Наредба № 31 от 29.11.1999 г. за общите ветеринарномедицински мерки за профилактика и борба със зоонозите

Издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн., ДВ, бр. 108 от 10.12.1999 г. т. 9, р. 6, № 963а

Раздел I

Общи положения

Чл.1.(1).С тази наредба се определят:

  1. общите ветеринарномедицински мерки за епизоотичен контрол на зоонозите;
  2. изискванията към лабораториите, извършващи диагностични изследвания за зоонози и причиняващите ги заразни агенти;
  3. редът за набиране и обработка на информация за зоонозите.

(2) Зоонозите, изброени в приложението, подлежат на задължително обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Раздел II

Органи за контрол и диагностика на зоонозите

Чл. 2.  (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява координацията и провеждането на епизоотичния контрол върху зоонозите, изброени в приложението, като за целта:

  1. осигурява диагностицирането на зоонозите и причиняващите ги заразни агенти;
  2. контролира реда и начина за вземане на проби за извършването на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите, съобразно с методите, утвърдени от нормите на действащото законодателство и регламентирани от Международното бюро по епизоотиите;
  3. събира, обобщава и анализира резултатите от лабораторно- диагностичните изследвания за зоонозите по животни и хора;
  4. при установяване на зоонози в сроковете, посочени в Наредбата за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните, информира органите на управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (ЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, другите заинтересувани ведомства и съответните международни организации за установените зоонози, както и за заразните агенти, които ги причиняват;
  5. ежегодно до 31 януари изготвя епизоотологичен анализ за зоонозите, установени през предходната година, и в едномесечен срок го представя на Министерството на здравеопазването и на другите заинтересувани ведомства.

(2) При установяване на посочените в приложението зоонози или причиняващите ги заразни агенти регионалните ветеринарномедицински служби, на територията на които са установени, уведомяват съответното поделение на ЗПДСК.

Чл. 3.  (1) Лабораториите, които извършват лабораторно-диагностични изследвания за зоонозите в приложението, се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласно чл. 14, ал. 3 ЗВМД.

(2) Лабораториите по ал. 1 отговарят на следните изисквания:

  1. да разполагат с персонал, притежаващ необходимата квалификация за лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;
  2. да разполагат с диагностична апаратура и диагностикуми за провеждане на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;
  3. да бъдат обособени функционални звена, позволяващи поддържането на постоянна диагностична готовност.

Чл. 4.  При установена зооноза или идентифициран заразен агент на зооноза, включена в приложението, ръководителите на лаборатории незабавно уведомяват ГУ на НВМС, съответната РВМС, ветеринарния лекар, обслужващ съответния ветеринарен участък, и собственика (ръководителя) на животновъдния обект.

Раздел III

Задължения на физическите и юридическите лица във връзка с контрола на зоонозите

Чл. 5.  (1) Собствениците и ръководителите на животновъдни обекти са длъжни да съхраняват резултатите от лабораторните изследвания за наличие на зоонозите от приложението за период 5 години, както и да ги представят на държавните ветеринарномедицински органи при поискване.

(2) При съмнение за зооноза, съдържаща се в приложението, собствениците или ръководителите на животновъдни обекти незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар.

Раздел IV

Мерки за епизоотичен контрол

Чл. 6.  При лабораторно потвърждаване на зооноза, съдържаща се в приложението, органите на НВМС незабавно:

  1. извършват епизоотологичен анализ за оценка степента на риска от разпространение на заболяването;
  2. определят схемата за вземане на материал за изследване от засегнатия животновъден обект за определяне степента на разпространение на заболяването;
  3. определят мерките за ликвидиране и предотвратяване разпространението на заболяването.

Чл. 7.  Националната ветеринарномедицинска служба като специализиран орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и органите на Министерството на здравеопазването осъществяват самостоятелни и съвместни проверки за контрол на посочените в приложението зоонози.

Чл. 8.  (1) За осъществяване на съвместен епизоотологичен и епидемиологичен контрол на зоонозите на национално ниво се създава Междуведомствена комисия със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на здравеопазването.

(2) Членовете на Междуведомствената комисия от квотата на МЗГАР се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на НВМС.

Чл. 9.  Мерките за профилактика и борба с бруцелозата по говедата, бруцелозата по овцете и козите, туберкулозата по говедата, трихинелозата, беса, лептоспирозата, салмонелозите и антракса се уреждат с наредби.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1.  По смисъла на тази наредба:

  1. "Зоонози" са заразни и паразитни болести, предаващи се от животните на човека.
  2. "Заразни агенти, причиняващи зоонози" са инфекциозни и паразитни микроорганизми, които причиняват зоонози.
  3. "Материал за изследване" са органи, тъкани, секрети и екскрети от животни, животински продукти или външна среда, взети от държавен ветеринарен лекар или собственика на животни и предоставени на лаборатория за изследване.
  4. "Държавни ветеринарномедицински органи" са органите на НВМС.
  5. "Диагностикуми" са биологични продукти, които се използват за диагностика на зоонози и други заболявания.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2.  Наредбата се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Приложение към чл. 1, ал. 2

Списък на зоонозите: ( виж:Зоонози , както и Заразни заболявания)

  1. Туберкулоза по говедата, причинена от Mycobacterium bovis;
  2. Бруцелоза по овце и кози;
  3. Бруцелоза по говедата;
  4. Треска от долината на Рифт;
  5. Класическа чума (инфлуенца) по птиците;
  6. Трихинелоза;
  7. Шап по двукопитните;
  8. Японски енцефалит по конете;
  9. Венецуелски енцефалит по конете;
  10. Червенка по свинете;
  11. Тиф по птиците;
  12. Пситакоза и орнитоза по птиците;
  13. Пулороза по птиците;
  14. Салмонелози, причинени от подвижни салмонелни видове;
  15. Ехинококоза;
  16. Кампилобактериоза;
  17. Листериоза;
  18. Бяс;
  19. Антракс;
  20. Сап по конете;
  21. Туларемия;
  22. Актиномикоза по говедата;
  23. Токсоплазмоза;
  24. Йерсиниоза;
  25. Лептоспироза;
  26. Ку-треска;
  27. Зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози, които не са установени в България.
$$$