Ако сте се спрели на определена порода куче, следва да решите-ако вече не сте го направили-за какво ви трябва кучето. Дали отговорностите му се ограничават само в излежаване на топличко и джавкане по всеки непознат шум из къщата и ще ви придружава в ежедневните разходки из природата и до пощата, или ще очаквате от него и помощ в лова? А може би мечтата ви е да посрещнете у "дома си" куче, обсипано с лаври след една изложба?
Хора, които търсят куче единствено за компания, най често избират "куче с качества на питомец". "Куче с качества на питомец" е снизходителното определение за куче, чийто екстериор не отговаря на изложбения стандарт и изисквания. Едно куче с качества на питомец според изложбените изисквания може да се окаже например с по-дълга или не достатъчно дълга муцуна и неправилен ъгъл на скакателните стави или пък с други недостатъци, които обаче не му пречат да бъде добър и истински компаньон.
Много хора, които купуват за пръв път и първоначално не са предвиждали изложбени посещения, неочаквано решават, че кучетата им може да се покажат в изложба само защото са се оказали стандартни и породисти. Истината е обаче, че повечето чистокръвни кучета нямат качества за изложба-ако под "изложбени качества" се разбира шампионски статус.
Разочарованието и дори взаимните обвинения са неизбежни, когато един наивен собственик, закупил куче с качества на питомец, включи кучето в изложба и разбере, че то далече не издържа на стандартите за породата.
Въпреки че кученцата могат да се отделят от майката между осмата и десетата седмица, за повечето развъждачи е трудно да определят заложбите на кучетата на тази възраст, така че развъждачът се спира на кученце, което по негова преценка ще развие качества за изложба. За да бъдете сигурни, че притежавате куче за излажба, ще трябва да си спестите тези радости и терзания и да го закупите на около шест месечна възраст.
