или идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход.
(2) Във ветеринарномедицинските и/или други документи, които придружават суровините и храните от животински произход при транспортирането им, се вписва ветеринарният регистрационен номер на обекта за производство и съхранение, от който произхождат.
Чл. 59. (1) Общите изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на храните се уреждат с наредбата по чл. 17, ал. 2 от Закона за храните.
(2) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 60. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информация на държавите членки и Европейската комисия за всички обекти, включени в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 5, както и за промените, настъпили в него.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информацията по ал. 1 и на други страни при поискване.
Чл. 61. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) Внасяне на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се допуска при спазване на следните изисквания:
1. да произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия;
2. да са произведени в предприятия, които се намират на територията на страните, части от страните или регионите по т. 1 и са включени в списъците на предприятията, одобрени от компетентните власти на страната на произход за внасяне в Европейския съюз;
3. пратката да отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход в Европейския съюз;
4. всяка пратка да е придружена с ветеринарен сертификат и/или други документи по образци на Европейския съюз, издадени от компетентните власти на страната на произход.
(2) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на:
1. замърсителите от околната среда в животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми;
2. остатъците от ВМП в суровини и храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.
(2) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) За осъществяване на контрола по ал. 1 НВМС ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба представя програмата по ал. 3 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.
Чл. 63. Нормите за максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 64. (1) Забранява се производството, пускането на пазара и търговията със суровини и храни от животински произход:
1. добити от животни, третирани с ВМП, преди изтичане на карентния им срок, с тиреостатици и бета-антагонисти;
2. добити от млекодайни крави, третирани със соматотропин;
3. в които е установено наличие на замърсители и остатъци от ВМП над максимално допустимите стойности.
(2) Одобрените от Европейската комисия хормонални ВМП, тиреостатици и бета-антагонисти, които по изключение могат да се използват за терапевтични и зоотехнически цели, се определят със заповед на министъра на земеделието и горите, която се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Продуктите по ал. 2 се лицензират за употреба.
Чл. 65. Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.
Чл. 66. (1) Странични животински продукти и продукти, получени от тях, се събират, транспортират, съхраняват, обработват, преработват или обезвреждат по начин, който гарантира пълна безопасност на крайния продукт и предотвратява възникването на опасност за здравето на хората и животните и за замърсяване на околната среда.
(2) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите.
Чл. 67. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 извършват клинични прегледи и проверки за контрол на здравеопазването при придвижване и транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между държавите членки и Република България.
(2) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 са длъжни да извършват клинични прегледи и ветеринарномедицински проверки на мястото на произход на животните, зародишните продукти, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, за:
1. спазване на ветеринарномедицинските изисквания за идентификация на животните;
2. изпълнение на държавната профилактична програма;
3. спазване на ветеринарномедицинските изисквания в центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, на пазари и събирателни центрове за животни и в обекти за почистване и дезинфекция на транспортни средства;
4. спазване на ветеринарномедицинските изисквания при транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
5. изпълнение на задълженията на собствениците на всеки етап от отглеждането, производството и търговията с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
6. ветеринарни сертификати и други документи, придружаващи обектите по ал. 1.
(3) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 имат право да извършват епизоотологично проучване, други допълнителни проверки и да спират придвижването на обектите по ал. 1, когато при извършването на проверките има съмнение или се установи, че:
1. не са спазени ветеринарномедицински изисквания;
2. издадените сертификати и други документи не отговарят на фактическото състояние на обектите по ал. 1.
(4) На мястото на доставка на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки по един и същи начин, независимо дали пратката произхожда от Република България или от държава членка.
(5) При транзитно преминаване на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки при съмнение за нарушаване на ветеринарномедицинските изисквания.
(6) При проверките ветеринарните лекари могат да вземат проби за лабораторни изследвания от животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях.
(7) Ветеринарните лекари имат право да поставят под карантина животни, които произхождат от държави членки и за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.
Чл. 68. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на пристигане на пратката или по време на транспортирането й, се установи болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, или замърсяване със заразни причинители, органите на НВМС извършват епизоотологично проучване и могат да разпоредят унищожаване на обектите по чл. 67, ал. 1 или тяхното оползотворяване след обезвреждане.
(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и пред приетите мерки.
Чл. 69. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) При обмен с други държави членки на обектите по чл. 67, ал. 1 генералният директор на НВМС разпорежда предприемането на спешни мерки, когато:
1. при проверката на мястото на доставка на обектите ветеринарният лекар:
а) има съмнение за болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;
б) има съмнение, че обектите по чл. 67, ал. 1 произхождат от район, в който е установена болест по чл. 47, ал. 1;
в) установи, че обектите по чл. 67, ал. 1 не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по този закон;
2. на територията на Република България се установи болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;
3. Европейската комисия е предоставила информация за наличието на територията на държава членка на болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните.
(2) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки.
Чл. 70. (В сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите членки се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 71. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Търговци, които получават пратки животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, от държави членки, се регистрират в РВМС.
(2) Търговците по ал. 1 подават в РВМС заявление за регистрация по образец, към което прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние;
2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.
(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.
(4) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на РВМС в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.
(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.
(6) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 72. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Регистрацията по чл. 71, ал. 1 се заличава, а издаденото удостоверение се обезсилва при прекратяване дейността на търговеца.
(2) При промяна на обстоятелствата в документите по чл. 71, ал. 2, т. 1 и 2 лицето в 14-дневен срок уведомява писмено директора на РВМС за отразяване на промените в регистъра.
Чл. 73. (В сила от 01.01.2007 г.) Регистрите по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 съдържат:
1. наименование, адрес на управление и седалище на лицето;
2. местонахождение и вид на обекта;
3. номер и дата на удостоверението за регистрация;
4. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;
5. промени на вписани обстоятелства.
Чл. 74. (В сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 71, ал. 1:
1. водят дневник, в който записват всяка получена пратка;
2. уведомяват РВМС за пристигането на пратките с цел извършване на ветеринарномедицински проверки;
3. съхраняват най-малко една година от датата на получаване на пратката сертификатите и другите документи, които я придружават, и ги представят на органите на НВМС при поискване.
Чл. 75. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи.
Чл. 76. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Суровините и храните от животински произход, които са предназначени за търговия между Република България и държави членки, се проверяват по реда на този раздел.
(2) При търговията се предлагат суровини и храни от животински произход, които:
1. са произведени съгласно изискванията по този закон, Закона за храните, нормативните актове по прилагането им, както и решения на Европейския съюз, отнасящи се до Република България;
2. се придружават до крайния получател от сертификати и/или други документи, свързани с пратката.
(3) В обектите, от които произхождат суровините и храните от животински произход, трябва да има въведени добри практики за производство и/или търговия с храни и процедури, основани на системата за самоконтрол на суровините и храните.
(4) Централното управление на НВМС осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лекари, като извършва периодични проверки в обектите, от които произхождат суровините и храните, за спазване на изискванията по ал. 2, т. 1.
Чл. 77. (1) Когато с едно и също превозно средство по едно и също време се транспортират суровини и храни от животински произход за няколко получатели, суровините и храните трябва да са обособени най-малко в толкова на брой отделни пратки, колкото е броят на получателите.
(2) Всяка пратка по ал. 1 трябва да се придружава от отделен сертификат и/или други документи, посочени в наредбите по чл. 59.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните от животински произход са предназначени за изнасяне в трета страна, пратката остава под митнически надзор до напускане на територията на Европейския съюз.
Чл. 78. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки, когато в Република България се извършва внасяне при специални условия на суровини и храни от животински произход от трета страна.
(2) Когато в Република България е осъществено внасяне при специални условия, ветеринарните лекари разрешават изпращането на внесените суровини и храни от животински произход на територията на друга държава членка само в случай че тя е въвела същите специални условия, при които е осъществено внасянето в Република България.
(3) Когато през територията на Република България транзитно преминават суровини и храни от животински произход, които са предназначени за друга държава членка и се внасят при специални условия, граничните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите, придружаващи пратката.
Чл. 79. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато от Република България се изпраща пратка до друга държава членка, НВМС извършва проверки и гарантира пред компетентните власти на държавата членка, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровините и храните от животински произход.
(2) Проверките по ал. 1 на суровини и храни от животински произход, за които има изисквания на Европейския съюз, се извършват по един и същи начин, независимо дали тези суровини и храни са предназначени за търговия в Европейския съюз или за търговия на националния пазар.
(3) Суровини и храни от животински произход, за които няма изисквания на Европейския съюз, могат да се изпращат на територията на друга държава членка, ако отговарят на изискванията за производство и пускане на пазара в Република България и на държавата членка, за която са предназначени.
(4) При извършване на проверките по ал. 1 НВМС предприема съответните административни, административнонаказателни или други законови мерки, когато установи, че:
1. не са спазени изискванията на този раздел;
2. издадените сертификати и/или други документи не отговарят на фактическото състояние на суровините и храните от животински произход;
3. върху суровините и храните от животински произход, които не отговарят на изискванията по т. 1, е поставена здравна или идентификационна маркировка.
Чл. 80. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато в Република България пристигнат пратки суровини и храни от животински произход от други държави членки, ветеринарните лекари извършват на мястото на получаване на пратките проверки за спазването на изискванията по чл. 76 - 78 по същия начин, както за суровини и храни от животински произход, произведени в Република България.
Чл. 81. (В сила от 01.01.2007 г.) По време на транспортирането на пратки суровини и храни от животински произход, предназначени за Република България или които преминават транзитно, ветеринарните лекари извършват проверки на пратките и на транспортните средства, когато има съмнение, че не са спазени ветеринарномедицинските изисквания.
Чл. 82. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато суровините и храните произхождат от друга държава членка и са предназначени за обект под ветеринарен контрол, ветеринарните лекари допускат в обекта само тези, които отговарят на изискванията за маркировка и са придружени от сертификати и/или други документи.
(2) Когато за суровините и храните няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, ветеринарните лекари ги допускат в обекта само ако са придружени с ветеринарен сертификат по образец.
Чл. 83. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Физически или юридически лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, предназначени за пускане на пазара и за търговия или които разпределят такива пратки, се вписват в списък, който се води в РВМС, на чиято територия се намира обектът.
(2) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на РВМС.
(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:
1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;
2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;
3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;
4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;
5. промени по вписани обстоятелства.
Чл. 84. (В сила от 01.01.2007 г.) При осъществяване на дейността си лицата по чл. 83, ал. 1:
1. водят дневник, в който записват данните от документите, придружаващи пратките;
2. в случаите по чл. 82 уведомяват незабавно РВМС за пристигането на такива пратки с цел извършване на ветеринарномедицински контрол;
3. съхраняват в продължение най-малко на 6 месеца от датата на доставка сертификатите или документите, които придружават пратката, и ги представят на ветеринарните лекари при поискване.
Чл. 85. (В сила от 01.01.2007 г.) Лица, които разпределят пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са длъжни преди разпределянето на пратките да проверяват здравната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната РВМС.
Чл. 86. (В сила от 01.01.2007 г.) Лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка в обект, който не е под постоянен ветеринарен контрол, са длъжни преди пускането на пратките на пазара да проверяват здравната или идентификационната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната РВМС.
Чл. 87. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато пратките суровини и храни от животински произход от друга държава членка са предназначени за получатели, различни от тези по чл. 85 и 86, както и в случаите, когато пратката се разтоварва частично по време на транспортирането й, всяка част от нея се придружава от оригинален сертификат.
Чл. 88. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба извършва внезапни проверки за изпълнение на задълженията по чл. 85 и 86.
Чл. 89. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните произхождат от обект в държава членка, за който няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, се прилагат ветеринарномедицинските изисквания, предвидени в българското законодателство.
Чл. 90. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарният лекар разпорежда унищожаване на пратката или използването й след преработване по начин, гарантиращ нейната безопасност, когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането й през страната, установи:
1. наличие на зооноза, друга болест или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
2. че суровините или храните от животински произход идват от район с установена заразна болест, която подлежи на задължително обявяване и регистрация.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните органи на другите държави членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1, предприетите мерки и причините за тяхното налагане.
Чл. 91. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането й през територията на Република България, ветеринарният лекар установи, че суровините и храните от животински произход не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания на Европейския съюз, а когато липсват такива - са нарушени изисквания на българското законодателство, и ако няма опасност за здравето на хората и животните, той предлага писмено на изпращача или на негов представител да избере една от следните възможности:
1. унищожаване на пратката;
2. използване на пратката за други цели;
3. връщане на пратката, ако е получено разрешение от компетентните органи на страната по произход.
(2) Изпращачът или негов представител писмено уведомява ветеринарния лекар в срок до 7 дни от получаване на предложението за избраната възможност по ал. 1.
Чл. 92. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато ветеринарният лекар установи, че сертификатът и/или другите документи, които придружават пратката, съдържат неточности, определя на изпращача на пратката или негов представител срок, не по-дълъг от 14 дни, за отстраняването им.
(2) Когато в определения срок неточностите не бъдат отстранени и ветеринарният лекар прецени, че няма опасност за здравето на хората и животните, писмено предлага на изпращача на пратката или негов представител да избере една от възможностите по чл. 91, ал. 1.
Чл. 93. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) В случаите по чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 2 НВМС писмено уведомява компетентните органи на държавата членка на произход за предприемане на мерки.
(2) Когато НВМС прецени, че предприетите мерки от компетентните органи на държавата членка на произход са неефективни, съвместно с тези органи взема решение за промяна на мерките, а при необходимост - и за извършване на проверки на мястото на произход.
(3) Когато в случаите по чл. 90 и 91, независимо от предприетите мерки от органите на страната на произход, се установят повтарящи се нарушения, НВМС информира Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки.
Чл. 94. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба писмено уведомява изпращача на пратката или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход за предприетите мерки по чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 и причините за вземането им и посочва реда за обжалване по българското законодателство.
(2) Когато изпращачът или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход не са съгласни с решението на НВМС и при съгласие на спорещите страни в едномесечен срок от издаване на решението, те отнасят спора за решаване от Европейската комисия.
(3) Решението на Европейската комисия е задължително за спорещите страни.
Чл. 95. (В сила от 01.01.2007 г.) Разходите по връщане, съхранение, използване за други цели или унищожаване на пратката са за сметка на изпращача.
Чл. 96. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира държавите членки и Европейската комисия при възникване на незаразни болести или други причини, които могат да представляват опасност за здравето на хората или животните.
(2) В случаите по ал. 1 НВМС незабавно предприема мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите, за отстраняване на причините, а при необходимост - и други мерки.
Чл. 97. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато през Република България се извършва транзитно преминаване на суровини и храни от животински произход и при проверката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, НВМС предприема мерките, предвидени във ветеринарното законодателство на Европейския съюз.
Чл. 98. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато Република България е държава получател и при проверката на пратката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, НВМС незабавно информира Европейската комисия и държавите членки.
(2) До произнасяне на Европейската комисия НВМС предприема временни защитни мерки по отношение на обектите, в които получените суровини и храни от животински произход се преработват, съхраняват и пускат на пазара, а в случай на заразна болест определя ограничителни зони, предвидени в българското законодателство.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки по ал. 2.
(4) В случаите по ал. 2 НВМС може да поиска или Европейската комисия по своя инициатива може да изпрати свои представители на място за съвместно проучване на предприетите мерки и представяне на становище по тях.
(5) Мерките, одобрени от Европейската комисия, са задължителни.
Чл. 99. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия и държавите членки за вида на контрола, който осъществява върху суровини и храни от животински произход, за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща информация до Европейската комисия и държавите членки за изискванията, които се прилагат при търговията със суровините и храните по ал. 1.
Чл. 100. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато пратки от суровини и храни от животински произход, произведени в държави членки, преминават през граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП), официалните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите за произход на пратката.
(2) При редовно осъществявани директни доставки на пратки от суровини и храни от животински произход, транспортирани директно между две държави членки, не се извършва проверка на документите.
Чл. 101. (1) Ветеринарномедицинските документи, чрез които се удостоверява спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход, се издават от официални ветеринарни лекари.
(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:
1. нямат интерес, пораждащ съмнение в тяхната безпристрастност по отношение на животните, суровините или храните от животински произход при издаване на ветеринарномедицински документи;
2. познават спецификата на всеки ветеринарномедицински документ, който издават;
3. имат необходимите познания по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен и граничен ветеринарномедицински контрол;
4. са запознати с изискванията, процедурите и изследванията, които се извършват преди попълването на ветеринарномедицинските документи и които се изискват от българското ветеринарно законодателство или от законодателството на държавата получател.
(3) Официалните ветеринарни лекари трябва да са преминали обучение, организирано от НВМС за придобиване на познанията по ал. 2, т. 3 и 4.
Чл. 102. Официалните ветеринарни лекари могат да издават ветеринарни документи въз основа на информация, получена от ветеринарни лекари или ветеринарни техници, които:
1. отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2, т. 3 и 4;
2. могат да удостоверят чрез издадени от тях документи достоверността на предоставената информация.
Чл. 103. (1) При издаване на ветеринарномедицинските документи официалният ветеринарен лекар е длъжен:
1. да не удостоверява данни, за които няма познания или истинността на които не би могъл да установи;
2. да не подписва:
а) непопълнени или частично попълнени формуляри;
б) документи за животни, зародишни продукти, суровини или храни от животински произход, които не са инспектирани от него или инспекцията не е извършена под негов контрол.
(2) Когато официалният ветеринарен лекар издава ветеринарномедицински документ въз основа на друг документ, той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването.
Чл. 104. Официалният ветеринарен лекар може да издаде ветеринарномедицински документ въз основа на данни, които е получил от мониторингови програми, добри практики за производство и търговия с храни, процедури, основани на системи за самоконтрол на суровините и храните от животински произход и/или от система за епизоотичен надзор, одобрени от НВМС.
Чл. 105. Преди издаване на сертификати и други документи за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти на територията на Европейския съюз официалните ветеринарни лекари извършват проверките по чл. 67, ал. 2.
Чл. 106. (1) Националната ветеринарномедицинска служба създава и поддържа система за проследяване и контрол на издадените ветеринарномедицински документи въз основа на:
1. идентификационен номер на документа;
2. подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната РВМС.
(2) Копие от всеки ветеринарномедицински документ се съхранява в съответната РВМС за срок три години от датата на издаването му.
Чл. 107. Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки на издадените ветеринарномедицински документи за спазване на изискванията, свързани с издаването им.
Чл. 108. (1) Средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват целево от републиканския бюджет.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;
2. оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;
3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;
4. прилагане на мерките по чл. 120, ал. 3 и чл. 123, ал. 1;
5. прилагане на мерките от държавната профилактична програма;
6. поддръжка и развитие на компютризираната информационна система по чл. 51, ал. 3;
7. прилагане на мерките по чл. 117, ал. 1, т. 11;
8. обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.
Чл. 109. Условията и редът за разходване на средствата по чл. 108, ал. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 110. Таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2, се събират за извършване на ветеринарномедицински проверки, инспекции и лабораторни изследвания:
1. на животни и зародишни продукти;
2. на суровини и храни от животински произход;
3. свързани с изпълнението на националната мониторингова програма за контрол на остатъци от ВМП и замърсители от околната среда;
4. на фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи;
5. на ВМП.
Чл. 111. Размерът на таксите по чл. 110 се определя от действително направените разходи от контролните органи на НВМС.
Чл. 112. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за размера на събираните такси и методите за тяхното изчисляване.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява заинтересованите национално представителни браншови организации за методите за изчисляване на таксите по чл. 110.
Чл. 113. Таксите по чл. 110 се заплащат от:
1. собствениците на животни, зародишни продукти и странични животински продукти, предназначени за обмен между Република България и други държави членки;
2. собствениците на обекти за производство на суровини и храни от животински произход;
3. вносителите или лицата, отговорни за пратки от животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход;
4. собствениците на животни, предназначени за клане.
Чл. 114. Таксите по чл. 110 постъпват като приход в бюджета на НВМС.
Чл. 115. (1) Националната ветеринарномедицинска служба си сътрудничи с ветеринарните служби на държавите членки и Европейската комисия при осъществяване на дейността си по този закон.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България.
Чл. 116. Условията и редът за осъществяване на сътрудничеството по чл. 115, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 117. (1) При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните НВМС прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:
1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;
2. лабораторни изследвания;
3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;
4. химиотерапия и имунотерапия;
5. карантина;
6. изолация;
7. възбрана;
8. унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;
9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;
10. диагностично клане;
11. санитарно клане;
12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;
14. санитарен отстрел на диви животни.
(2) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 118. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране.
(2) Програмата и списъкът по ал. 1 се изготвят до 31 юли на текущата година, преди изготвяне на държавния бюджет на Република България, и се прилагат през следващата календарна година.
(3) Програмата и списъкът по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".
(4) Изпълнението на мерките по ал. 1 е задължително за физическите и юридическите лица, за които се отнасят.
Чл. 119. Програмата по чл. 118, ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието и горите и съдържа:
1. брой на животните, подлежащи на идентификация по видове;
2. вид и схеми за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.
Чл. 120. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите ежегодно утвърждава разходите за идентификация съобразно броя на животните, подлежащи на идентификация по видове, и списъка на заразните болести по чл. 118, ал. 1.
(2) Списъкът съдържа заразните болести, мерките за профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, както и разпределението на финансовите средства за тяхното обезпечаване.
(3) Мерките срещу болестите от списъка и разходите за идентификация се финансират със средства от републиканския бюджет, разчетени по бюджета на НВМС.
(4) Разходите за профилактиката на болестите, които не са включени в списъка по ал. 1, се заплащат от собствениците на животни.
Чл. 121. (1) При опасност или възникване на заразна болест, която не е включена в програмата и списъка по чл. 118, ал. 1, генералният директор на НВМС предлага на министъра на земеделието и горите допълнение в тях.
(2) Предложението съдържа и допълнителните средства за обезпечаване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта.
Чл. 122. Разходите за извършване на диагностични изследвания на животни, предназначени за обмен, внасяне или изнасяне, са за сметка на собствениците на животните.
Чл. 123. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести.
(2) Министърът на земеделието и горите утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на генералния директор на НВМС.
Чл. 124. Заразните болести по животните, установени в страната, подлежат на задължителна регистрация и обявяване по ред, определен с наредбата по чл. 50, ал. 3.
Чл. 125. (1) Създава се Комисия по зоонозите като постоянно действащ консултативен орган към министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването за координиране прилагането на мерките при осъществяване на епизоотичен и епидемиологичен контрол.
(2) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава й със съвместна заповед.
(3) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.
Чл. 126. (1) При поява на заразна болест генералният директор на НВМС издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта.
(2) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на генералния директор на НВМС със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
(3) При възникване на болести, при които няма опасност от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби, заповедта по ал. 1 се издава от директора на съответната РВМС.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на РВМС и съответните областни управители.
Чл. 127. (1) За организиране, координиране и финансово осигуряване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести, включително и болести по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, към Министерския съвет се създава Централен епизоотичен съвет.
(2) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и горите, а секретар - генералният директор на НВМС.
(3) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и горите.
(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.
Чл. 128. (1) Към областните управители и кметовете на общини се създават постоянно действащи епизоотични комисии за прилагане на мерките по здравеопазване на животните.
(2) Областният управител, съответно кметът на общината, определя със заповед поименния състав на комисията и правилата за работата й.
Чл. 129. (1) Контролът по здравеопазването се извършва в следните обекти с епизоотично значение:
1. животновъдни обекти;
2. обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти;
3. депа за отпадъци;
4. трупосъбирателни площадки и трупни ями за животни;
5. центрове за добив и съхранение на зародишни продукти;
6. обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;
7. пасища и места за водопои;
8. пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни;
9. транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи;
10. места, където се отглеждат диви животни;
11. обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход.
(2) Контролът по здравеопазване се извършва и върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика.
Чл. 130. Контролът по здравеопазването се извършва чрез:
1. ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях;
2. клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел;
3. вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания;
4. издаване на ветеринарномедицински документи;
5. налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица;
6. прилагане на принудителни административни мерки;
7. провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта.
Чл. 131. (1) Когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки:
1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията;
2. налагат забрани;
3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат:
1. по т. 1 - с предписание;
2. по т. 2 и 3 - с разпореждане.
(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.
(4) В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.
(5) Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната.
(6) При изпълнение на разпореждането по ал. 1, т. 3 ветеринарният лекар отбелязва това в разпореждането, като поставя дата, подпис и щемпел.
Чл. 132. (1) Собствениците на селскостопански животни:
1. уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните, както следва:
а) в срок до три дни - за новопостъпилите и напусналите обекта животни;
б) в срок до 7 дни - за новородени свине, едри преживни, дребни преживни и еднокопитни животни;
2. представят в тридневен срок на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни - и ветеринарномедицински паспорт;
3. предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания;
4. съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия; дневникът се съхранява за срок 5 години от прекратяването на дейността на обекта, включително и в случаите, когато животното е заклано в този срок;
5. съхраняват регистър, в който ветеринарният лекар вписва:
а) идентификационните номера на животните;
б) умрелите, закланите и продадените животни;
в) новопостъпилите животни;
г) регистрационния номер на животновъдния обект, от който са придобити или в който са продадени животните;
6. удостоверяват с подписа си в дневника по т. 4, че са запознати с карентните срокове на ВМП или на медикаментозните фуражи, с които са третирани животните им;
7. представят при поискване от ветеринарния лекар ветеринарномедицинските паспорти, регистъра на животновъдния обект и дневника по т. 4;
8. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни;
9. осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;
10. изграждат и поддържат животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;
11. спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни;
12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
13. изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;
14. водят и съхраняват регистър на работниците в обекта.
(2) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 133. Кметовете на общини, райони и кметства:
1. съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти по чл. 137, ал. 1, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните;
2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им;
3. предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци;
4. организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки.
Чл. 134. (1) Физическите и юридическите лица, които организират изложби и състезания, писмено уведомяват директора на съответната РВМС, като посочват мястото и времето на провеждане и вида на животните за участие.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на провеждане на изложбата или състезанието.
(3) Директорът на РВМС определя със заповед ветеринарен лекар за осъществяване на контрол върху здравословното състояние на животните, които участват в изложбата или състезанието.
(4) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на РВМС писмено уведомява лицата по ал. 1 за отлагането на изложбата или състезанието.
Чл. 135. (1) Проектите за изграждане или реконструкция на животновъдни обекти се оценяват по реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията.
(2) Оценяването на проектите по ал. 1 се извършва в съответствие с наредбите по чл. 132, ал. 2.
(3) Представители на РВМС участват в състава на експертните съвети по устройство на територията при оценката на обектите по ал. 1.
Чл. 136. (1) Въвеждането в експлоатация на животновъдни обекти се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на съответната РВМС.
(3) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.
Чл. 137. (1) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на РВМС, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.
(2) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 35, в чийто район се намира обектът.
(3) Комисията в тридневен срок представя на директора на РВМС становище с предложение за регистрация или отказ.
(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.
(5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на РВМС, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на РВМС.
(6) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на РВМС вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбите по чл. 132, ал. 2.
(7) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.
(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:
1. номер и дата на издаденото удостоверение;
2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;
3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;
4. адрес/местонахождение и вид на обекта;
5. капацитет на обекта;
6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;
7. технология на отглеждане на животните;
8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;
9. промени във вписаните обстоятелства.
Чл. 138. (1) Регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва:
1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;
2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на РВМС може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 139. (1) Забранява се:
1. придвижването или транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са извършени мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма;
2. отстраняването на индивидуални ушни марки и други средства за идентификация и заличаване на маркери на кошери;
3. транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт;
4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;
5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;
6. придвижването или транспортирането на болни или контактни животни, освен в случаите, когато е по разпореждане на ветеринарен лекар;
7. изхранването с кухненски отпадъци на животни, отглеждани във ферми, с изключение на животни, отглеждани за добив на кожи;
8. използването на общински пасища и водопои от неидентифицирани животни и такива, които не са обхванати от държавната профилактична програма;
9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;
10. наторяването на пасища с преработени животински протеини, добити от специфичнорискови животински материали;
11. извършването на ветеринарномедицински манипулации върху животни от лица, които нямат ветеринарномедицинско образование;
12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;
13. употребата при животни на активни субстанции, предназначени за производство на ВМП, или други субстанции, които могат да се използват като ВМП;
14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки.
(2) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 140. (1) Генералният директор на НВМС или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед:
1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни;
2. унищожаването на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар в епизоотичното огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.
(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или определено от него лице.
Чл. 141. (1) Собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и по чл. 108, ал. 1 за:
1. животни, умрели от болести по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;
2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;
3. заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по т. 1;
4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по т. 1:
а) умрели вследствие на непредвидим риск;
б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;
5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от НВМС.
(2) Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по ал. 1, т. 1, се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и от държавния бюджет.
Чл. 142. (1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които:
1. не са предоставили животните си за идентификация и изпълнение на мерки по държавната профилактична програма;
2. са нарушили забрани, наложени от ветеринарномедицинските органи;
3. са нарушили ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни.
(2) Нарушенията по ал. 1 трябва да са установени с наказателно постановление, с което е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 лв., влязло в сила не по-късно от една година от унищожаване на животните или обектите по чл. 141.
Чл. 143. (1) Унищожаването на животни и на обекти по чл. 141, ал. 2 се извършва в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на съответната РВМС.
(2) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната РВМС, представител на общинската администрация и ветеринарният лекар по чл. 35, в чийто район се намира животновъдният обект.
(3) При унищожаване на племенни животни в комисията се включва и представител на териториалното звено на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, а при унищожаване на пчелни семейства - представител на Националната развъдна асоциация по пчеларство.
(4) Комисията по ал. 1 в присъствието на собственика съставя протоколи по образци за унищожаването на животните и/или обектите по чл. 141, ал. 2.
(5) Протоколите се подписват от комисията и се подпечатват с печатите на РВМС и щемпела на ветеринарния лекар по ал. 2.
(6) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление на НВМС, два за РВМС и един за собственика.
(7) В случаите, когато труповете на животни се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, се издава потвърдителен документ.
(8) Документът по ал. 7 съдържа:
1. име/наименование на собственика на животните;
2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;
3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;
4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.
Чл. 144. (1) Обезщетението за животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, а за племенни животни от националния генофонд на страната - по оценка, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
(2) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.
Чл. 145. (1) Обезщетението за инвентар, чиято обща пазарна стойност към момента на унищожаването е над 500 лв., се заплаща след определянето й от лицензиран оценител, а под тази стойност - по пазарни цени.
(2) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на НВМС.
Чл. 146. Обезщетението за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи се определя по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта.
Чл. 147. (1) За изплащане на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на унищожаването на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на съответната РВМС, към което прилагат:
1. документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от РВМС за преработване;
2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;
3. документът по чл. 143, ал. 7.
(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:
1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4;
2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;
3. наказателното постановление по чл. 142, ал. 2.
(3) В случаите, когато не са приложени някои от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на РВМС в три дневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността.
(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(5) Когато нередовността не бъде отстранена в определения срок, директорът на РВМС прекратява процедурата по изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.
(6) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 148. Въз основа на документите по чл. 147 директорът на РВМС:
1. съставя акт за обезщетение по образец и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на унищожаването;
2. не се произнася до приключване на висящото административнонаказателно производство за нарушения по чл. 142;
3. отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142.
Чл. 149. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.
(2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка.
(3) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.
Чл. 150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да:
1. се грижат за животните и да не ги изоставят;
2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му:
а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;
б) необходимото пространство и свобода на движение;
в) достатъчно количество храна и вода;
г) свободен достъп до местата за хранене и поене;
д) подходящ микроклимат;
е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване;
ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните;
3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.
(2) Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.
Чл. 151. Забранява се:
1. причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита;
2. използването на животни за боеве или представления, водещи до болка, наранявания, увреждания или смърт на животното;
3. насъскването на животни едно срещу друго;
4. дресурата на животни по начин, който им причинява болка или страдание;
5. подлагането на животни на натоварвания, които не са съобразени с анатомичните и физиологичните им възможности;
6. връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание или нараняване;
7. отглеждането на животни при постоянна тъмнина или постоянно вързани;
8. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия;
9. извършването на ветеринарномедицински манипулации и прилагането на ВМП от лица без необходимата квалификация;
10. прилагането на упойващи вещества или вещества, които увреждат здравето на животните, с изключение на случаите, които са медицински оправдани, или на манипулации в рамките на разрешен опит;
11. употребата на стимулиращи средства за животни с цел повишаване на спортните резултати;
12. естественото или изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;
13. намесата в процеса на раждане чрез прилагане на манипулации, които са несъвместими с ветеринарномедицинската наука и практика;
14. храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние;
15. настаняването на едно и също място на несъвместими видове животни или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност;
16. ампутацията на опашката на едри преживни и еднокопитни животни;
17. извършването на следните манипулации без упойка:
а) ампутация на опашката на агнета, ярета, прасета, телета и кучета над 7-дневна възраст;
б) отстраняване на допълнителните пръсти на кучета над 8-дневна възраст;
в) обезроговяване на телета под 8-седмична възраст при каутеризация или екстирпация по оперативен начин;
г) обезроговяване на телета над 8-седмична възраст;
д) кастриране на прасета над двуседмична възраст;
е) кастриране на телета над 4-седмична възраст;
ж) кастриране на агнета и зайци над 8-седмична възраст.
Чл. 152. Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи.
Чл. 153. (1) Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища след получаване на разрешение от генералния директор на НВМС.
(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.
(3) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 154. (1) Към генералния директор на НВМС се създава Комисия по етика към животните като постоянно действащ консултативен орган.
(2) Генералният директор със заповед определя поименния състав на комисията по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава правилник за нейната работа.
Чл. 155. (1) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до генералния директор на НВМС заявление по образец за издаване на разрешение да използват животни в опити, към което прилагат:
1. удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от НВМС;
2. списък на видовете и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им, мястото и начина за полагане на грижи за животните след приключване на опитите;
3. списък на лицата, участващи в провеждане на опита, и копие от документ за тяхната професионална квалификация;
4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.
(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи.
(3) При констатиране на непълноти в документите в 14-дневен срок от постъпването им комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.
(4) След представяне на необходимите документи комисията ги изпраща до Комисията по етика към животните.
(5) В едномесечен срок от подаване на заявлението Комисията по етика към животните представя становище до генералния директор на НВМС за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ.
(6) В 7-дневен срок от получаване на становището генералният директор на НВМС издава разрешение за провеждане на опита или мотивирано отказва издаването му.
(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.
(8) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(9) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да уведомят в тридневен срок НВМС за промяна в първоначално посочените обстоятелства. При промяна се издава ново разрешение.
Чл. 156. Издадените разрешения по чл. 155, ал. 6 се вписват в регистър на НВМС, който съдържа:
1. име и адрес на притежателя на разрешението;
2. вид и местонахождение на обекта;
3. вид на опитните животни;
4. наименование на опита.
Чл. 157. (1) Генералният директор на НВМС със заповед отнема издаденото разрешение:
1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;
2. при констатирани груби или системни нарушения на закона.
(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.
(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 158. Забранява се:
1. използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни;
2. принуждаването на ученици и студенти да извършват опити с животни, при които се причинява травма или трайно увреждане на животните, ако това противоречи на моралните или религиозните им убеждения, освен ако целта на опита е усвояване на конкретни практически умения.
Чл. 159. (1) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване.
(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.
(3) Допуска се клане на селскостопански животни:
1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;
2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;
3. за ликвидиране на заразни болести;
4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
Чл. 160. (1) Умъртвяването на животни се извършва по начин, който не допуска причиняване на излишна болка и страдание.
(2) Умъртвяването на животни се допуска при:
1. ликвидиране на заразни болести;
2. дератизация;
3. нападение на хора от животно и самозащита;
4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.
Чл. 161. (1) Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства.
(2) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на пунктове, определени от НВМС.
Чл. 162. (1) Всички сухопътни транспортни средства, използвани за продължително транспортиране, както и контейнери и плавателни съдове за превоз на животни, се одобряват от НВМС, за което се издава сертификат по образец.
(2) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от него се въвежда от НВМС в електронна база данни по начин, позволяващ използването й от компетентните органи на държавите членки.
Чл. 163. Транспортирането на животни се осъществява от превозвачи, получили от НВМС лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.
Чл. 164. (1) Водачи на транспортни средства, в които се превозват животни, и придружители на животни при транспортиране могат да бъдат лица, получили удостоверение за правоспособност от директора на РВМС, на чиято територия се намира седалището на превозвача.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на РВМС, към което прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.
(3) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС издава удостоверение по образец.
Чл. 165. (1) За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление по образец до генералния директор на НВМС, към което прилагат:
1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;
2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство;
3. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;
4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните;
5. план за спешни действия при влошаване здравословното състояние на животните и инциденти при транспортирането;
6. декларация за осигурена постоянна връзка между превозвача и водача - когато лицензът се издава за продължителни пътувания;
7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;
8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.
(2) В тридневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.
(3) Комисията в 10-дневен срок представя становище до генералния директор на НВМС с предложение за издаване на лиценз или отказ.
(4) В 20-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.
(5) Лицензът е безсрочен.
(6) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 166. (1) В НВМС се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:
1. вид, номер и дата на издадения лиценз;
2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;
3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;
4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;
5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;
6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;
7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;
8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;
9. промени на вписаните обстоятелства.
(2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС.
(3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на НВМС:
1. по искане на превозвача;
2. при прекратяване дейността на превозвача;
3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.
(4) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните генералният директор на НВМС:
1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;
2. отнема лиценза;
3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;
4. временно забранява дейността на водача или придружителя;
5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.
(5) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на транспорта.
Чл. 167. Водачите на транспортните средства и придружителите на животните са длъжни да осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ на животните, заболели по време на транспортирането.
Чл. 168. Изискванията по чл. 162 и 166 не се прилагат при транспортиране:
1. на животни компаньони и ловни кучета от собственика им с лично превозно средство;
2. на единични селскостопански животни за лични нужди;
3. до 65 км.
Чл. 169. Забранява се:
1. транспортирането на животни в нерегистрирани превозни средства и при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;
2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:
а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;
б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;
в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;
г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;
д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.
Чл. 170. (1) Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на НВМС за осъществяване на контрола по чл. 7, ал. 1, т. 4.
(2) Представител на организация за защита на животните има право да присъства при извършване на проверката, когато сигналът за нарушение на изискванията за защита и хуманно отношение към животните е подаден от тази организация.
(3) В случаите по ал. 2 НВМС уведомява организацията за времето на извършване на проверката.
Чл. 171. Собствениците или управителите на зоопаркове, зоомагазини и други животновъдни обекти и организаторите на дейности с участието на животни са длъжни да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.
Чл. 172. Собствениците на животни компаньони са длъжни:
1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;
2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;
3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;
4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.
Чл. 173. Собствениците на кучета са длъжни:
1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;
2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;
3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;
4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;
5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.
Чл. 174. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.
(2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1.
(3) При регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.
(4) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в РВМС и в съответната община.
(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа.
Чл. 175. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.
(2) Освобождават се от такса собствениците на:
1. кучета на инвалиди;
2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;
3. кучета, използвани за опитни цели;
4. кучета, използвани от Българския червен кръст;
5. кастрирани кучета;
6. ловни кучета.
(3) Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.
Чл. 176. (1) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат животни компаньони с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.
(2) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 177. (1) Забранява се:
1. извършването на следните хирургически интервенции на животни компаньони:
а) рязане на опашка;
б) рязане на уши;
в) изрязване на гласни струни;
г) отстраняване на нокти и зъби;
2. отглеждането и развъждането на животни компаньони за добив на месо и кожи от тях;
3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;
4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.
(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.
Чл. 178. Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4.
Чл. 179. (1) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП.
(2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването й и използвания ВМП.
(3) Евтаназия се допуска при:
1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;
2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;
4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.
Чл. 180. (1) Подготовката и провеждането на евтаназия се организира по начин, който намалява до минимум стреса на животното.
(2) Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на останалите животни да наблюдават извършването й.
(3) Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна