ЗАКОН за храните

ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ

Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30, ДВ. бр.31, бр.34, бр. 51, изм. доп. ДВ бр. 55/2006г..

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

(1) Този закон урежда:

1. изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им;

2. изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

3. условията и реда за производство и търговия с храни;

4. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

5. правилата за извършване на официален контрол, включително за верифициране на съответствието с нормативните изисквания;

6. правомощията на органите за официален контрол на производството и търговията с храни;

7. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.

(2) (изм. ДВ бр. 51/2006 г.) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки.

(3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди и за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична консумация.

Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Законът има за цел да:

1. гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) осигури прилагането на законодателството на Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Не са храни по смисъла на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) фуражите;

2. (доп. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) живите животни, освен ако са предназначени за консумация от човека;

3. растенията, преди прибиране на реколтата;

4. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия;

7. (отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

8. козметичните продукти;

9. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) замърсителите и остатъците от пестициди и от ветеринарномедицински продукти;

10. (отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните.

Глава втора.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни, се определят с наредби на Министерския съвет.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани за консумация от човека в търговската мрежа на територията на Република България или на която и да е държава - членка на Европейския съюз, и спадат към една от следните категории:

1. храни и хранителни съставки с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

2. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от микроорганизми, гъби или нисши водолюбиви растения;

3. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от растения и хранителни съставки или от животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани и нямат история на безопасна употреба като храни;

4. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежелани вещества в тях.

(2) Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да:

1. представляват опасност за здравето на потребителя;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(3) Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване във или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:

1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;

2. заблуждават потребителя;

Чл. 4б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Заповедта и списъкът по ал. 3 се обнародват в "Държавен вестник".

(5) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването ежегодно представя актуализиран списък по ал. 3 на Европейската комисия.

(6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия информация за натуралните минерални води, за които е издал сертификат по чл. 4в или чл. 24а. Информацията се публикува в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(7) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването представя при поискване от Европейската комисия или от държава - членка на Европейския съюз, всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултатите от систематичните проверки.

Чл. 4в. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министърът на здравеопазването издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели, по ред, определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания за:

1. хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на находището на минералната вода;

2. физичните, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните характеристики на минералната вода;

3. фармакологичното, физиологичното и клиничното въздействие на минералната вода.

(3) Информацията по ал. 2, т. 1 се съхранява в Министерството на околната среда и водите.

(4) За издаването на сертификата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и го предоставя на Министерството на здравеопазването.

(5) Анализите на характеристиките по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно през интервал от два месеца при издаване на нов сертификат и еднократно при подновяване на съществуващ сертификат от акредитирани лаборатории за изпитване на минерални води, определени със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(6) Заключението за въздействията по ал. 2, т. 3, представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.

(7) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.

(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) За признатите натурални минерални води, включени в публикувания в Официалния вестник на Европейските общности списък, не се изисква издаването на сертификат по ал. 1 за пускането им на пазара.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и горите определя с наредби максимално допустимите количества замърсители и остатъци от пестициди в храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители и остатъци от пестициди над максимално допустимите количества, определени по реда на ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Влагането на добавки и ароматизанти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката и енергетиката и с министъра на земеделието и горите определя с наредби:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) видовете добавки, ароматизанти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;

2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматизантите, предназначени за влагане в храните;

3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни вещества, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматизантите;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) информацията, свързана с добавките и ароматизантите, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;

6. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматизанти или техни субстанции във или върху храните.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, предназначени за използване във или върху храни, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 2065/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(4) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Списъкът с разрешените първични пушилни кондензати и първични катранови фракции и условията за тяхната употреба във или върху храни се изготвя по реда на Регламент 2065/2003.

(5) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в списъка по ал. 4 лицето, което желае да ги пусне на пазара, подава писмено заявление до Министерството на здравеопазването.

(6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;

2. вида на дървения материал, използван за производството на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции;

3. подробна информация за методите на производство на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции и за последващата преработка при производството на извлечени пушилни ароматизанти;

4. качествения и количествения химичен състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение; неидентифицираните части (количествата вещества, чиято химична структура не е известна) трябва да бъдат възможно най-малки и трябва да се охарактеризират с помощта на подходящи аналитични методи (хроматографски или спектрометрични);

5. валидиран аналитичен метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции;

6. информация за планираните нива на употреба във или върху конкретни храни или групи храни;

7. токсикологични данни в съответствие с препоръките на Научния комитет по храните, съдържащи се в Доклада на Комитета за пушилните ароматизанти от 25 юни 1993 г., в неговата последна актуализация;

8. обоснована декларация, потвърждаваща, че продуктът отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3;

9. резюме на досието на продукта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението по ал. 6 се попълва и предоставя в съответствие с Ръководството за представяне на досие за оценка от Европейския орган по безопасност на храните от 7 октомври 2004 г. (изм., 27 април 2005 г.).

(8) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в 14-дневен срок уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(9) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 6, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 2065/2003.

(10) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешението се извършват по реда на Регламент 2065/2003.

(11) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешението по ал. 3 се подновява на 10-годишен период, като в срок 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 2065/2003.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Хранителните добавки се доставят до потребителя само предварително опаковани.

(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) изискванията към хранителните добавки;

2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;

3. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;

4. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителните добавки.

Глава втора.

"а" ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР (НОВА - ДВ, бр. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2007 Г.)

Чл. 6б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министерството на земеделието и горите:

1. приема заявления-спецификации и досиета на храни, кандидатстващи за признаване като храни с традиционно специфичен характер;

2. проверява подадените заявления-спецификации и досиета и включените в тях данни;

3. одобрява заявленията и досиетата на храни с традиционно специфичен характер и ги представя за вписване в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер.

(2) Заявления-спецификации и досиета на храни с традиционно специфичен характер могат да подават само групи от производители на храни с традиционно специфичен характер.

(3) Групата производители на храна с традиционно специфичен характер подава заявление-спецификация по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, което съдържа следните данни:

1. подробни данни за заявителя;

2. искане за признаване на традиционно специфичния характер на храната и използване наименованието на храната;

3. наименование на храната;

4. описание на метода на производство и на характеристиките на използваните суровини;

5. изброяване на представените доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;

6. основни физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;

7. органът, който ще осъществява контрол за съответствие на храната с традиционно специфичен характер и методите за проверка на характеристиките по т. 6.

(4) Към заявлението-спецификация се прилагат документи, доказващи обстоятелствата по ал. 3. Заявлението-спецификация и приложените документи формират досие на храната с традиционно специфичен характер.

(5) Храните имат специфичен характер, когато притежават характерна черта или набор от характерни черти, които ги отличават от другите храни от същата категория. Традиционният характер на храните се изразява в използването в продължение най-малко на 25 години на традиционни суровини, традиционен състав на храната и/или традиционен начин на производство или преработка. Традиционно специфичният характер на храната се признава, ако са изпълнени едновременно изискванията за специфичен и традиционен характер.

(6) Наименованията на храните с традиционно специфичен характер трябва да бъдат традиционни за страната или района. Наименованието на храна с традиционно специфичен характер трябва да изразява специфичния характер на храната - ясно да я отличава от други храни от същата категория и да не бъде подвеждащо.

(7) Министерството на земеделието и горите може да изисква от заявителите предоставянето на допълнителни данни и документи и да ги подпомага при изготвяне на спецификациите.

Чл. 6в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министерството на земеделието и горите води регистър на подадените досиета за храни с традиционно специфичен характер, в който се вписват данните по чл. 6б, ал. 3. Информацията в регистъра е публична.

(2) Министерството на земеделието и горите води регистър на производителите на храни с традиционно специфичен характер. Информацията в регистъра е публична.

(3) Условията и редът за приемане, одобряване и представяне на заявленията-спецификации за вписване в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер и редът за водене на регистрите по ал. 1 и 2 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 6г. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Контролът за съответствието на храните с традиционно специфичен характер със заявената спецификация се осъществява от местни и чуждестранни лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили одобрение от министъра на земеделието и горите, въз основа на сключен договор с групата производители на храна с традиционно специфичен характер.

(2) Министърът на земеделието и горите или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват надзор върху дейността на одобрените контролни органи за храни с традиционно специфичен характер. Контролните органи, получили одобрение от министъра на земеделието и горите, се обявяват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите и в един централен ежедневник.

(3) Условията и редът за одобряване на контролни органи за храни с традиционно специфичен характер, надзорът върху тяхната дейност и обхватът на контрола за съответствие се уреждат с наредбата по чл. 6в, ал. 3.

Глава втора.

"б" БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД (НОВА - ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

Чл. 6д. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Храните от растителен и животински произход са биологично произведени, когато са произведени от лица, притежаващи сертификат за биологично производство, при спазване на правилата за биологично производство и осъществен контрол върху спазването им.

(2) Биологичният начин на производство се означава върху храни от растителен и животински произход чрез използване на думите "биологичен", "екологичен", "органичен" или техните производни "био" и "еко", както и на техните еквиваленти, изписани с латински букви. Означаването включва поставянето на текстове, търговски марки, картини или знаци върху опаковка, документ, етикет, бандерол или увивна лента, които придружават или се поставят на продуктите, произведени по биологичен начин.

(3) Храните от растителен и животински произход, произведени по биологичен начин, могат да се означават и с национален знак за биологично производство.

(4) Правилата за биологично производство на храни от растителен и животински произход, издаването на сертификати за биологично производство, означаването на биологично произведените храни и контролът върху дейностите, свързани с тях, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 6е. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Не може да се означава като "биологичен", "екологичен", "органичен", "био", "еко" или техните еквиваленти, изписани с латински букви, и да носи знака за биологично производство храна от растителен и животински произход, която не е биологично произведена.

(2) Контролът върху спазването на означението на биологичното производство на храни от растителен и животински произход се осъществява от органите по чл. 28, ал. 1.

Чл. 6ж. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Спазването на правилата за биологичното производство на храни от растителен и животински произход се контролира от местни и чуждестранни лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение за контрол на биологичното производство от министъра на земеделието и горите, наричани по-нататък "контролни органи на биологичното производство".

(2) Министърът на земеделието и горите или оправомощени от него лица осъществяват надзор върху контролните органи на биологичното производство.

(3) Надзорът по ал. 2 включва проверка на:

1. обективността и ефективността на извършвания контрол на биологичното производство от контролните органи;

2. приложените от контролните органи на биологичното производство мерки по чл. 6з, ал. 3, т. 3 при установени нарушения на правилата на биологичното производство и неговото означаване.

Чл. 6з. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) За получаване на разрешение по чл. 6ж, ал.1 местните лица подават заявление в Министерството на земеделието и горите. Заявлението съдържа данни за правния статус на лицето: съдебна регистрация, идентификационен код БУЛСТАТ, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление) и предмет на дейност, а за сдружение с нестопанска цел - и целите и средствата за постигането им.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на решение за съдебна регистрация, удостоверение за актуално състояние, удостоверение за данъчна регистрация и карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

2. надлежно заверено копие на сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", с който се удостоверява съответствието с изискванията на БДС ЕN 45 011.

(3) Заявлението се придружава и от:

1. подробно описание на процедурата за извършване на контрол, включваща предпазните и контролните мерки, които лицето се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;

2. данни за лабораторията или лабораториите, които ще извършват анализи за остатъчни количества от неразрешени продукти, съгласно наредбите по чл. 6д, ал. 4;

3. описание на мерките, които контролният орган на биологичното производство прилага при установяване на нарушения при биологичното производство и неговото означаване;

4. данни за техническото оборудване, с коeто разполага;

5. данни за числеността на персонала, неговата квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Изискванията към персонала на контролния орган на биологичното производство се определят с наредбите по чл. 6д, ал. 4.

Чл. 6и. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) За получаване на разрешение по чл. 6ж, ал. 1 чуждестранните лица подават заявление в Министерството на земеделието и горите. Заявлението се подава чрез клон, регистриран по реда на чл. 17а от Търговския закон, когато лицето е търговец, или чрез представителство в страната, когато лицето е сдружение с нестопанска цел.

(2) Заявлението съдържа данни за правния статус на чуждестранното лице: правна форма, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и административна, съдебна или друга регистрация, ако приложимото право я предвижда, данни за регистрацията на клона или адреса на представителството в страната.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. копие на акта за административна, съдебна или друга регистрация на чуждестранното лице, когато приложимото право я предвижда, и легализиран превод на български език;

2. копие на съдебното решение за регистрация на клон на чуждестранното лице - търговец в страната;

3. надлежно заверено копие на сертификата за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN 45 011, издаден от орган за акредитация, членуващ в Международния акредитационен форум (IAF), и легализиран превод на български език. Обхватът на акредитацията трябва да включва и Република България.

(4) Заявлението по ал. 1 се придружава и от документите по чл. 6з, ал. 3, представени и на български език.

Чл. 6к. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Надзорният орган по чл. 6ж, ал. 2 извършва проверка за установяване съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.

(2) Когато при проверката се установи несъответствие или пропуск в представената документация, кандидатът се уведомява писмено за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 3 спира да тече до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(3) В едномесечен срок от постъпване на заявлението министърът на земеделието и горите разрешава със заповед дейността по чл. 6ж, ал. 1 и издава разрешение или прави мотивиран отказ, ако не са спазени изискванията по чл. 6, ал. 1, чл. 6з или 6и.

(4) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(5) Разрешението се издава за срок в рамките на срока на валидност на сертификата за акредитация. Министърът на земеделието и горите обнародва в "Държавен вестник" издадените разрешения.

(6) (В сила от 01.01.2007 г.) Министърът на земеделието и горите издава кодов номер на всеки контролен орган на биологичното производство и уведомява за това държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия.

Чл. 6л. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Контролните органи на биологичното производство прекратяват контролната си дейност при изтичане на срока на разрешението.

(2) Министърът на земеделието и горите прекратява предсрочно разрешението по искане на контролния орган на биологичното производство.

(3) Министърът на земеделието и горите отнема разрешението:

1. когато въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;

2. когато контролният орган на биологичното производство престане да отговаря на изискванията на наредбите по чл. 6д, ал. 4;

3. когато при подаване на заявлението и документите са представени неверни данни;

4. при системно неспазване на условията и реда за издаване на сертификат за биологично производство на храни от растителен и животински произход от регистриран производител;

5. при неоснователен отказ на контролния орган на биологичното производство да издаде сертификат за биологично производство на храни.

(4) Заповедта на министъра на земеделието и горите за отнемане на разрешението за извършване на контролна дейност подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(5) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и горите за предсрочно прекратяване или за отнемане на разрешението се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 6м. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Контролните органи на биологичното производство са длъжни да:

1. спазват процедурите, определени в чл. 6з, ал. 3, т. 1 и 3;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на надзорния орган по чл. 6ж, ал. 2 при изпълнение на неговите задължения;

3. осигуряват на надзорния орган по чл. 6ж, ал. 2 достъп до техните офиси и други помещения за целите на надзора;

4. представят ежегодно до 31 януари в Министерството на земеделието и горите подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са осъществили контрол;

5. уведомяват министъра на земеделието и горите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 6з, съответно по чл. 6и, в 7-дневен срок от настъпването й;

6. разпореждат преустановяване ползването на означението за биологично производство за цялата партида или за производство, което е засегнато, когато не са спазени правилата за биологично производство и/или за неговото означаване;

7. отнемат издадения сертификат и забраняват на производителя или вносителя да пуска на пазара продукти с означение за биологичен начин на производство, когато са извършени нарушения, които имат продължителен ефект;

8. не разгласяват информацията, която са получили при извършване на контрола; предоставят данните от проверките само на контролираното лице и на компетентните органи.

Чл. 6н. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Всяко лице, което с цел търговия произвежда по биологичен начин храни от растителен и животински произход или ги внася в страната, е длъжно да информира контролния орган, получил разрешение по чл. 6ж, ал. 1, и подлежи на регистриране и контрол от този контролен орган.

(2) Контролният орган и производителят/вносителят сключват договор, с който се уреждат отношенията по осъществяването на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство.

(3) Въз основа на договора по ал. 2 контролният орган има право да осъществява контролните мерки, определени с наредбите по чл. 6д, ал. 4.

(4) Контролните органи издават сертификат на производителите и вносителите на храни от растителен и животински произход, с който се удостоверява, че храните са биологично произведени.

Чл. 6о. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Всяка година, не по-късно от 31 март, министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за имената на контролните органи на биологичното производство, получили разрешение по чл. 6ж, ал. 1 до края на предходната година, като предоставя данните за:

1. правния им статус, отговорностите и дейностите, които извършват;

2. процедурата за извършване на контрол, включваща подробно описание на предпазните и контролните мерки, които контролните органи на биологичното производство се задължават да приложат при осъществяването на контрола, и гаранциите за тяхната обективност;

3. мерките, които контролните органи прилагат при установяването на нарушения при биологичното производство и неговото означаване.

(2) Министърът на земеделието и горите изпраща в Европейската комисия до 1 юли всяка година:

1. списък на всички лица, които до 31 декември на предходната година с цел търговия са започнали производство по биологичен начин на храни от растителен и животински произход или са извършили внос на такива храни в страната и са станали обект на системата за контрол;

2. доклад за извършените инспекции върху лицата, които произвеждат или внасят в страната храни от растителен и животински произход, на основата на подробен годишен отчет за предходната година, представен от контролните органи на биологичното производство, включително информация за предприетите мерки, за да се осигури, доколкото това е възможно, проследимостта на храните от животински произход по цялата верига от земеделското стопанство до продажбата на крайния потребител, включително клането, разфасовката, преработката, пакетирането и означаването на биологичното производство.

Чл. 6п. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министърът на земеделието и горите ежегодно информира Министерския съвет за развитието на биологичното земеделие в страната и спазването на законовите разпоредби.

(2) Всички нормативни актове в областта на биологичното земеделие се разработват с участието на съответните браншови организации.

Чл. 6р. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министърът на земеделието и горите координира и осъществява контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци с нормативните изисквания за качество.

(2) Физическите и юридическите лица излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин, за своя или чужда сметка пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с нормативните изисквания за качество.

(3) Търговците на пресни плодове и зеленчуци са длъжни да:

1. осигурят на контролния орган достъп до местата, където се извършва производство, съхранение, търговия, внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, както и до транспортните средства, превозващи плодове и зеленчуци за предлагане на пазара;

2. предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за оценка на съответствието на проверяваните партиди.

(4) Когато качеството на плодовете и зеленчуците не отговаря на нормативните изисквания за качество, контролният орган издава констативен протокол и не допуска стоката да бъде внасяна, изнасяна или продавана на вътрешния пазар. Забранява се продажбата на партидите пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен констативен протокол.

(5) Министърът на земеделието и горите определя с наредба:

1. изискванията за качество на пресни плодове и зеленчуци;

2. реда за извършване на контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци;

3. реда за създаване и поддържане на база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци.

Чл. 6с. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министерството на земеделието и горите създава и поддържа база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци и извършва анализ на риска с цел извършване на контрол за съответствие на качеството.

(2) Търговците на пресни плодове и зеленчуци, включително чуждестранните физически и юридически лица, са длъжни да представят при поискване от контролните органи следните данни:

1. наименование, седалище и адрес на управление;

2. единен граждански номер - за физическите лица, или идентификационен код БУЛСТАТ - за юридическите лица;

3. видове плодове и зеленчуци, с които търгуват;

4. район, съответно райони, в които предлагат на пазара плодове и зеленчуци;

5. място в търговската верига - производител, опаковчик, търговец на едро, търговец на дребно, вносител, износител, превозвач, преработвател;

6. средногодишен обем на търгуваната продукция.

Чл. 6т. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Митническите органи приемат декларацията по износа на пресни плодове и зеленчуци, когато:

1. (доп. ДВ бр. 55/2006 г.) партидата е придружeна от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган или;

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството.

(2) (доп. ДВ бр. 55/2006 г.) Митническите органи разрешават вдигането на партидите пресни плодове и зеленчуци, декларирани под режим внос, когато:

1. партидата е придружeна от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган;

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството.

(3) Митническите органи предоставят на Министерството на земеделието и горите цялата информация, необходима за извършване на проверките за съответствие на качеството.

(4) Лицата, които изнасят или внасят пресни плодове и зеленчуци, включително за преработка, са длъжни най-малко два дни преди осъществяването на износа или вноса да уведомят писмено контролния орган с цел извършване на проверка за съответствие.

Глава трета.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОПАКОВАНЕТО, ЕТИКЕТИРАНЕТО, ПРЕДСТАВЯНЕТО И РЕКЛАМАТА НА ХРАНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, произведени в съответствие с добра производствена практика по такъв начин, че при нормални и предвидими условия за употреба не пренасят в храната свои съставни части в количества, които представляват опасност за човешкото здраве или водят до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните характеристики на храната.

(2) Етикетирането, представянето и рекламирането на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите определят с наредби:

1. специфичните изисквания към активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни;

2. списъка на субстанциите, разрешени за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, критериите за тяхната чистота и специфичните условия за използването на субстанциите и/или материалите и предметите, в които те се използват;

3. списъци на разрешените субстанции, вложени в активни или интелигентни материали и предмети за контакт с храни, на активните или интелигентните материали и предмети и при необходимост - специфичните условия за използване на тези субстанции и/или материалите и предметите, в които са вложени;

4. допустимите граници на специфична и обща миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

5. основните правила за осигуряване на съответствието, за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, и на субстанциите, от които са направени, както и правилата, свързани с вземането на проби и методите за анализ;

6. изискванията за етикетиране и начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни.

(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на субстанции, различни от определените в списъците по ал. 1, т. 2 и 3, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 1935/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване в списъците по ал. 1, т. 2 и 3 лицето, което желае да пусне на пазара нова субстанция, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес - за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ - за едноличните търговци и юридическите лица;

2. техническо досие, съдържащо информация в съответствие с Ръководството за оценка на безопасността на субстанциите на Европейския орган по безопасност на храните;

3. резюме на техническото досие.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(6) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 4, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1935/2004.

(7) (В сила от 01.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение се извършват по реда, предвиден в Регламент 1935/2004.

(8) (В сила от 01.01.2007 г.) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) Производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, спазват изискванията по отношение на проследимостта им, определени в Регламент 1935/2004.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количество на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, указания за употреба, ако е необходимо, както и действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министерският съвет определя с наредба изискванията за етикетирането и представянето на храните.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.)

Глава четвърта.

ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

2. имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта;

3. имат въведени:

а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;

б) система за управление на безопасността на храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г.) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), съответно от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве извършва регистрация на обектите за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход, както и на обектите за търговия на дребно с храни, с изключение на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход. Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. ДВ бр. 34/2006 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, когато заявителят е търговец;

2. (отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.

(4) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 3 в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г.) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 3 или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по ал. 4 съответният орган извършва проверка на място за съответствие на обекта с условията по ал. 1. При констатиране на несъответствие с изискванията органът издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие.

(6) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г.) За обекти за търговия на дребно, в които се предлагат храни от животински произход, подлежащи на регистрация в РИОКОЗ, в проверката на място по ал. 5 участва и представител на съответната РВМС.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта. Обектът се регистрира за заявените дейности за производство и/или търговия с храни само ако производителят или търговецът е доказал, че обектът отговаря на нормативните изисквания.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) За регистрираните обекти съответният директор на РИОКОЗ или на РВМС издава удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от регистрацията по ал. 7.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, съответно РВМС, извършва временна регистрация на обект за производство и/или търговия с храни за срок до три месеца в случаите, когато обектът отговаря само на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2.

(2) В случаите по ал. 1 РИОКОЗ, съответно РВМС, извършва проверка на място на обекта в срока, за който е издадена временната регистрация, и регистрира обекта по реда на чл. 12, ал. 7 и 8, в случай че отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1.

(3) Ако при проверката по ал. 2 се установи значителен напредък, но обектът все още не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, РИОКОЗ, съответно РВМС, може да удължи срока на временната регистрация за максимален период общо 6 месеца.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) При неотстраняване на непълноти в представените документи по чл. 12, ал. 4 и/или при неизпълнение на предписание по чл. 12, ал. 5 органът по чл. 12, ал. 2 прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява заявителя за това.

(2) При непроизнасяне в срок на органа по чл. 12, ал. 2 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта, след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

(3) В случаите на мълчаливо съгласие съответният орган е длъжен да извърши вписването в регистъра по чл. 14, ал. 1 в 14-дневен срок от писменото уведомление по ал. 2, освен ако е направил отказ по ал. 1 или 2.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, съответно РВМС, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2, който съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение на регистрирания обект;

2. адрес на обекта;

3. вид на обекта (за производство или за търговия);

4. групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект;

5. ветеринарен регистрационен номер за обектите, вписани в регистъра на РВМС;

6. фирмата или името на лицето, което извършва дейност по производство или търговия в обекта;

7. дата и основание за заличаване на регистрацията.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве уведомява писмено в 7-дневен срок съответната РВМС за извършените от нея регистрации на обекти за търговия на дребно, в които се предлагат и храни от животински произход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Въз основа на регистрите на всички РИОКОЗ и РВМС в Министерството на здравеопазването, съответно в Министерството на земеделието и горите, се поддържат национални регистри на обектите за производство и търговия на храни, които са и в електронен вид. Националните регистри на обектите за производство и търговия на храни са публични и се публикуват в Интернет.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни са длъжни писмено да уведомяват РИОКОЗ, съответно РВМС, при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6, както и при спиране или възобновяване на дейността на обекта в деня на настъпването на промяната. Промените се вписват в регистъра и в издаденото удостоверение в 14-дневен срок от заявяването им.

(2) В случаите на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна в дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл. 12.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Действието на регистрацията и на удостоверението е безсрочно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на РИОКОЗ, съответно на РВМС, при:

1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или търговия в обекта;

2. промяна на предназначението на обекта;

3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите;

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) системни нарушения на хигиената на храните и на чл. 12, ал. 1, т. 3, констатирани от компетентните органи;

5. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 5, 6, 8, 10 и 11.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г.) Когато органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол установят нарушение по ал. 2, т. 3 - 5 в обект за търговия на дребно, който подлежи на регистрация в РИОКОЗ, директорът на съответната РВМС уведомява в 7-дневен срок директора на РИОКОЗ за установеното нарушение. Директорът на РИОКОЗ в 7-дневен срок заличава регистрацията.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) В случаите, когато има заличена регистрация по ал. 2, т. 3, 4 или 5, лицето, за което са установени посочените нарушения, се лишава от правото да регистрира повторно същия обект.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г.) По решение на управителния съвет на БАХПИ председателят на управителния съвет изпраща мотивиран сигнал до съответния орган при съмнения за нарушения на нормативните изисквания за производство или търговия с храни. При получаване на такъв сигнал контролният орган извършва проверка, като за резултата уведомява и управителния съвет на БАХПИ.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол.

(2) Производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.

(2) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба:

1. изискванията към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности;

2. хигиенните изисквания при първичното производство;

3. хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни;

4. условията за производство и търговия с храни.

(3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно с компетентните органи разработват по подотрасли ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни. Тези ръководства се утвърждават от Националния съвет по безопасност на храните.

(4) При утвърждаването на ръководствата по ал. 3 Националният съвет по безопасност на храните взема предвид становището на експертния съвет по чл. 36а, изготвено при спазване на следните изисквания:

1. съответствие на ръководствата с изискванията на Кодекс Алиментариус (Codex Alimentarius);

2. приложимост за отрасъла, за който са разработени;

3. съответствие с нормативните изисквания;

4. съгласуваност с ръководства на Европейската комисия за въвеждане на процедури, основани на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

(2) Производителите и търговците извършват преглед на системата по ал. 1 и я актуализират в случаите на извършени промени в продукта, процеса като цяло или в който и да е негов етап.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

1. не е безопасна за консумация от потребителите;

2. уврежда или може да увреди здравето на хората;

3. е негодна за консумация от хората.

(2) Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики, се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Когато производител или търговец на храни предполага или установи, че храните, които е внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил, не отговарят на изискванията за безопасност, той незабавно предприема мерки за изтеглянето им от пазара, в случай че храните не се намират под непосредствения му контрол, и информира компетентните органи за това.

(2) Когато е възможно храната вече да е достигнала до потребителя, производителят или търговецът по ал. 1 информира по ясен и ефективен начин потребителите за причините за изтеглянето от пазара.

(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1 и 2 не е достатъчно за постигането на висока степен на опазване на здравето, производителят или търговецът информира потребителите да върнат вече доставените им храни.

(4) В случаите по ал. 1 - 3 производителите и търговците на храни са длъжни да:

1. информират незабавно компетентните органи за предприетите от тях мерки;

2. не препятстват сътрудничеството на други лица с компетентните органи, насочено към предотвратяване, намаляване или отстраняване на възможния (произтичащия) от храните риск в съответствие с приложимите нормативни актове и процедури;

3. оказват съдействие на компетентните органи за предприетите действия за избягване или намаляване на риска за здравето, който представлява храната, доставена от тях;

4. възстановят заплатената от потребителите цена за съответната храна.

Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Лицата, които извършват търговия на дребно и дистрибуция на храни, без да засягат тяхната цялост, безопасност, опаковане и етикетиране, са длъжни в рамките на своята дейност да:

1. предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, които не отговарят на изискванията за безопасност;

2. сътрудничат на производителите и компетентните органи при изтегляне на храни от пазара и да предоставят информация, необходима за тяхното проследяване.

Чл. 21. Търговците са длъжни да предлагат на потребителите храните в същото добро състояние, в което са ги получили.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта:

1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни;

2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.

(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване.

(3) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Облъчване на храни с йонизиращи лъчения се разрешава, когато има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето на потребителя и е от полза за крайния потребител.

(2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:

1. намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на патогенни организми;

2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;

3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;

4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход организми.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва само от лица, получили регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения от министъра на здравеопазването.

(2) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на отделни разрешения за това от министъра на здравеопазването.

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., бр. 34/2006 г.) За получаване на регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения може да кандидатства дееспособно физическо лице и юридическо лице, регистрирано в Република България, което подава до министъра на здравеопазването заявление по образец, съдържащо име и адрес на физическото лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление и единен идентификационен код когато не е търговец, и единен идентификационен код, когато е търговец, към което се прилагат:

1. заверено копие от лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;

2. удостоверение за актуално състояние по регистрация - от юридическите лица;

3. вид на източника на йонизиращо лъчение;

4. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.

(2) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 1 и/или при необходимост от представяне на допълнителна информация заявителят се уведомява писмено в срок до 14 дни от подаване на заявлението за срока, в който да отстрани установените непълноти и/или предостави информацията. При неизпълнение в определения срок заявлението не се разглежда.

(3) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице извършва регистрацията или прави мотивиран отказ за регистрация в едномесечен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 3.

(6) Регистрацията се прекратява при:

1. смърт на физическото лице, съответно обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическото лице;

2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 1;

3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;

4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;

5. искане на регистрираното лице.

(7) При констатиране на нарушения в случаите на ал. 6, т. 3 и 4, на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.

(8) За извършената регистрация и издадените удостоверения се води публичен регистър, в който се вписват:

1. данни за лицето;

2. срокът на регистрацията;

3. данните по ал. 1, т. 3;

4. дата и основание за прекратяване на регистрацията.

(9) Министърът на здравеопазването издава наредба за определяне на видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и за условията и реда за това.

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Разрешение за облъчване на храна се издава от министъра на здравеопазването за всеки отделен вид храна.

(2) За издаване на разрешение за облъчване на храна нейният производител подава заявление до Министерството на здравеопазването, което съдържа вида на храната, която ще бъде облъчвана, обекта, в който ще се извърши облъчването, и обосновка за необходимостта и целта на облъчването.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация от лицето, предоставило храната за облъчване, с която се декларира дали храната или част от нея преди това са били подлагани на облъчване.

(4) Разрешението за облъчване на храна или отказ за това се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г., в сила от 01.01.2005 г.) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите. Не се изисква назначаване на специалист, ако лицето по чл. 14, ал. 1, т. 6 отговаря на това условие.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят обучение на лицата по ал. 1 в съответствие с извършваните от тях дейности за спазването на хигиенните изисквания, правилата за добри практики и за прилагането на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима - на процедурите в съответствие с нейните принципи.

Глава четвърта.

"а" УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА НОВИ ХРАНИ, НОВИ ХРАНИТЕЛНИ СЪСТАВКИ И НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ (НОВА- ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Комисия по нови и генетично модифицирани храни, наричана по-нататък "комисията", която:

1. извършва първоначална оценка на заявленията за разрешение за пускане на пазара на нови храни и нови хранителни съставки;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) дава становища по получени от Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните или от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз:

а) доклади от извършени първоначални оценки на нови храни и нови хранителни съставки;

б) уведомления за пускане на пазара на нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки;

в) заявления за разрешения за пускане на пазара на генетично модифицирани храни, ГМО за използване във или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) извършва по искане на Европейската комисия оценка за безопасност на храните съгласно Регламент 1829/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз;

4. дава становища по други въпроси от компетентността на министъра на здравеопазването, възникнали при прилагането на този закон относно безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО;

5. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО.

(2) Комисията се състои от 15 хабилитирани учени в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, молекулярната биология, молекулярната генетика, храненето, хранителните технологии, агрономството, животновъдството и опазването на околната среда.

(3) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието и горите и министърът на образованието и науката предлагат за членове на комисията по четирима хабилитирани учени, а министърът на околната среда и водите предлага трима хабилитирани учени.

(4) Членовете на комисията се назначават със заповед на министъра на здравеопазването за срок 4 години.

(5) В работата на комисията без право на глас участват по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и двама представители на БАХПИ.

(6) Представителите по ал. 5 се определят със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации.

(7) Комисията приема правилник за дейността си, който се утвърждава от министъра на здравеопазването.

(8) Членовете на комисията и лицата по ал. 5 подписват декларации за неразгласяване на поверителна информация. В продължение на три години след прекратяване или изтичане на мандата им членовете на комисията са длъжни да не разгласяват поверителната информация, която им е станала известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

(9) За осъществяване на дейности по ал. 1, т. 1, 2 и 3 членовете на комисията получават възнаграждение по ред, определен с правилника по ал. 7.

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Лице, което желае да пусне на пазара нова храна или нова хранителна съставка, е длъжно да извърши оценка на риска за човешкото здраве преди пускането й на пазара.

(2) Лице, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, е длъжно да извърши преди пускането на пазара:

1. оценка на риска за човешкото здраве;

2. оценка на риска за околната среда.

(3) Оценката на риска се извършва за всеки отделен случай въз основа на съществуващи научни и технически данни и включва:

1. анализ на всички потенциални неблагоприятни последици върху човешкото здраве и/или околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено при пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, включително анализ на потенциалните кумулативни дългосрочни последици от пускането на тези храни на пазара;

2. заключение за потенциалното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда при консумация.

(4) При наличие на нова научна информация за новите храни или новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни или храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, и за последиците от пускането им на пазара върху човешкото здраве се извършва нова оценка на риска.

(5) Оценка на риска за околната среда се извършва по реда на Закона за генетично модифицирани организми.

Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (В сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка се извършва само след получаване на разрешение по реда на Регламент 258/97.

(2) За нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и съдържание на нежелани вещества, се прилага процедурата по чл. 23д.

(3) За получаване на разрешение по ал. 1 лице, което желае да пусне нова храна или нова хранителна съставка на територията на Република България за първи път, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(4) Едновременно с подаването на заявлението по ал. 3 заявителят изпраща копие на заявлението до Европейската комисия.

(5) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име и постоянен адрес - за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и/или идентификационен код БУЛСТАТ - за едноличните търговци и юридическите лица;

2. техническо досие на новата храна или новата хранителна съставка, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на новата храна или хранителна съставка:

а) категорията на новата храна или новата хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1;

б) данни за източника, използван за производството на новата храна или новата хранителна съставка;

в) спецификация на новата храна или новата хранителна съставка;

г) данни за токсични, алергични и други увреждащи здравето ефекти;

д) данни за участието на новата храна или новата хранителна съставка в хранителния прием на населението;

3. доклади за извършена оценка на риска на новата храна или новата хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 2, придружени с описание на използваните методи и библиографска справка;

4. предложение за начина на етикетиране и представяне на новата храна или новата хранителна съставка в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;

5. условията за пускане на пазара на новата храна или новата хранителна съставка, ако има такива, включително и начин на употреба или приготвяне, когато това е необходимо;

6. предложение за план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве след пускането на пазара на новата храна или новата хранителна съставка;

7. резюме на техническото досие и на оценката на риска за човешкото здраве;

8. допълнителна информация.

(6) Заявителят може да се позове на информация или на резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която смята за подходяща, при условие че информацията и резултатите не са поверителни или другите заявители са дали своето писмено съгласие.

(7) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.

(8) Заявлението и документите, приложени към него, се подават на български и на английски език на хартиен и електронен носител.

(9) Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 23г. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (В сила от 01.01.2007 г.) Първоначална оценка на заявлението и приложените към него документи се извършва от комисията по чл. 23а, ал. 1 или от друг компетентен орган за оценка на държава - членка на Европейския съюз, съгласно процедурата, определена в Регламент 258/97.

(2) В срок три месеца от получаването на заявление, съответстващо на изискванията по чл. 23в, ал. 5, се изготвя доклад за първоначална оценка.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Докладът по ал. 2 съдържа заключение относно необходимостта за извършване на допълнителна оценка по реда, определен в Регламент 258/97.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването изпраща доклада за първоначалната оценка на Европейската комисия.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) При спазване на процедурата, определена в Регламент 258/97, всяка държава - членка на Европейския съюз, може да изкаже становище или да направи мотивирано възражение по доклада за първоначалната оценка.

(6) (В сила от 01.01.2007 г.) Заявителят трябва да предоставя на държавите - членки на Европейския съюз, при поискване информация и копия от документи, свързани с подаденото от него заявление.

(7) Министърът на здравеопазването издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, при условие че:

1. не се изисква извършването на допълнителна оценка, и

2. не е получено мотивирано възражение по ал. 5.

(8) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването при спазване на процедурата по Регламент 258/97 незабавно информира заявителя, че може да пусне на пазара новата храна или новата хранителна съставка или че се изисква взимане на решение по реда на ал. 9.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) В случай че се изисква извършване на допълнителна оценка по ал. 3 или при подадено мотивирано възражение по ал. 5, се прилагат процедурата и редът за взимане на решение, определени в Регламент 258/97.

(10) (В сила от 01.01.2007 г.) С решението по ал. 9 се определя обхватът на разрешението и където е приложимо, се определят:

1. условията за употреба на новата храна или новата хранителна съставка;

2. предназначението на новата храна или новата хранителна съставка и нейната спецификация;

3. специфичните изисквания за етикетиране.

(11) (В сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение по ал. 9.

(12) Списъкът на разрешените за пускане на пазара нови храни и нови хранителни съставки се публикува в служебния бюлетин и в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

Чл. 23д. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лице, което пуска на пазара нови храни или нови хранителни съставки по чл. 23в, ал. 2, незабавно трябва да уведоми за това Европейската комисия.

(2) Уведомлението по ал. 1 трябва да бъде придружено от приложимите документи по чл. 23в, ал. 2.

(3) Информация за получените уведомления се публикува ежегодно по реда на Регламент 258/97.

Чл. 23е. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., сила от 01.01.2007 г.) (1) Пускането на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършва само след получаване на разрешение от Европейската комисия по реда на Регламент 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и при спазване на съответните условия, определени в разрешението.

(2) За получаване на разрешение лицето, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(3) Когато продукт по ал. 1 се пуска на пазара само като храна за консумация от човека, заявлението трябва да съдържа изрична декларация за това, основана на данни, които могат да бъдат проверени.

(4) Когато продукт по ал. 1 може да бъде използван като храна за консумация от човека и като фураж, се подава едно заявление до министъра на здравеопазването.

(5) Заявлението по ал. 2 съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, ЕГН, номер на документа за самоличност и постоянен адрес - за физическите лица;

2. техническо досие на генетично модифицираната храна, ГМО за използване във или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на тези храни:

а) наименование и предназначение на храната, нейната спецификация, включително и вида на генетичната модификация;

б) информация за съответствие с изискванията по приложение № 2 на Протокола от Картахена, когато е приложимо;

в) подробно описание на метода на производство и преработка, когато е приложимо;

г) копия от доклади за проведени изследвания, включително и налични данни от независими проучвателни изследвания и всяка друга допълнителна информация, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 3;

д) анализи, придружени от необходимата информация и данни, че характеристиките на храната не се различават от тези на храните, които са предназначени да заместят, при които са взети предвид границите за естествена вариация на характеристиките по отношение на състав, хранителна стойност или хранителен ефект, предназначение за употреба и последствия за здравето на определени групи от населението, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;

3. мотивирано становище, че храната няма да предизвика етични и/или религиозни проблеми у потребителите, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;

4. условията за пускане на пазара на храната или на храните, произведени от нея, както и специфични условия за начин на употреба или приготвяне, когато е приложимо;

5. описание на методите за вземане на проби, откриване и определяне на генетичната модификация и когато е приложимо, за откриване и определяне на генетичната модификация в храната и/или в храни, произведени от нея;

6. проби от храната и контролни проби, както и информация за наличие и достъп до референтен материал;

7. резюме на досието в стандартизиран вид и резюме на оценката на риска за човешкото здраве;

8. предложение за последващо пускане на пазара наблюдение относно употребата на храната, когато е приложимо.

(6) Когато е подадено заявление по ал. 2 за ГМО за използване във или като храна, понятието "храна" в ал. 5 означава "генетично модифицирана храна".

(7) В случай на ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, към заявлението по ал. 5 се прилагат:

1. пълното техническо досие на ГМО и заключенията от извършената оценка на риска по Закона за генетично модифицирани организми или копие от разрешението за пускане на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт, когато има издадено такова разрешение по Закона за генетично модифицирани организми;

2. план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на ГМО на пазара, разработен в съответствие с изискванията по Закона за генетично модифицирани организми, както и предложение за продължителността на наблюдението.

(8) Когато заявлението се отнася до вещество по чл. 2, ал. 1, чиято употреба и пускане на пазара са свързани с включването му в списък на разрешени вещества по реда на друг нормативен акт на Европейските общности, това изрично се посочва в заявлението, като се предоставя и информация за статута на веществото по реда на съответния акт.

(9) Заявлението по ал. 5 се попълва и представя при спазване на изискванията на Регламент 641/2004 на Европейската комисия и съгласно препоръки на Европейската комисия и ръководства на Европейския орган по безопасност на храните, приети съгласно Регламент 1829/2003.

(10) Заявлението се подава на български и на английски език на хартиен и на електронен носител.

(11) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.

(12) Към заявлението се прилага удостоверение за актуалното състояние на регистрацията на заявителя, когато е едноличен търговец или юридическо лице.

(13) Към заявлението се прилага информация за генетично модифицираната храна, ГМО за използване във