НАРЕДБА N: 2
за условията и реда за упражняване
на частна ветеринарномедицинска практика
(Издадена от Министерството на земеделието)
(Обн., ДВ, бр. 31 от 29 март 1993 г.; изм. и доп., бр. 57/94 г., бр. 106 от 14.11.1997 г.)
(Отм., ДВ, бр. 42 от 1999 г.)
........................................................................
........................................................................

Р а з д е л I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика.

Чл. 2. (1) Частна ветеринарномедицинска практика могат да упражняват само правоспособни ветеринарномедицински специалисти.
(2) Ветеринарномедицински специалист е всяко лице, което притежава диплома за ветеринарен лекар или ветеринарен техник (фелдшер).
(3) (Доп. - ДВ, бр. 106/97 г.) Ветеринарните техници (фелдшери) могат да упражняват частна ветеринарномедицинска практика в границите на тяхната правоспособност по предписание и под контрола на ветеринарен лекар, отговарящ за съответния район.

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 106/97 г.).

Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 106/97 г.) Ветеринарномедицински специалисти, които осъществяват граничен и държавен ветеринарно-санитарен контрол, нямат право да упражняват частна практика.

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5, изм. - ДВ, бр. 57/94 г.) Частна ветеринарномедицинска практика се осъществява в определен район при наличието на:
1. амбулатория;
2. клиника (лечебница);
3. (зал. - ДВ, бр. 57/94 г.);
3. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 57/94 г.) лаборатория;
4. (зал. - ДВ, бр. 57/94 г.);
5. (зал. - ДВ, бр. 57/94 г.);
7. (зал. - ДВ, бр. 57/94 г.).
(2) (Нова - ДВ, бр. 57/94 г.; изм. и доп., бр. 106/97 г.) Упражняването на частна ветеринарномедицинска практика в кооперация, дружество или друга организация се осъществява по един от начините, посочени в ал. 1, т. 1-3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 106/97 г.) Изпълнението на определени държавни функции на територията на ветеринарен участък се извършва от лицензиран частнопрактикуващ ветеринарен лекар по реда на тази наредба.

Р а з д е л II
Регистрация

Чл. 6. (1) Лицата, които желаят да упражняват частна ветеринарномедицинска практика, се регистрират в общината, на чиято територия ще практикуват, след представяне на следните документи:
1. заявление, в което се посочват: собственото, бащиното и фамилното име, серията, номерът, датата и от кого е издаден личният паспорт; единният граждански номер; адресът; предметът и районът на дейност и формата за нейното осъществяване съгласно чл. 5;
2. документ за правоспособност (диплома);
3. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) документ за трудов стаж;
4. (изм. - ДВ, бр. 57/94 г.) становище (приложение N: 1) от регионалната ветеринарномедицинска служба относно:
а) правото на лицето да упражнява ветеринарномедицинска професия и неговата професионална подготовка;
б) хигиенните и функционалните изисквания по чл. 7, на които следва да отговаря ветеринарномедецинското заведение;
в) района на обслужване;
5. свидетелство за съдимост.
(2) Становище за разкриване на лаборатории се дава от Националната ветеринарномедицинска служба (приложение N: 2).
(3) (Нова - ДВ, бр. 57/94 г.; изм., бр. 106/97 г.) Издаването на становищата по ал. 1 и 2 се заплаща в размер две минимални месечни работни заплати, установени за страната. За дадените становища се води специален регистър към съответния държавен ветеринарномедицински орган.
(4) (Нова - ДВ, бр. 57/94 г.) При преместване на разкритата амбулатория, клиника (лечебница) или лаборатория на друг адрес се издава ново становище само относно спазването на изискванията на чл. 7, като за него не се заплаща.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57/94 г.) Становище за разкриване на ветеринарномедицинските заведения по ал. 1 на чл. 5 се дава, ако отговарят на следните изисквания:
1. (нова - ДВ, бр. 57/94 г.) да се намират на разстояние спрямо жилищни сгради съгласно Наредба N: 7 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46 от 1992 г.);
2. (предишна т. 1, изм - ДВ, бр. 57/94 г.) да бъдат разположени в помещения на водоснабдени, електрифицирани и канализирани сгради;
3. (предишна т. 2, изм - ДВ, бр. 57/94 г.) оборудването и подовите настилки да позволят влажно почиставане и дезинфекция;
4. (предишна т. 3, изм - ДВ, бр. 57/94 г.) да бъде осигурен източник на топла вода.
(2) Ветеринарномедицинската амбулатория трябва да има самостоятелно обособени или съвместени манипулационна, условия за съхранение на медикаменти и биопрепарати, лекарски кабинет и санитарен възел.
(3) Ветеринарномедицинската лечебница (клиника) трябва да има самостоятелно обособени или оптимално съвместени лечебна зала, аптечен склад, стационар за болни животни, лекарски кабинет, стая за помощния персонал, помещение за параклинична лаборатория, дворно място (терен) за манипулации на открито и санитарен възел.
(4) Ветеринарномедицинската лаборатория трябва да има работно помещение, склад за реактиви, химикали и пособия, помещение за стерилизация на инструментариум и лабораторни пособия и санитарен възел.
(5) За регистрация на клиника с рентген становището на регионалния държавен ветеринарномедицински орган се дава след представяне на заключение от органите на държавния технически надзор съгласно Правилника за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатации на медицински рентгенови уреди с максимално върхово напрежение до 300 kV (ДВ, бр. 81 от 1971 г.).

Чл. 8. (1) Регистрацията се извършва в съответната община в двуседмичен срок от датата на представяне на документите.
(2) Регистърът съдържа следните графи:
1. пореден номер;
2. дата на вписване на регистрацията;
3. собствено, бащино и фамилно име на лицето;
4. серия, номер, дата и от кого е издаден личният паспорт на лицето и единният граждански номер;
5. адрес на лицето;
6. наименование на формата за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика съгласно чл. 5;
7. номер и дата на становището от регионалния държавен ветеринарномедицински орган;
8. дата на заличаване на регистрацията;
9. забележки по регистрацията.

Чл. 9. Общината въз основа на регистрацията издава на лицето удостоверение по образец (приложение N: 3).

Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 57/94 г.) Отказът да се извърши регитстрация се съобщава писмено на лицето с мотивирани основания за това в двуседмичен срок от датата на представяне на документите.
(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Р а з д е л III
Предоставяне на държавни функции на частнопрактикуващи ветеринарни лекари
(Нов раздел - ДВ, бр. 106 от 1997 г.)

Чл. 11. Държавни ветеринарномедицински функции се предоставят на частнопрактикуващи ветеринарни лекари за определен ветеринарен участък чрез лиценз, издаден от генералния директор на НВМС.

Чл. 12. Ветеринарните участъци се утвърждават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на генералния директор на НВМС.

Чл. 13. (1) Лиценз се издава на спечелилия конкурс правоспособен ветеринарен лекар, който се регистрира в общината.
(2) Лиценз се издава за обслужване само на един ветеринарен участък.

Чл. 14. Конкурсът се обявява от директора на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС), като съобщението се поставя на видно място в слижбата и в кметството на населеното място, в което е седалището на участъка, не по-късно от 15 дни преди датата на провеждането му.

Чл. 15. (1) Право на участие в конкурса имат ветеринарни лекари:
1. български граждани с постоянно местоживеене в страната, не по възрастни от 60 г. за мъжете и 55 г. за жените;
2. които не са лишени от право да упражняват ветеринарномедицинска професия;
3. неосъждани за престъпление от общ характер.
(2) При липса на кандидат ветеринарен лекар до участие в конкурса по изключение се допуска пенсиониран ветеринарен лекар.

Чл. 16. (1) Кандидатите поодават писмено заявление до РВМС, в което се посочват ветеринарните участъци, за които кандидатстват.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. диплома за завършено висше образование;
2. документ за трудоов стаж по специалността;
3. медицинско свидетелство;
4. свидетелство за съдимост.

Чл. 17. Постъпилите заявления се завеждат в деловодството на РВМС. Нередовните документи се връщат на кандидата.

Чл. 18. (1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена от генералния директор на НВМА за всяко РВМС.
(2) Комисията се състои от петима ветеринарни лекари - председател, секретар и трима членове.
(3) Комисията провежда конкурса за издаване на лиценз за ветеринарен участък по документи след събеседване с кандидата.
(4) Конкурс се провежда и когато има само един кандидат.
(5) Комисията взима решение с обикновено мнозинство и съставя протокол.
(6) Комисията представя на генералния директор на НВМС мотивирано решение за издаване на лицез или мотивиран отказ в 5-дневен срок от провеждането на конкурса.

Чл. 19. (1) Генералният директор в 5-дневен срок от получаване на решението на съответната комисия издава лиценз или мотивирано отказва издаването му.
(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 20. (1) Директорът на съответната РВМС сключва договор за изпълнение на държавната профилактична програма по чл. 8а ЗВД с лицензирания ветеринарен лекар.
(2) Договорът се сключва ежегодно и съдържа:
1. предмет;
2. срок;
3. права и задължения;
4. конкретизиране на други имуществени права и задължения на страните;
5. контрол за изпълнение на задълженията;
6. видът и размерът на отговорностите при неизпълнение на задълженията по договора;
7. начините за уреждане на спорове между страните;
8. основанията за предсрочно прекратяване.

Чл. 21. (1) Лицензът (приложение N: 4) се издава на индикирана хартия в 3 екземпляра - по един за лицето, РВМС и регистъра на ГУ на НВМС.
(2) Лицензът се издава за неопределен срок.
(3) За издаването на лиценз се заплаща сума в размер една минимална работна заплата.

Чл. 22. (1) Лицензът предоставя право на:
1. ветеринарномедицинско обслужване на определен ветеринарен участък;
2. издаване на ветеринарномедицински документ за вътрешността на страната;
3. собствен щемпел, отговарящ на изискванията, посочени в приложение N: 5.
(2) Лицензираният ветеринарен лекар:
1. осигурява изпълнението на държавната профилактична програма по чл. 8а ЗВД;
2. води необходимата отчетна документация и я представя на РВМС;
3. изпълнява разпорежданията на РВМС, свързани със здравеопазването на животните;
4. налага мерките, предвидени в Закона за ветеринарното дело, за профилактика и борба със заразните и паразитните болести.
(3) Лицензът не се наследява и не може да се предоставя на други лица.

Чл. 23. (1) НВМС води регистър за издадените лицензи.
(2) Регистърът съдържа:
1. регистрационен кодов номер;
2. дата на издаване на лиценза;
3. дата и номер на решението на комисията;
4. име, адрес, телефон и паспортни данни на лицензирания ветеринарен лекар;
5. седалище на ветеринарния участък;
6. РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък;
7. дата и номер на заповедта за отнемане или прекратяване на лиценза и причини;
8. забележка.

Чл. 24. (1) При изгубване или унищожаване на лиценза ветеринарният лекар е длъжен да уведоми РВМС в 7-дневен срок.
(2) Изгубен или унищожен лиценз или щемпел се обявяват за невалидни от генералния директор на НВМС. Нов лиценз или щемпел се издава след заплащане на сума в размер една минимална работна заплата.

Чл. 25. Издаденият лиценз се отнема:
1. при отказ на лицензирания ветеринарен лекар да сключи договор по чл. 20;
2. при неизпълнение условията на договора;
3. при системни груби нарушения на ЗВД и издадените за изпълнението му нормативни актове;
4. при лишаване от право на упражняване на ветеринарно-медицинска професия по административен или съдебен ред.

Чл. 26. Издаденият лиценз се прекратява с прекратяване на договора:
1. при смърт;
2. по взаимно съгласие;
3. при обективна невъзможност за осъществяване на дейността.

Чл. 27. (1) Директорът на РВМС в 3-дневен срок уведомява генералния директор на НВМС за настъпване на обстоятелствата по чл. 25 и 26.
(2) Отнемането и прекратяването на лиценза се извършва с мотивирана заповед на генералния директор на НВМС.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на лицензирания ветеринарен лекар и се изпраща на РВМС, която я обявява на видно място в кметството на населеното място, в което е седалището на ветеринарния участък.
(4) Заповедта за отнемане или прекратяване на лиценза подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 28. (1) При липса на кандидат ветеринарен лекар, отговарящ на условията по чл. 15, изпълнението на мероприятията по държавната имунопрофилактична програма на ветеринарния участък се възлага на частнопрактикуващ ветеринарен техник с временно разрешение, издадено от РВМС.
(2) Разрешението по ал. 1 се отнема при явяване на кандидат ветеринарен лекар, който отговаря на условията по чл. 15.

Р а з д е л IV
Изисквания при упражняване на частна ветеринарномедицинска практика
(Предишен раздел III - ДВ, бр. 106 от 1997 г.)

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 57/94 г.; предишен чл. 11, бр. 106/97 г.) Ветеринарномедицинските специалисти, които упражняват частна практика, са длъжни да спазват изискванията на нормативните актове в областта на ветеринарномедицинската дейност, да изпълняват професионалните си задължения в съответствие с правилата на ветеринарномедицинската практика и професионално-етичните норми.

Чл. 30. (Предишен чл. 12, ДВ, бр. 106/97 г.)
(1) Ветеринарномедицинските специалисти, упражняващи частна практика, нямат право:
1. да прилагат неутвърдени по съответния ред методи за диагностика, профилактика и лечение на заразни и паразитни болести;
2. да прилагат лекарствени средства, биопрепарати, дезинфекционни, дезинсекционни, дератизационни и други средства, които не са регистрирани и разрешени за приложение в страната;
3. да лекуват болни от заразни и паразитни болести животни, които подлежат на задължително унищожение;
4. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) да издават ветеринарномедицински документи, с изключение на тези по чл.32, т. 6;
5. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) да извършват ветеринарно-санитарен контрол, с изключение на случаите по чл. 32, т. 3;
6. (доп. - ДВ, бр. 106/97 г.) да извършват диагностични изследвания, ваксинации срещу заразните и паразитните болести по чл. 8а от Закона за ветеринарното дело (ЗВА) освен в случаите, когато им е възложено по договор от съответния държавен ветеринарномедицински орган или лицензиран ветеринарен лекар.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) Забраната по ал. 1, т. 4 не се отнася за лицата по раздел III.

Чл. 31. (Предишен чл. 13, ДВ, бр. 106/97 г.) Частните ветеринарномедицински лаборатории нямат право да извършват контрол и експертиза на лекарствените средства и биопрепарати.

Чл. 32. (Предишен чл. 14, ДВ, бр. 106/97 г.) Частнопрактикуващите ветеринарномедицински специалисти са задължени:
1. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) при съмнение или диагностициране на особено опасни заразни и паразитни болести и зоонози или при поява на масови заболявания или смъртност по животните да уведомят незабавно РВМС и местния орган на изпълнителната власт (община, кметство) и да наложат ограничителни мерки по Закона за ветеринарното дело;
2. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) при необходимост от уточняване на диагнозата да извършват аутопсии на умрели животни и птици и да изпращат материал за лабораторни изследвания;
3. да изпълняват разпорежданията по чл. 7 от Закона за ветеринарното дело на държавните ветеринарномедицински органи за ликвидиране на епизоотии и масови паразитози; в тези случаи действат като органи на НВМС съгласно чл. 6 ЗВД и водят съответната документация (книга за биопрепарати, протоколи за извършени масови диагностични, лечебни и профилактични мероприятия);
4. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) да налагат забрана за консумация и преработка на месо от заклани по необходимост животни, като вземат необходимите мерки за изясняване характера на заболяването (включително и лабораторно изследване) и уведомяват незабавно РВМС за даване направление за реализация;
5. да уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на прилага не лекарствени и други средства и за здравните последици;
6. да водят амбулаторен дневник за прегледани и лекувани животни по установен образец, утвърден от Националната ветеринарномедицинска служба;
7. (изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) да изпращат ежемесечно на съответния държавен ветеринарномедицински орган утвърдена от него статистическа информация;
8. да предоставят при поискване от държавните ветеринарномедицински органи документацията си за контрол;
9. да спазват установените санитарно-хигиенни, противоепизоотични и противоепидемични изисквания за работа;
10. да поставят на видно място в амбулаторията, лечебницата и лабораторията ценоразписа за ветеринарномедицински услуги. Когато в процеса на изследването и лечението се налагат допълнителни процедури и манипулации, те са длъжни предварително да уведомят стопаните за промяна в цената на услугата;
11. да се уведомяват незабавно местните органи на властта и съответните държавни ветеринарномедицински органи за констатирани пропуски при трупосъбирането и загробването на умрели животни;
12. да уведомяват незабавно държавните ветеринарномедицински органи и службите за растителна защита при поява на зоонози и масови отравяния на животни, пчели, риби и буби.

Чл. 33. (Предишен чл. 15, ДВ, бр. 106/97 г.) Държавните ветеринарномедицински органи при поискване на частнопрактикуващия ветеринарен лекар му предоставят информация относно епизоотичното и ветеринарно-санитарното състояние в района и страната; нови лекарствени средства, биопрепарати, инструментариум; диагностични и лечебни методи.

Наказателна разпоредба

Чл. 34. (Предишен чл. 16 - ДВ, бр. 106/97 г.)
(1) За нарушения по тази наредба виновните длъжностни лица се наказват съгласно чл. 32 и 34 от Закона за ветеринарното дело.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 106/97 г.) Когато на лицето бъде наложено наказание по чл. 34 от Закона за ветеринарното дело, НВМС уведомява органа по чл. 9, като му изпраща препис от влязлото в сила решение.

Допълнителни разпоредби

& 1. Държавните ветеринарномедицински заведения могат да предоставят на частно практикуващите ветеринарномедицински специалисти помещения срещу заплащане по установения ред.

& 2. При продължително отсъствие по болест и други причини частнопрактикуващият ветеринарен лекар уведомява съответния регионален държавен ветеринарномедицински орган.

& 3. (1) Доходите на ветеринарномедицинските специалисти, упражняващи частна ветеринарномедицинска практика, се облагат с данък по Закона за данък върху общия доход.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57/94 г.) Организацията на финансовосчетоводна отчетност на ветеринарномедицински специалисти, упражняващи частна ветеринарномедицинска практика, се извършва съгласно Закона за счетоводството.

& 4. Кооперации, дружества и други организации, когато разкриват клиники и амбулатории за ветеринарномедицинско обслужване на собствени селскостопански животни, са длъжни да спазват условията и реда, посочени в тази наредба.

& 5. По смисъла на тази наредба:
1. "ветеринарномедицинска амбулатория" е място за преглед и лекуване на приходящи животни (без стационар);
2. "лечебница (клиника)" е място за преглед и лечение на животни, което разполага със стационар за болни животни и евентуално лаборатория за параклинични изследвания;
3. "лаборатория" е място за извършване на разрешените от тази наредба изследвания;
4. (зал. - ДВ, бр. 57/94 г.);
4. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 57/94 г.) "район" е определената при регистрацията територия.

Преходни и заключителни разпоредби

& 6. Лицата, упражняващи частна ветеринарномедицинска практика въз основа на регистрация по Търговския закон, трябва да се регистрират по реда на тази наредба в 3-месечен срок от влизането й в сила.

& 6а. (Нов - ДВ, бр. 57/94 г.) Лицата, регистрирани по отменените т. 3, 5 и 7 на чл. 5, се пререгистрират в 6-месечен срок, в противен случай извършеното регистриране се заличава служебно от общината.

& 7. Контролът по изпълнение на наредбата се възлага на Националната ветеринарномедицинска служба.

& 8. (Изм. - ДВ, бр. 57/94 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 4а от Закона за ветеринарното дело.

Приложение N: 1
към чл. 6, ал. 1, т. 4

Регионална ветеринарномедицинска служба
......................................
.......................................

УДОСТОВЕРЕНИЕ N:...
от.......199... г.

На основание чл. 4а от Закона за ветеринарното дело (ДВ, бр. 54 от 1992 г.) дава това удостоверение на д-р ......... .........., професия.............., специалност............, л.п. серия .... N:........, издаден от .............. на ...................., ЕГН.............., в уверение на това, че ................. ......................отговаря на изискванията на Наредба N: 2 за условията и реда за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика.
Удостоверението да послужи пред общината в гр. (с.)............ за регистрация.

Директор:...............
(подпис)

Приложение N: 2
към чл. 6, ал. 2

Национална ветеринарномедицинска служба

УДОСТОВЕРЕНИЕ N:....
от........ 199.. г.

На основание чл. 4а от Закона за ветеринарното дело (ДВ, бр. 54 от 1992 г.) дава съгласие................ професия .............., специалност............, л.п. серия .... N:........, издаден от.. ................ на...................., ЕГН............., гр. (с.)............., ул. (ж.к.)...................... N:...., да упражнява частна ветеринарномедицинска практика в лаборатория по........... ........................................ ........................................
(вид на извършваната дейност съгласно наредбата)
Лабораторията се намира в гр. (с.)... ......, ул..........., N:......
Това удостоверение се издава да послужи пред общината за регистрация.

Генерален директор:................
(подпис и печат)

Приложение N: 3
към чл. 9

Община гр. (с.)...........

УДОСТОВЕРЕНИЕ N: ......
от ......... 199.. г.

На основание чл. 4а от Закона за ветеринарното дело (ДВ, бр. 54 от 1992 г.) и удостоверение N: ......, дата........, на Националната (регионалната) ветеринарномедицинска служба, регистрира......... .............., професия............., специалност............, л.п. серия..... N: ..........., издаден от ............. на................, ЕГН..............., гр. (с.)............ ул. (ж.к.).............. N: ....., да упражнява частна ветеринарномедицинска практика в амбулатория, лечебница, лабораторията в гр. (с.)................, ул.................

Кмет:................
(подпис и печат)

Приложение N: 4
към чл. 21, ал. 1

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГОРИТЕ
И АГРАРНАТА РЕФОРМА

НАЦИОНАЛНА
ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА
СЛУЖБА

Л И Ц Е Н З
N: ............

Настоящият лиценз се издава на д-р ........................................................... ............................................................................................................................................,
(трите имена на лицето)

ЕГН............................................. , диплома N: ..................................., издадена от ............................................................................................................................................,
(наименование на учебното заведение)
за ветеринарен участък гр. (с).......................................................................... при Регионална ветеринарно служба -
гр. .......................................................................................................................................
съгласно решение N; ................................. от протокол ........................................
на Комисията по лицензите.
Лицензът дава право за:
1. ветеринарномедецинско обслужване на ветеринарен участък;
2. издаване на ветеринарномедицински документи за вътрешността на страната;
3. изпълнение на държавната профилактична програма по чл. 8а от Закона за ветеринарното дело.
Лицензът се издава на основание чл. 11 от Наредба N: 2 за условията и реда за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика в Република България.

София,........... 1997 г. Генерален директор: