Златистият хамстер спада към род Хомяци (Mesocricetus), семейство Хомяковидни (Cricetidae) на разред гризачи (Rodentia).
За първи път зоолозите узнали през 1839 г. за неговото съществуване. След това обаче в продължение на почти едно столетие само двата препарирани екземпляра, съхраняващи се в зоологическите музей в Лондон и Бейрут, напомняли за съществуването на това рядко животно. Много учени го отнасяли към числото на изчезналите видове животни. Едва през 1930 г. съвсем неочаквано край гр. Халеба (Сирия)открили колония на малък гризач, водещ скрит начин на живот и срещащ се твърде рядко. По името на страната, в която го открили, го нарекли сирийски. В Лондон било доставено едно семейство хамстери, сътоящо се от един мъжки и две женски. Първоначално ги рзвъдили само в качеството им на живи изкопаеми, интересуващи учените-природоизпитатели. Никой не предполагал, че за кратък период хамстерите ще станат любими декоративни и ценни домашни животни.
Златистият хамстер е неголям гризач, като възрастните хамстери тежат 110-150 г. и достигат дължина 12-15 см. Опашката му е само 0.5 см.Диплоидният брой хормозоми при него е 44. Според някои изследователи златистият хамстер е тетраплоид, призхождащ от хибридното кръстосване на обикновения европейски хомяк (Cricetus Cricetus) и китайския хомяк (Cricetus griseus). Златистият хамстер е с кротък нрав, поради което бързо стана желан обитател на живия кът, а също незаменим експериментален обект в медико-биологичните изследвания. Интензивното му масово развъждане през последното десетилетие доведе до появата на няколко мутантни форми, от които чрез целенасочено селекциониране са получени вече няколко породи:
Обикновен златист хамстер - с природна окраска, която е златистожълта, на гърба по-тъмна, а на гърдите и корема - бяла, очите - черни.
Албино - хамстер - албиносна форма, която е със снежнобяла козина, тъмни уши и розовочервени очи.
Блек - хамстер - с чисто черна космена покривка, понякога с малко бяло петно на гърдите.Очите са черни.
Ангорски хамстер - изключително красив, с дълга, мека, коприненоподобна лъскава космена покривка, която има приятен пастелен бежово-жълто-розов, бял или черен цвят.
Хамстерите се отглеждат в сухи, топли и шумоизолирани помщения, за предпочитане отделно от други животни, при температура 20-24 градуса. Най-добре е бременните и лактиращите майки, с техните малки, да бъдат при температура от 23 до 24 градуса, докато мъжките, достигнали полова зрелост и използувани за развъдна работа, може да се отглеждат при сравнително по-ниски температури (21-22 градуса). По принцип хамстерите понасят по-добре ниските, отколкото високите температури, които, съчетани с ниска влажност, се отразяват неблагоприятно върху тях. В природни условия хамстерът прави дупки с ходове, в които живее, и е приспособен към висока влажност. Оптималната влажност на въздуха трябва да е 40-60%, а обменът на въздуха да бъде 8-15 пъти в час.Светлинният режим тряба да се контролира в границите на 12 часа ден и 12 часа нощ. Хамстерите се отглеждат поединично или групово. Поставени в една клетка, женските по-често се бият помежду си, отколкото мъжките. Обикновено животни от едно котило могат да се отглеждат по-дълго време заедно, отколкото животни от различни котила.
Клетката за отглеждане на хамстерите трябва да бъде изцяло решетъчно метална, тъй като те са гризачи и бързо прегризват дървените клетки. Поради това в клетките винаги трябва да има дървени пръчки, чрез които те си острят зъбите. Могат да се отглеждат и в пластмасови клетки, стъклени вани или аквариуми с размери 40/27/20 см, които обезателно трябеа да са с мрежест или решетъчен капак (за да влиза въздух и да не им позволява да излизат). Може да се постави в аквариума въртящо се колело, което осигурява активни движения, добро здравословно състояние и забавно поведение. Постелният материал трябва да бъде мек, за да не наранява животните. За целта се използуват дървени стърготини (талаш) и др. Почистването на клетките е необходимо да се извършва 2-3 пъти седмично. При тези манипулации животните се прехвърлят в чисти, дезинфекцирани клетки, постлани с чисти дървени стърготини.
При лабораторни условия хамстерите се хранят с гранулирана концентратна смеска, произведена специално за гризачи, в която има всички необходими хранителни съставки. Когато няма възможност за снабдяване с гранулиран фураж (особено в домашни условия), хамстерите се хранят със зърнени храни (овес, ечемик, жито, слънчоглед и др). Обичат кореноплоди (моркови и цвекло), също и накиснат хляб в прясно или кисело мляко. Ядат и варено месо и насекоми (щурци, скакалци, мухи, бръмбари, брашнени червеи и др). С удоволствие ядат трева, салата, марули, радика(глухарче) и плодове. Преди зимния период хамстерите складират големи запаси от храни в единия край на клетката, където ги заравят. Там ги примъкват чрез удивително обемистите си симетрично разположени странично бузести торбички, които се издуват от набитата в тях храна.
Половата зрелост на хамстера настъпва сравнително рано-месец или месец и половина след раждането, поради което малките след отбиването трябва незабавно да бъдат разделени по пол. Ранното заплождане на хамстерите се отразява неблагоприятно върху телесното им развитие и намалява репродуктивните им възможности. Правилно е те да се използват за развъждане едва когато навършат 6-9 седмична възраст.
Златистият хамстер с изключение на зимните месеци (когато спи зимен сън) се разгонва през интервал от 4-5 дни. Отклонения от тази норма могат да се наблюдават при стресорни въздеиствия (заболяване, промяна на режима на хранене и др). Бременноста продължава 16-17 дена, като се раждат 6-9(рядко повече) голи, слепи и безпомощни малки. Бозаиният период продължава 20-24 дена, след което те вече са способни за самостоятелен живот. Малките се окосмяват на седмия или осмия ден, а проглеждат на 9-10 дневна възраст. Майката още на първата седмица ги подхранва и с друга храна освен с мляко. Препоръчва се няколко дни преди раждането мъжкият да се отдели от клетката, тъй като понякога проявява канибализъм към новородените хамстерчета. Те не трябва да се пипат с ръка по време на бозайния период, тъй като и майката може да ги умъртви, подушвайки чужда миризма. Когато преминат на самостоятелно хранене и се отделят в отделна клетка, дори е за препоръчване да се вземат често в ръка, за да привикнат с човешката ласка, и тогава те до края на живота си не хапят. Внимава се обаче да не им се причини болка, инстиктивно могат да използват острите си зъби. Хамстерите по природа са доверчиви животни и лесно привикват с човека. Могат и да се пускат свободно из стаята, но винаги под контрол, тъй като все пак са гризачи. След 28-30 дни от първото раждане женската може да се разгони отново, поради което целесъобразно е малките от първото котило да се отделят в друга клетка, а мъжкият да се върне при нея.
Хамстерът се различава физиологично от другите лабораторни животни. Той изпада в хибернация (зимен сън) при намаляване на светлинния ден и температура на околната среда под 0 градуса. При изследване физиологичните особености на хамстера по време на зимен сън се отбелязват редица промени, които не се забелязват при другите лабораторни животни. Така например пулсът им при зимен сън може да бъде едва 6 удара в минута, а нормалния пулс е от 200 до 300 удара за една минута, дишането спира в продължение на няколко минути, последвано от няколко дълбоки вдишвания. При отглеждане през зимата при температура над 20 градуса те не заспиват. Хамстерите живеят 2-3 години.
